Властите в Скопие пак пуснаха в ход лицемерието си

Делото срещу ръководителя на Културния център „Иван Михайлов“ в Битоля Люпчо Георгиевски бе отложено за 21 май

Македонските управляващи чакат трагедията в Кочани лека полека да се покрие със забрава

Доста бяхме хората, които се притеснявахме искрено за резултата от поредното гледане на делото срещу Люпчо Георгиевски - председателят на закрития, но все още действащ Културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. Заседанието бе насрочено за 27 март. На него като свидетел трябваше да се яви бившият лидер на ВМРО-ДПМНЕ и премиер на Република Македония Любчо Георгиевски, за да разясни на съда дали патронът на клуба е бил фашист, както твърди обвинението, или не.

Общото очакване бе, че Люпчо ще трябва да чуе присъдата по въпросното обвинение, независимо от това, което Любчо ще говори за живота и дейността на лидера на автентичното ВМРО Ванче Михайлов. За разликата между Люпчо и Любчо на двамата Георгиевски вече писахме.

Съдът отложи заседанието за 21 май. Не чух някакви аргументи за това отлагане, макар че в практиката подобни случаи не са изключение. Дори бих казал, че по някои дела отлаганията са повече от проведените заседания.

Едни гледания на делата по най-тежките обвинения срещу Сашо Миялков - бившият шеф на тайните служби в Северна Македония по времето на премиера Никола Груевски (двамата са първи братовчеди!) бяха толкова често отлагани, че най-накрая бяха „покрити“ от срока за изтекла давност. Така Миялков - един класически пример за злоупотреба и лично обогатяване със служебно положение на висш държавен функционер, беше оправдан. И докато местните журналисти го търсеха за интервюта, той неочаквано се появи в целия си лустросан блясък пред казиното в Монте Карло. Така и едно от делата срещу политическия изгнаник в Будапеща - бившият премиер Никола Груевски, за покупката на висок клас „Мерцедес“ за нуждите на протокола на правителството, който той ползвал заедно със семейството си, също попадна под чадъра на давността. Е, той има още няколко дела, но в крайна сметка нищо чудно и Груевски като братовчед си да се появи в луксозните европейски курорти. Какво му пречи - неговите хора от ВМРО-ДПМНЕ са на власт, а практиката на съдебната система в Северна Македония отдавна свързва правосъдието с политиката. По-точно правосъдието е инструмент на политиката и на хората, които в момента управляват държавата.

В интерес на истината, щеше да е много скандално, ако това с отлагането не се беше случило. Толкова скандално, че дори в Скопие са преценили, че от едно гледане на делото в този момент за властите могат да произтекат повече неприятности, отколкото позитиви. И без това те са изправени пред необходимостта да дават отговори пред обществото заради онези 59 млади живота, които изгоряха в дискотеката в Кочани. И без това цялостното им поведение по отношение на разследването на истинските причини за трагедията търпи все повече публични критики. Заканите от премиера Християн Мицкоски, че ще доведат нещата докрай, независимо от това кой е виновен, каква е неговата политическа обвързаност или към коя етническа общност принадлежи, губят сериозно своята стойност при положение, че с невъоръжено около личи стремежът на разследващите до стената да бъде изправен единствено бившият министър на икономиката - албанецът Крешник Бектеши, активист на опозиционната ДСИ.

Самият Мицкоски се опитва да свали вината от себе си и от своето правителство с аргумента, че те са само няколко месеца на власт, а системата, която даде възможност на въпросната дискотека години наред да работи без необходимия лиценз, е прогнила от десетилетия. С други  думи, вината не е наша, а на всички предишни управляващи. Ние можем да носим отговорност само за периода, в който сме на власт.

Така ли? Само преди по-малко от три месеца същият този Мицкоски твърдеше, че независимо от краткия срок начело на властта, той и неговите министри имат правото да се гордеят с направеното от тях. Ставаше дума за откриването на новото трасе на пътя от Крива паланка до Страцин, което се изграждаше дълги години, като най-активната и ефективна фаза в строежа бе в годините на кабинетите на Зоран Заев и Димитър Ковачевски. Но Мицкоски искаше толкова много да си припише заслугата за готовия инфраструктурен обект от Скопие към границата с България, че никак не се посвени да си присвои славата.

Направи го с цялото си нахалство и с помощта на цялата пропагандна мощ на контролираните от него медии. И какво се получава? Когато става въпрос за консумация на позитиви и за рейтинг, късият срок на управлението няма никакво значение, те са за нас. Обратното - когато става дума за лични и политически неудобства, проблемът е някъде назад във времето и е в решенията на други. И това ако не е проява на лицемерие, не знам какво друго е. 

Но в случая с делото срещу Люпчо Георгиевски очевидно и двуличието, толкова характерно за поведението на Мицкоски и екипа му, все пак има някакви граници. Ситуационно всичко около датата 27 март си беше наред, не е наред начинът, по който се стигна до обвиненията срещу Люпчо и по това как самият правораздавателен процес се води. Защото това не е процес в неговата чиста юридическа форма, в който философията на върховенството на правото да е определяща. Те и промени в закона направиха, натамъниха ги към случая и го пуснаха да действа със задна дата. Къде го има това, в Европа ли? Това си е откровен политически процес, присъдите от който ще имат за цел да накажат гражданите на Северна Македония с българско самосъзнание, да облъчат с нова порция страх обществото, да сатанизизрат всеки, който има смелостта да изкаже на глас друго едно разбиране за така наречената „македонска идентичност“.

Да, никой в правосъдната система в Северна Македония, а и в цялото общество не е предполагал, че онази жертвена драма в Кочани ще се случи във времето преди датата 27 март. И сега, колкото и да си двуличен, колкото и да търсиш плюсове за себе си лично като политик или за своето управление, просто си принуден от ситуацията да вземеш решение да отложиш делото. И тъкмо защото то е политическо, е много лесно да поръчаш на услужливата правосъдна система да стори това. Защото си даваш сметка, че няма как да обясниш на хората от Кочани как така изправяш на подсъдимата скамейка човек заради това, че се смята за българин при положение, че 15 от пострадалите при пожара в дискотеката бяха по спешност закарани в България на лечение. При това това бяха най-тежките случаи.

Как да съчетаеш двата факта - единият от съда в Битоля и масовата кампания за кръводаряване в София и във Варна, само при споменаването, че болните от братска Северна Македония имат нужда. Как да събереш в едно обвиненията към Люпчо за пропагандиране на фашизма с поведението на директора на „Пирогов“ доктор Валентин Димитров, самият той дарил кръв и когато видял роднина на един от пострадалите от Кочани, самата тя с изгаряния, веднага ѝ предложил да постъпи на лечение в клиниката. Да разказвам ли още?

И така - 21 май. До тогава нещата ще са отшумели и публичната и медийна среда в Северна Македония ще е по-успокоена. Както виждам, пък и моите колеги край Вардар го установяват с всеки изминал ден, трагедията в Кочани лека полека се покрива със забрава. По-скоро я „покриват“ със забрава. По същата „технология“, по която други предишни случаи останаха само за тъжната статистика. Политиците в Скопие отново ще се върнат към познатата ни антибългарска реторика, тъй като това е най-лесно и безопасно за тях. И всичко ще тръгне по старите коловози, докато нова драма не избухне и отново не поискат подкрепата на България.

Но ние помним. И ще го припомним. На всеки с къса памет.