Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Повечето предпочитат бързо да изтеглят парите си, за да не бъдат обезценени
Пожизнено взимат по 86 лв.
Получаването на втора пожизнена пенсия се оказва само мит за преобладаващата част от хората, става ясно от данни на Комисията за финансов надзор (КНФ). Към края на март едва 14% от хората, които са достигнали пенсионна възраст и вече получават суми от частните универсални пенсионни фондове, взимат пожизнени пенсии. Натрупаните средствата във фондовете на останалите близо 86% от осигурените не са достатъчни за пожизнени пенсии. Те ще взимат от фондовете определени суми в само рамките на няколко месеца или години, а след това ще трябва да разчитат само на държавните пенсии.
Към края на месец март хората, получаващи плащания от частните пенсионни фондове, са общо 21 178. От тях само 3013 души, или 14,2% от всички, получават пожизнени пенсии, показват данните на КФН. Останалите 18 165 души получават парите си от частните универсални фондове на разсрочени плащания.
Кодексът за социално осигуряване дава право да бъдат изплащани три вида пожизнени пенсии. Това са пожизнена пенсия без допълнителни условия, пожизнена пенсия с период на гарантирано изплащане (за срок от 2 до 10 години) и пожизнена пенсия с период на разсрочено плащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст. Всеки от тези варианти има различни плюсове и минуси за осигурените. Данните на КФН показват, че преобладаващата част от хората избират варианта на пожизнени пенсии с период на разсрочено плащане. Този вариант дава възможност през първите месеци или години човекът да получава по-голяма фиксирана сума, а след това до края на живота си да взима значително по-малка сума. От общо 3013 души с пожизнени пенсии 2563-има са избрали този вариант да взимат парите си. Така донякъде те предпазват парите си от високата инфлация, като през първите месеци или години след пенсионирането си взимат по-големи суми. Средната изплащана пожизнена пенсия, включваща разсрочено плащане, е 258 лв., показват данните на КФН. Средният размер на пожизнената пенсия без допълнителни условия е значително по-малък - едва 89 лв., а на тази с гарантиран период на изплащане - 80 лв.
Оказва се, че хората, които не взимат в началото по-големи суми, а са избрали просто пожизнена втора пенсия, получават средно по 89 лв. на месец. Този вариант на пожизнена пенсия са избрали само 69 души. Но натрупаните пари в универсалните пенсионни фондове на близо 86% от осигурените въобще не стигат за пожизнена пенсия. Те получават разсрочени плащания, като средният им размер е 448 лв. на месец. Данните показват, че хората предпочитат да взимат по-големи суми, но по-кратко време, за да не бъдат обезценени парите им от инфлацията.
През първото тримесечие на 2024 г. от фондовете са изплатили 1,916 млн. лв. за пенсии, 24 млн. лв. за разсрочени плащания на осигурени граждани и 103 хил. лв. на наследници на пенсионери и на хора, получавали разсрочени плащания.
Причините парите на осигурените в частните универсални пенсионни фондове да не стигат за пожизнени пенсии са много. Но основната е догонващият характер на българската икономика спрямо по-развитите страни от ЕС. Заплатите, а съответно и държавните пенсии в страната, нарастват значително по-бързо от доходността, която постигат частните фондове при управлението на парите на осигурените. Така направените преди години вноски за втора пенсия вместо да носят доходност реално изостават спрямо днешните заплати и държавни пенсии. И когато дойде време човек да получава втора пенсия се оказва, че вноските, правени преди години, не са адекватни спрямо настоящите заплати. Този проблем в пенсионната система на страната ще съществува докато доходите в България изостават от средните за страните от ЕС и затова бързо растат.
Средствата стигат за 13 месеца с минимална пенсия
Най-много за седем години
Средният размер на средствата на осигурените в универсален фонд стига, за изплащане на минималната държавна пенсия в продължение на 13 месеца.
Средният размер на натрупаните пари на осигурените в универсални пенсионни фондове към края на месец март е 6910 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор. В тези данни влизат само хора, за които през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска.
Тоест изключени са продължително безработните, както и хора, които са емигрирали и въобще не разчитат на българска пенсия, и сезонни работници от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България. Тези 6910 лв. са достатъчни за получаване на действащата в момента минимална държавна пенсия от 523,04 лв. в продължение на 13 месеца.
Средствата са достатъчни и за получаване на средния размер на разсрочените плащания от 448 лв. в продължение на 15 месеца, или пък за получаване на 192 лв. в продължение на три години.
