След края на постите - ново начало

Крие ли рискове за здравето режимът без месо?

Решението да променим хранителните си навици и да се храним вегетариански е свързано с много въпроси за животинските белтъчини и незаменимите аминокиселини. На тях отговаря главният лекар на Клиника „Д-р Емилова“ д-р Красимир Милев, холистичен лекар с 24-годишна практика.

- Д-р Милев, след края на Великденските пости много хора решават да променят режима си и да се хранят без месо, да станат вегетарианци. Те често се тревожат дали вегетарианската диета няма да ги лиши от белтъчините и незаменимите аминокиселини в месото и да предизвика някакъв дефицит в организма им.
- Не е вярно твърдението, че протеини и незаменими аминокиселини се съдържат само в животинските храни. Ние получаваме белтъци оттам, откъдето те попадат в месото и млякото на животните – от плодовете, зеленчуците и другите растителни храни. Пълноценни белтъци, съдържащи пълен набор от аминокиселини има във всички зеленолистни зеленчуци, в ядките и семената, в някои плодове, в зърнените и бобовите растения, а също и в покълналите семена. Богати източници на растителни белтъци са лещата, фасулът както и другите бобови храни, соята, кестените и амарантът. Да поясня на популярен език какво представляват белтъчините и незаменимите аминокиселини. Белтъците са големи верижни молекули, изградени от множество свързани аминокиселини. Съществуват 22 различни аминокиселини като някои от тях (8 при възрастните и 9 при децата) не могат да се синтезират в организма и трябва да се поемат с храната или да се произвеждат от чревната флора. Поради това тези аминокиселини се наричат незаменими. За пълноценни се смятат белтъците, съдържащи всички незаменими аминокиселини. Но не бива да слагаме знак на равенство между храните с незаменими аминокиселини и незаменимите за човека храни, това са различни неща. Всъщност тялото използва не самия хранителен белтък, а неговите аминокиселини, от които  произвежда собствени белтъци. Тези аминокиселини са общи за всички организми, поради което не могат да бъдат категоризирани като „растителни“ или „животински“. 

- Ако правилно съм разбрала, популярното схващане, че животинските белтъчини превъзхождат растителните не е вярно?
- Да, точно така. Дори авторитетното медицинско списание „Лансет“ опровергава остарялото схващане за превъзходството на животинския белтък над растителния, а Американската асоциация на диетолозите определя правилно балансирания вегетариански режим като пълноценен и подходящ и за профилактика на множество заболявания. Милиарди хора в продължение на хилядолетия са отглеждали своето потомство с млечно-растителна храна. Децата вегетарианци не страдат от дефицити, отличават се със спокоен характер, добро развитие и устойчивост към заболявания. Единственото от което те се нуждаят, е майчино мляко в ранната възраст и балансирано растително хранене след това.

- От колко белтъчини дневно имаме нужда?
- В миналото се е смятало, че човешкото тяло се нуждае от 150 грама белтък дневно, но съгласно новите научни изследвания, днес тази норма е занижена до около 45 грама, а според някои и по-малко. За да получим необходимите 45 г белтък на ден, не е необходимо да ядем животинска храна. Пълноценната вегетарианска диета, състояща се от зърнени и бобови храни, ядки, зеленчуци и плодове напълно осигурява необходимите за човешкия организъм белтъци.

- Но ако човек спортува или работата му е свързана със сериозни физически усилия, не се ли нуждае от повече белтъчини, и то от месото?
- Някои хора мислят, че не е възможно да се откажат от месото понеже спортуват или се занимават с физически труд. Няма обаче никакви научни основания да се приеме, че растителната диета не може да осигури необходимото количество белтъци, а и останалите полезни вещества за организма. Примерът на десетки спортисти, стигнали спортните върхове е показателен - голяма част от тях са не само вегетарианци, но и вегани. Луис Хамилтън, Новак Джокович, сега и нашият голям футболист Бербатов са дори вегани, хранят се изцяло с растителна храна. Ключовата дума за пълноценна храна, когато човек е на вегетариански режим, е разнообразие. Ако например някои от незаменимите аминокиселини липсват в ориза или пшеницата, но се съдържат в бобовите храни, комбинацията помежду им е пълноценна. Съчетаването на храни от растителен произход нерядко превъзхожда по количество на белтъците и пълноценност животинските продукти. Освен това комбинирането им значително повишава начина, по който се усвояват от организма съдържащите се в тях протеини.

- Какви рискове крие режимът, основан на много месо и други животински храни, когато човек дълго време се храни така?
- Продължителната и прекомерната употреба на белтъци не само не носи ползи за организма, но и може сериозно да му навреди. Тя повишава риска от отключване на рак и от сърдечно-съдови заболявания. Със сигурност този начин на хранене в развитите страни е в основата на бума на метаболитни заболявания, сред които е диабет тип две, една истинска епидемия на 21 век.