Труд
Автор:
Труд онлайн
Въпреки намерението на правителството на премиера Желязков за разширение на ПАВЕЦ „Чаира“, това не може да се случи в обозримо бъдеще. Причините за това са две, информира Еконовини.
Първата: по време на кабинета „Петков“ проектът е блокиран от „зелените“ Сандов и Белев – тогава министър и заместник-министър.
През 2017 г. Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) приема оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС), необходима за реализацията на проекта.
Противопоставяне от страна на еколозите
ОВОС веднага е обжалвана от зелена неправителствена организация – сдружение „Балканка“, което е част от коалицията „За да остане природа в България“ и партията „Зелено движение“. Жалбата е подписана от Димитър Куманов, екоактивист и председател на сдружението.
През 2018 г. Върховният административен съд отхвърля жалбата, с което ОВОС влиза в сила, и започва процесът по проектиране на язовир „Яденица“.
Влияние на новото ръководство на МОСВ
През декември 2021 г. МОСВ е поето от еколозите Борислав Сандов и Тома Белев. Куманов е назначен за главен съветник по околната среда. Неговата позиция, подкрепена от "Сдружение Балканка", е категорична: "Не трябва да се изграждат нови язовири и водопроводи." Вследствие на това започват действия за спиране строителството на язовир "Яденица".
Новата стратегия за блокиране
Проектът е включен в защитена територия, наречена "Ниска Рила", аналогично на случая с тунела под Шипка, който беше блокиран след вкарването му в природен резерват. По този начин се осуетява реализирането на жизненоважни инфраструктурни проекти, включително и язовир "Яденица".
Зона Ниска Рила, в която попада язовирът, е приета от Министерство на околната среда и водите, когато министър е Борислав Сандов, а заместник министър е Тома Белев. Зоната е одобрена от Министерския съвет на Кирил Петков през 2022г.
Учудващото в случая е, че по това време същият Министерски съвет приема програма на министерство на енергетиката за модернизация и увеличаване на капацитета на ПАВЕЦ Чаира. Най -важната част от нея е строителството на язовир Яденица.
Мотивите на еколозите са, че язовирът би навредил на популацията на рибата Главоч, въпреки че тя е разпространена в цяла Европа и на Балканите.
Втората:
вропейската комисия е забранила на Европейската банка за възстановяване и развитие да финансира разширението на ПАВЕЦ Чаира, защото страната ни все още не е изготвила изцяло "СПЕЦИФИЧНИТЕ И ПОДРОБНИ ЦЕЛИ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ ПО НАТУРА". Тяхната липса дава основание на Брюксел да блокира парите.
Изготвянето на СПЕЦИФИЧНИТЕ ЦЕЛИ е започнало още през 2021 г. Основната спънка за бавния процес е:
1. Защитените зони в България са много на брой – общо над 340 по Директивата за птиците и местообитанията.
2. Процедурите са много скъпи и трябва да се осигурят милиони, независимо дали бюджетни или евросредства.
3. Изисква се голям научен потенциал и много на брой експерти, а у нас няма достатъчно.
4. Проблем, който не е за пренебрегване – времето за изработването им. Необходимо е за всички растителни, животински видове и птици да се събират и анализират теренни данни (трябва да се обходят всички зони), включващи четирите годишни времена – пролет, лято, есен и зима.
5. Трудности създават и конкурсите, по които се избират фирмите за изработване на целите, а те са задължителни. Още повече – тяхното обжалване на две съдебни инстанции.