Право на пожизнена втора пенсия имат хората, които при пенсиониране имат достатъчно натрупани пари в универсален фонд, така че до края на живота си да получават поне по 15% от минималната държавна пенсия към момента на пенсионирането им. В момента минималната пенсия е 523,04 лв. Това означава, че за хората, които се пенсионират сега, за пожизнена втора пенсия трябва да имат достатъчно натрупани пари, за да получава поне по 78,50 лв. на месец.
Осигурените в универсален пенсионен фонд, които при пенсиониране нямат достатъчно натрупани пари за пожизнена пенсия, взимат средствата си или накуп или разсрочено, гласят текстове от Кодекса за социално осигуряване. Ако натрупаните пари са повече от трикратния размер на минималната пенсия, ги изплащат разсрочено, а ако са по-малко - еднократно.
Размерът на ежемесечно получаваните суми при разсрочено плащане не може да бъде по-голям от минималната пенсия към датата на отпускането им и по-малък от 15 на сто от минималната пенсия. Повечето хора искат да вземат парите си на по-големи месечни плащания, които да получават за по-кратък срок, вместо да взимат минималната възможна сума по-дълго време. Средният размер на натрупаните средства на осигурените от 6910 лв. е достатъчен за изплащане на минималната сума при разсрочени плащания от 78,50 лв. в продължение на малко повече от седем години.
За 3 месеца парите нараснаха с 4,5%
Частните пенсионни фондове управляват над 23,96 млрд. лв. Най-голям дял от тези средства са инвестирани в държавни ценни книжа.
Управляваните от частните пенсионни фондове активи към края на март са на обща стойност 23,96 млрд. лв. В сравнение с края на миналата година нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 4,51%. Увеличението на управляваните от фондовете средства се дължи както на постигнатата от тях доходност от направените инвестиции, така и на допълнителните вноски, които всеки месец правят осигурените.
Увеличението на активите се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 4,72 на сто спрямо края на миналата година. Причината за това е, че там са осигурени най-много хора, а осигуряването в тях е задължително за работещите, родени след края на 1959 г. (ако не са избрали да прехвърлят осигуряването си изцяло към държавното обществено осигуряване). На следващите места по ръст на активите са професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за три месеца от съответно 3,66 на сто и 2,5 на сто. Отчетеният ръст на активите на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за едно тримесечие е 2,11 на сто.
Общият брой на осигурените в четирите вида пенсионни фондове към края на март е малко над 5 млн. души, като нараства спрямо края на миналата година с 0,47 на сто. Най-голям дял от осигурените е концентриран в универсалните пенсионни фондове (УПФ) - 80,49 на сто. Хората, осигурени в доброволните (ДПФ) и професионалните пенсионни фондове (ППФ), имат съответно дял от 12,77 на сто и 6,54 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми - 0,20 на сто.
Средно 1,16% от управление на активите
Някои са на минус
Доходността от управление на активите на универсалните пенсионни фондове значително изостава от инфлацията, показват данни на КФН. Това означава, че реално парите на осигурените намаляват, тоест намалява покупателната им способност.
Годишната доходност на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за период от две години от края на март 2022 г. до март 2024 г. варира в много широки граници - от 0,58% до 3,73%, а два от фондовете дори имат отрицателна доходност за периода. Средната постигната годишна доходност от УПФ е 1,16%, което означава, че за период от две години имат обща доходност от 2,33%. Инфлацията за същия 2-годишен период е 17,5%, показват данни на НСИ. Това означава, че парите на осигурените реално са се обезценили с около 15% през последните две години.
Внасят средно по 83,73 лв.
Осигурените в доброволни пенсионни фондове намаляват.
Осигурените в доброволни пенсионни фондове намаляват, показват данни на КФН. Към края на март осигурените в тях са 641 452 души, което е с над 1000 души по-малко спрямо края на миналата година. Това показва, че някои хора изтеглят парите си от доброволните фондове.
Към края на месец март доброволните пенсионни фондове управляват над 1,45 млрд. лв. Повечето вноски в доброволните фондове правят работодатели, като допълнителен стимул за служителите им. Общият размер на постъпленията от осигурителни вноски в доброволните фондове през първото тримесечие на годината е 27,489 млн. лв. Това е със 157 хил. лв. по-малко спрямо направените вноски през същия период на миналата година. Средният размер на месечните вноски на един осигурен в доброволен фонд нараства до 83,73 лв. Намалението на общия размер на направените вноски показва, че вноски за доброволна пенсия са правени за по-малък брой хора.
