Труд
Автор:
Труд онлайн
Независимо от изхода на войната срещу Украйна, Русия ще продължи да засилва агресивната си политикa. Това се посочва в годишния доклад на Служба „Военно разузнаване“ (СВР) относно глобалната и регионална средна на сигурност във връзка с войната на Русия срещу Украйна, публикуван на сайта на Министерския съвет.
"Русия остава главният дестабилизиращ международната сигурност фактор. Преизбирането на Владимир Путин за нов президентски мандат затвърди силовия подход в руската политика. Във външен план Кремъл усилено използва хибридни методи на въздействие, в т.ч. за да създава напрежение в евроатлантическата общност и да влияе върху електоралните нагласи в европейски държави", се посочва в документа.
Москва се стремеше да възстанови влиянието си в т.нар. "близка чужбина", но регионалните, в т.ч. военни организации, в които Кремъл се опитва да има водеща роля, се намират в криза. Намаляха и руските способности за проектиране на сила в Средиземноморието, според СВР.
Русия продължи да ограничава свободата на корабоплаването и въздушния трафик в и над Черно море чрез обявяване за продължителен период от време на опасни зони, въпреки че нейните ВМС са със силно ограничена свобода на действие, пише в доклада.
В резултат на високо интензивните бойни действия и въздушните, с БЛА и ракетни удари на въоръжените сили (ВС) на Русия срещу Украйна по-голямата част от украинските енергийна система, критична инфраструктура и други важни граждански и военни обекти са сринати.
Москва продължи да използва ядрения шантаж за оказване на външнополитическо влияние, а допълнителна ескалация беше постигната с включването на военнослужещи и бойни системи от КНДР на страната на Русия.
"Към момента се води война на изтощение. Руските ВС вече повече от година непрекъснато настъпват на по-голямата част от фронтовата линия без да се съобразяват със собствените загуби. Украинските ВС постепенно отстъпват, като се стремят да нанесат максимално поражение на живата сила и техниката на противника с минимални собствени загуби. Целта на всяка от страните е просто да издържи по-дълго от другата", заявяват от военното ни разузнаване.
Според тях, вече се наблюдават признаци на изчерпване на бойния потенциал на воюващите и са налице начални опити за иницииране на мирни преговори. В тях водещата цел на Путин ще е осигуряването на дългосрочни правни гаранции за сигурността на Русия, в т.ч. руска сфера на влияние в постсъветското пространство. На втори план ще е Украйна, която да бъде насилствено подчинена на руските интереси - зависима, без собствена идентичност, самостоятелно правителство и военнополитически суверенитет.
Съсредоточаването на ресурсите срещу Украйна прави Русия уязвима на другите стратегически направления. Увеличава се обаче бойният й опит, което ще създава бъдещи рискове и заплахи за НАТО.
Понастоящем липсва директна военна заплаха за друга страна/и от региона. Ако обаче Кремъл не промени агресивната си политика опасността от нов въоръжен конфликт в средни срокове е висока. Най-застрашени са Молдова, Грузия и вероятно Армения.
В Молдова прозападното правителство контролираше политическите процеси, като за целта полагаше пределни усилия. Страната беше подложена на мащабна руска хибридна операция за манипулиране на вота за президент и за членство в ЕС. Поредното произтичащо от това предизвикателство е разразилата се енергийна криза.
Армения запази стремежа си към задълбочаване на отношенията със САЩ и страните от ЕС, като контрабаланс на влиянието на Русия.
В Грузия се разви парламентарна и конституционна криза след победата на управляващата партия „Грузинска мечта-Демократична Грузия" на парламентарните и президентски избори, чиято легитимност беше отхвърлена от опозицията и президента Саломе Зурабишвили. Замразяването от правителството на преговорите за присъединяване на страната към ЕС доведе до значително нарастване на общественото недоволство, което прерасна в масови протести срещу управляващите.
Напрежението в Западните Балкани се запази въпреки заявеното желание на държавите от региона за ускоряване на европейската им интеграция. Напредък в процеса реализира единствено Албания, която започна преговори за членство, декларирайки готовност за гарантиране на правата на малцинствата и продължаващо изпълнение на интеграционните критерии.
Новите управляващи в Северна Македония обаче не приеха необходимите конституционни промени за начало на преговорите за присъединяване в ЕС, а се ориентираха към търсене на международна подкрепа за своето искане за отложено влизане в сила на поправките в Основния закон.
Гърция ускори модернизацията на железопътната линия Солун - Промахон - Кулата, но правителството в Румъния не се ангажира с конкретни срокове за възстановяване на фериботната връзка с България. Липсва яснота по реализацията на проекта за изграждане на коридор за военна мобилност.
Турция продължи да отделя значителни ресурси за противодействие на нелегалната миграция към България.
