Кореновият вредител Черната златка (Capnodis tenebrionis) мори наред овошките ни, сигнализираха пред "Труд news" експерти от Националната браншова камара "Плодове и зеленчуци".
От съсловната организация са притеснени, че буболечката непрекъснато атакува нови райони от страната, а справянето с популацията ѝ е почти невъзможно.
"Агресивен и еволюирал вид, който нахлува под кората и в корена на дървото и унищожава всичко по пътя си. Вече не се храни само с ресорните си култури - кайсии, праскови, череши, сливи, бадем, а напада и съседни култури, които не са типични за този вид. Премества се по домати и други зеленчукови насаждения. Проблемите с Черната Златка са много - първо, не я хващаме веднага, а чак когато вече се наблюдава оредяване на градината. Това може да се случи дори след една година, когато вече е твърде късно. Второ - държавата няма ясна стратегия за борба с нея - няма пари за сектора, няма пари за препарати, с които да се третират засегнатите участъци. Трето - препаратите на частно са скъпи и никой производител не може да си ги позволи. Четвърто - при евентуална помощ от страна на държавата, нашата камара няма да е съгласна с одобряването на кой да е препарат, защото има огромна разлика в химичния състав. След обработка с определени препарати продукцията няма да е подходяща за деца", заяви пред "Труд news" Марк Цеков, главен секретар на Национална браншова камара "Плодове и зеленчуци".
По думите му производителите оредяват досущ като овошките с всеки изминал ден. В област Хасково от 40 са останали 8, тревожно отбелязва браншовикът. И не изключва още бъдещи фалити.
"Губим си земеделците, а уж се водим приоритетен сектор", каза Цеков.
Според него справяне с Черната Златка на практика няма - тя е един от най-опасните коренови вредители по праскова, кайсия, слива, череша, вишна и бадем. Причинява внезапно увяхване, блокиране на храненето и масово изсъхване на дръвчета при млади насаждения.
"Преди 2-3 години Черната Златка нападна Бургаския район, сега вече е стигнала до Ловеч и Ботевград", коментира Цеков.
"Има много болни теми в сектора ни. Мъчим се да променим мисленето на българския потребител. Немски възпитаник съм и например в Германия повечето хора са наясно, че недобър търговски вид обикновено значи качество. И обратното - перфектен търговски вид обикновено издава тежки геноми", посочи още Цеков.
"ЕК реши да одобри и геноми техники за устойчивост на растенията, които да издържат при екстремни условия и обстоятелства, с което на практика още повече объркваме природата. Всичко това звучи като филм на ужасите, който обаче вече е реалност", заключи Цеков.