Разцветът на чиновника

Корупционните услуги не стигат, администрацията ни дължи и други

Докато следяхме със затаен дъх венчавката на Мегън и принц Хари, край нас мина на пръсти една нищо и никаква новина: че чиновниците в България са станали с 10 000 повече от две години насам.

Някой от нашите читатели би казал, че новината не е “нищо и никаква”, а е скандална, като се има предвид, че намаляващата популация на българския данъкоплатец все по-трудно успява да храни нарастващата администрация - още повече, че българската администрация много силно наподобява оная нанаситна риба пираня, чийто апетит надвишава многократно размера на тялото й. Читателят обаче няма да е прав от гледна точка на журналистическата практика, в която за скандална новина се приема най-вече необичайната. А в България да съобщиш, че “чантаджиите”, както ги кръсти премиерът Борисов, са се умножили, е все едно да заявиш ексклузивно, че след есента идва зима.

От Евростат още преди пет години научихме, че българското население се е стопило за едно десетилетие с около 500 000 и е спаднало до 7 100 000 души, но пък централната администрация, която го обслужва, се е уголемила (правилно чухте - уголемила се е!) с 20 000 и надминава по щатни бройки 100 000. При това въпросната статистика на ЕС (от 2013 г.) не отчиташе служителите в общините и в десетки други бюрократични структури, чиято численост също расте парадоксално в хода на обезлюдяването, на реформите и на съкращаването на щатове.

Впрочем, у нас отколе е публична тайна, че на управите на държавните учреждения това им е работата - да се възпроизвеждат след всяка от многобройните политически чистки, последвана от мащабно преструктуриране и разместване. Ето защо малцина се учудиха в края на миналата година, когато беше официално оповестено, че чиновничеството в отечеството ни хем расте, хем благоденства. И после, докато управляващите - вкупом и един по един - се скъсваха да дават интервюта, че с ударни крачки вървим към електронно правителство, а книжата отиват в музейните сбирки, данните на Националният статистически институт фиксираха 112 865 лица, наети в сектор “Държавно управление” с различни договори - за 11 месеца с 2287 лица отгоре.

Кадровият ръст на ръководните органи продължи да се извисява с познатото от началото на века обяснение - “еврочленството”, което бе надграждано в ресорни министерства под названия с повишена тоналност - “еврофондовете”, “евроинтеграцията”(!), “европредседателството”(!!). Има и други, по-интересни обяснения за растежа на държавния апарат, които чат-пат изскачат от резиденциите на властта, минават през кръчмите и стигат до вестниците, телевизиите и сайтовете, но рядко виждат там бял свят. Става дума за инцидентните или предизвестените в предизборните кампании назначения на братовчеди, братовчедки, приятели и приятелки, съпартийци и съпартийки, симпатизанти и симпатизантки, децата им, внуците им и тъй нататък.

Между другото, набъбва средната заплата на набрания по конкурсна и надконкурсна линия личен състав . За последното тримесечие на 2017-а тя наедря от 1135 лева на 1219. Благата вест, че покрай апаратчиците в институциите, с повече пари на месец ще се сдобият и учителите, се оказа само капка мед в горчилката им. Вярно, че възнагражденията в съсловието надскочиха 1000 лв. тъкмо навреме - когато се пенсионираха хиляди преподаватели и учителските стаи обезлюдяха. Но като дойдоха млади, се оказа, че най-много ще получават седящите по бюрата. Друго си е да се трудиш в сектор “Административни и спомагателни дейности”- нали така? - да администрираш и спомагаш. То не е като да преподаваш, за пишеш оценки и да стоиш с часове прав пред дъската с 30 чифта очи срещу теб и зад гърба ти. С това не можеш да заслужиш у нас прилична заплата, а камо ли премииите, бонусите, участията в проекти, бордове, съвети, командировките за развлечение и другите благини, отредени за уседналите в 16-те министерства, 20-те изпълнителни агенции, 18-те комисии и звена към парламента.

Те като какви са ги заслужили, интересно? Като чиновници, естествено.

Според тълковния речник думата “чиновник” има две значения: 1) човек, който не върши физическа работа, а обработва документи” и 2) “бездушен служител, бюрократ”. Обяснимо в речника не е отбелязано най-любопитното, а именно - как служителите обработват документите, обработват ли ти изобщо без да вземат рушвет и с какво са характерни четирите вида бездушие към клиента: жестоко, насмешливо, непоклатимо, променливо.

Има и народно творчество по темата. То гласи: “Чиновникът е катализатор, ускоряващ превръщането на всяко обикновено действие в неразрешим проблем”. И друго: “ Администрацията е сбор от индивиди, предоставящи на населението корупционни услуги, а на управляващите - гласове за следващите избори”. И още: “ Държавният апарат се състои от мъже и жени, които се срещат по 6 пъти дневно пред автомата с кафе и се питат един друг: “И ти ли не можеш да спиш?”

Бедата е в това, че и безсънието, и дрямката по канцелариите струват скъпо на законопослушния българин - на този, който си плаща редовно данъците и се чуди как в една година да купи и лаптоп на сина си, и джиесем на дъщеря си, която настоява за това и плаче.

Скъпо е и още как. Един шеф на комисия за финансов надзор, да речем, взима около 7000 лв., главен секретар - до 3900 лв., а главен директор - до 3700 лв. на месец, а пък те не са един и двама, а безчет. Административният състав е поне с 30 % над необходимия и създава на бизнеса проблеми, вместо услуги - това го казва не кой да е, а самата г-жа Менда Стоянова, шефката на бюджетната комисия в Народното събрание. Пак тя ни информира, че само половината от тия на държавната хранилка са завършили висше, но всеки трети е шеф и претенциите му са доста над средните. С 20-30 млн. лв. се бъркаме ежегодно за приказките им по телефоните. Компютри имат вече над 130 000 служащи, почти всеки разполага с настолен или преносим, плащаме като луди за сървъри и програми... но усетил ли е някой от тия нови технологии да е намаляла мъката на нуждаещите се от административно обслужване граждани? Едва ли. Потрябва ли нещо някому, на гишето ще се окаже, че или система за документооборота няма, или база данни...И при тия липси какво правим? Много просто - още харчим. Тук 5 милиона за оперативна програма “Добро управление”, там още - или за дирекция “Модернизация на администрацията”, или за Съвета за административна реформа, или за пилотните звена на Томислав Дончев, за семинарите им и прочие. Отделно пък са таксите и глобите, с които ни щавят по регламентите на многобройните агенции, които уж са учредени да ни обслужват, а не да пълнят бюджета...

Но халал да му е на бюджета - той е наш, не е само на крадльовците. Проблемът е, че ако доволното възнаграждение на разните му председатели, секретари, комисари, директори, зам.-директори и други функционери е намалило корупцията у нас с малко поне - то ние още не сме усетили. А и в Брюксел не са забелязали такова нещо. Иначе нямаше над 10 години вече да ни държат под наблюдение и с аргумент, че корупционните ни практики са прекалени, да ни отказват достъп до еврозоната и Шенген.