Пътната агенция навърши 140 години

Създадена е с указ на княз Александър I Батенберг

Ведомството се управлявало лично от премиера

Решават да строят магистрали през 1971 г.

Първият предшественик на Агенция “Пътна инфраструктура” e създаден на 3 април 1983 година с указ на №267 на княз Александър I Батенберг. Или с други думи държавната администрация в сектора на пътното управравление навършва 140 години. За този период институцията е сменяла имената и шапките си неколкократно, но е успяла да разшири пътната мрежа от 2100 км на близо 20 хиляди километра.

С указа на Батенберг се утвърждават законите за направата, поправката и поддръжката на държавните пътища и на окръжните пътища, както и Правилникът за службата на кантонерите в Княжество България. Двата закона са изработени от княз Михаил Хилков, който е бил управляващ Министерството на общите сгради, земеделието и търговията (МОСЗТ) в кабинета на ген. Леонид Соболев. Към това министерство са били и пътищата на държавата. По-късно МОСЗТ се управлява лично от министър-председателите Драган Цанков, Петко Каравелов и други.

През 1887 г. пътната мрежа, която преди Освобождението е била 2100 км, достига 3367 км, с 5176 моста и водостока, от които 2026 дървени, 2973 каменни и 177 железни.

Изграждането на магистралния пръстен у нас, който все още не е завършен и продължаваме да чакаме дострояването на магистралите “Хемус” и “Струма”, е разпоредено с указ на МС на 19 май 1971 г. Магистралният пръстен е по направлението София - Пловдив, Сливен - Бургас - Варна и София - Плевен - Бяла - Попово - Нови пазар - Девня - Варна.

Към момента републиканската пътна мрежа е близо 20 хил. км. От тях над 825,4 км са автомагистрали, 2879,4 км - първокласни пътища, 4019 км - втори клас, 11 836,1 км - трети клас, а около 382 км са връзките при кръстовища и пътни възли. За съжаление вместо да говорим за технически параметри и завършване на проекти, политиката играе по-голяма роля в изграждането на пътища и магистрали от тази на инженерите.

На 3 април 2023 г. по случай 140-та годишнина в София се открива барелеф на инж. Стамен Стаменов, който в продължение на 17 г. е бил първи зам.-министър на транспорта и началник на Главно управление на пътищата. Под негово ръководството са изграждани участъци от автомагистралите “Тракия” и “Хемус”, Аспаруховия мост във Варна, фериботния комплекс Варна - Иличовск, ж. п. линията София - Мездра и още редица инфраструктурни проекти. Барелефът е изработен с лични дарения на членовете на Националния клуб на строителите ветерани, Научно-техническия съюз по транспорт, Българска браншова камара “Пътища”, Камара на строителите в България и др.

Инж. Павел Диковски: Строя тунели по наследство

При тях няма конфекция

Инж. Павел Диковски е категоричен, че и днес би избрал отново професията на пътния инженер въпреки трудностите.

Инж. Павел Диковски има зад гърба си близо 50 г. стаж като пътен инженер. Признат и уважаван е в гилдията. Подобно на по-голяма част от хората в бранша получава професията си “по наследство” - второ поколение пътен инженер е. Казва, че като малък си въобразявал, че може да избере друга професия и да стане кукловод, но всъщност реален избор е нямало, защото от дете е прекарвал летните ваканции по изграждащи се тунели, ръководени от баща му, с който впоследствие работят рамо до рамо в “Пътпроект”. Инж. Диковски и до днес е удовлетворен от факта, че е проектирал 18 от важните пътни тунели в страната, които се ползват без проблеми - тунела край Кресна, преди кресненското ханче, тунела на входа на Дупница, два тунела край Велико Търново, два тунела в Смолян, тунелът преди Бачковския манастир и други.

При тунелите има предизвикателство и тръпка, които ми харесват, защото се взимат решения бързо и често в последния момент - геологията на тези съоръжения е малко имагинерна, не може да се определи по цялата дължина на тунела и има много изненади, разказва инж. Диковски през Труд news. Често няма и с кого да се посъветваш, допълва той. Обектите през социализма се изграждаха според финансовите възможности на държавата - по предварително решени технологии, но при тунелите и тогава нямаше конфекция, казва инж. Диковски.

Признава, че и днес и избрал същата професия, макар и да е огорчен, че през последните години заради политически спорове страда имиджът на строителите. Асфалтът е черен и няма политически цвят, казва Диковски. Не се краде и не се яде, всичко това са притчи. Много ме обижда факта, че дори публични личности, които уважавам като професионалисти в тяхната сфера, са подведени от бруталната пропаганда, която се лее. За съжаление една лъжа повторена 1000 пъти става истина, допълва инж. Диковски.

Затова и за младите колеги е трудно - професията не е лесна и не предполага толкова добро заплащане, а в съчетание с говоренето през последните години отблъсква желаещите да се развиват в нея, обяснява Диковски.

Плюсът за това, че в гилдията повечето от хората са наследници на професионалисти от сектора е, че децата от малки виждат какво е натоварването и могат да преценят дали е по силите им. В същото време обаче виждат и резултатът от труда на своите бащи и дядовци, посочи инж. Диковски.

Инж. Иван Кацаров: Трето поколение пътен инженер съм

Запазили сме място в УАСГ и за 6-годишния ми син

За мен е изключително важно да не ги разочаровам, независимо че част от моите примери вече не са между живите, споделя Кацаров.

Инж. Иван Кацаров е представител на Сдружението на пътните инженери и консултанти и се гордее с факта, че е трето поколение пътен инженер. Със съпругата му Ванина, също представител на сектора, често се шегуват, че големият им син Иван, който е на 6 години, вече има запазено място в УАСГ. Професията за мен е буквално свята, споделя инж. Кацаров пред “Труд news”. Наследил я е и по бащина, и по майчина линия. Дядо му Иван Спасов е бил зам.-директор на Главно управление пътища почти две десетилетия, а майка му - Росица Спасова също бе уважавано име в гилдията.

На празници и неформални срещи винаги са се водили професионални разговори и макар и за известно време да имах други илюзии, бе ясно, че това ще е и моят професионален път споделя Кацаров. Хубаво е, че имаш възможност да бъдеш разбран професионално у дома, да споделиш емоциите, да получиш съвети. Няма да забравя и разказите на дядо ми от кухнята и от създаването на великите за тогавашния момент, а и сега на базата на българския мащаб съоръжения, и с какви усилия са се случили.

Няма романтика в мириса на асфалт, казва той. За съжаление все по-малко млади хора искат да се развиват, заради факта, че важността на пътната наука е изместена от мимолетни страсти, които обаче хвърлят дългосрочна сянка върху професията, посочва Кацаров. И допълва, че за да станеш пътен инженер са нужни много усилия и безсънни нощи, отдаденост, загърбване на младежки забавления за сметка на чертежи и сметки, а когато вече трябва да береш плодовете на труда си се оказва, че усилията ти не са достатъчно, не са оценени подобаващо, не са добре платени или пък не са важни поради външни фактори.

Затова в професията остават само хората, които обичат това, което работят и на които им носи щастие, че плодовете на труда им имат физическо измерение, обяснява Кацаров. “Ние затова сме хора, за да оставим нещо след себе си и в края на деня да се чувстваме удовлетворени. И ако имаме щастието и да го правим необременени ще е още по-хубаво”, казва той.