Борбата с корупцията е фалшива, както румънската „революция“ от 1989-а
В трети пореден брой на „Труд“ ви представяме интервю с Даниел Драгомир – 39-годишен бивш полковник от Румънската разузнавателна служба, шеф на Дирекция „Антитерор“. През 2005 г. той е награден от президента Бъсеску с орден за ръководена от него мисия за освобождаване на трима отвлечени румънски журналисти в Ирак от джихадистка групировка. Вчера полк. Драгомир разказа коя е г-жа Лаура Кьовеши, наричана „лицето на антикорупцията“, и какви са връзките й с Христо Иванов, как се осъществява масовото подслушване на румънците. Днес – в третата последна част на интервюто, той говори за това има ли българи, замесени в румънските процеси и дали разчистването на сметки се прилага и срещу български фирми.
- Полковник Драгомир, разказахте ужасяващи факти за разчистване на сметки в Румъния (бел. ред. - в предишните две части на интервюто) по време на „борбата с корупцията“. Дали същите методи се прилагат и срещу чужденци, в случая и срещу българи?
- Да, мога да ви потвърдя това. Същите методи бяха използвани и срещу чужденци, но не против многонационални компании. Били са използвани и срещу български граждани, и против някои български фирми. На практика, мафията не правеше разлика между румънци и българи - само тези, които принадлежат към системата, или тези, които им пречат. В самата система са намесени много икономически интереси, прокуратурата и спецслужбите са подкрепили определени фирми, които аз нарекох фирми под прикритие, от тях са вземали големи суми пари. Тази система разполага с големи финансови източници – освен от Джордж Сорос, те имат и техни. И заради съседството на Румъния с България при този вид финансови прехвърляния се използват и фирми под прикритие, а това може да се разследва. Ще ви дам пример – в Румъния има едно дело наречено „Майкрософт”, в което става дума за стотици милиони евро щети. Появиха се данни, че някои от хората, замесени в него, са агенти под прикритие, хора на тайните служби. И между другото, са имали практика да си организират срещите в България. Тази информация стана публична.
- Защо в България?
- Защото в България са се чувствали сигурни. И това трябва да се разследва. Задача на българските органи е да разкрият дали тези хора имат имущество в България, фирми, сметки и откъде произхождат парите им. Защото борбата срещу корупцията трябва да върви в посока на тези хора и фирми, които са приближени на системата. И които постигат целите си посредством шантаж или заграбване на фирмите. Борбата с корупцията трябва да бъде равна за всички.
- Знаете ли за фирми под прикритие при генерал Колдя – бившият оперативен директор на Румънската разузнавателна служба, които са работили на територията на България?
- Днес в Румъния се появява все повече информация по отношение на използване на тези фирми под прикритие. Румънските спецслужби отричат съществуването им. Но аз им казвам: „Щом няма, би трябвало да нямате нищо против да променим закона, защото в него пише, че имате право да използвате такива фирми. Затова дайте да ги махнем.” Това, което потвърди моята информация е, че бившият оперативен началник Колдя все още има контакти с фирми, които ги използват и от оперативна гледна точка, но и за пари. Те действат не само в Румъния, но мисля, че българските органи би трябвало да си сътрудничат с румънските по отношения на този проблем. Аз обаче не мога да изнасям класифицирана информация, това е престъпление според румънското законодателство. Много хора нарушиха закона, за да ме арестуват. Аз няма да направя същото. Цялата информация, която имам, съм я представил в комисията в парламента.
- Вие заплашван ли сте?
- Разбира се, преди да ме арестуват първия път. Аз бях арестуван от ген. Колдя и от г-жа Кьовеши, за да ми затворят устата. По време на цялата си дейност като офицер съм се борил срещу тероризма. Шест месеца и половина бях в ареста по това дело, образувано от Дирекцията за борба с корупцията. Бях обвинен за шест престъпления. През 2016 г. – две години след първия арест, бях оправдан по пет от обвиненията, и получих наказание от 1 година условна присъда за много дребно престъпление, но то не бе свързано с корупция – беше за фалшифициране. Защото те трябваше да оправдаят тези 6,5 месеца, в които бях в ареста. Знаете ли, че петима съдии имаха смелостта да ме оправдаят, но други ме държаха 6 месеца в ареста. Правят това, въпреки че знаят, че мога да отида в Европейския съд по правата на човека. Т.е. системата е затворена. В този съд Румъния е на трето място, след Турция и Русия, по брой на граждани, осъдили страната си.
- С какъв бюджет разполагат специалните служби в Румъния?
- Бюджетът ни е много голям. Нашите служби имат най-големия бюджет в сравнение с парите на спецслужбите в целия ЕС. Срокът за едно подслушване е средно най-малко 6 месеца. Аз например бях подслушван от 2013 г. до днес. И мисля, че продължават да го правят.
- Даниел, а задавали ли сте си въпроса защо сте свободен, а не сте в затвора?
- Бях арестуван, но румънският закон казва, че не можеш да бъдеш повече от 6 месеца в ареста, ако не ти е образувано наказателното дело в съда. През 2016 г. за втори път ме арестуваха, като в предварителния арест прекарах 3,5 месеца, а под домашен - 2,5 месеца.
- Тази борба, която сте започнали, не е ли като на Дон Кихот, ще има ли ефект?
- Убеден съм, по-голямата част от населението знаят за това, степента на подкрепа на моето Гражданско движение за защита на човешките права и ценности е изключително голяма. Все повече депутати започнаха да се събуждат, в спецслужбите все още има хора патриоти, които разбират, че на това трябва да бъде сложено край. И в регионален контекст нещата са благоприятни – Полша, Унгария, Чехия, дори България искат суверенитет. Ние трябва да се поучим от съседите и пак да се превърнем в една суверенна и демократична държава.
- Чувствате ли се като румънския Сноудън?
- Не. Това между другото румънската преса опита да прокара, но този опит беше направен поради други причини. Опита се да се прокара идея, че върша всичко това в Румъния, защото има някой отвън, който ме подтиква. Казах пред парламента, както и публично пред бившите си колеги, че правя всичко това, за да не пострада нито един от бившите ми колеги, както пострадах аз. Когато през декември 1989 г. падна диктаторът Чаушеску, аз не съм си и мислел, че моите деца ще живеят в държава, в която подслушванията ще бъдат повече на брой, отколкото по времето на Чаушеску. В държава, в която броят на спецслужбите и хората, които работят в тях, ще е повече от тези, които работеха за Чаушеску. Държава, в която ако някой реши, че трябва да те вкара в затвора, за да ти затвори устата, може да го направи извънредно лесно. В момента, в който се откажем от правата си, всичко е загубено. Да речем, че не съществува нито една държава с корупция равна на нула, и какво от това ако си постигнал това така, че по пътя са пострадали хиляди невинни хора.
- Почти 30 години, след като румънците се почувствахте свободни, се оказва, че се намирате в същото положение. Нещо като ирония на съдбата...
- Да, спомнете си едно нещо – защо тези неща с борбата с корупцията се случват единствено в Румъния и никъде другаде. Спомнете си в Полша при ген. Ярузелски, в Чехословакия, Унгария също преходът беше окей, в България също имаше т. нар. нежна революция. Само в Румъния румънци убиваха румънци.
- Но се оказа, че всичко във вашето т.нар. „въстание” е било фалш...
- Да, както и борбата с корупцията днес е фалшива, така и румънската революция от декември 1989-а - също. Всичко това е една емоционална пиар кампания за чужди интереси. Винаги е било така.