Станислав Стоянов, депутат от ГЕРБ от Великотърновски избирателен район, пред „Труд“: С газовия хъб “Балкан” България се включва към европейските пазари

ГЕРБ е партията на действието и това, което беше постигнато за 10 години, не бе направено за 30 години преди това

Разговаряме с депутата Станислав Стоянов за газовата реформа у нас и за стратегически енергийни проекти, по които работи отскоро като член на парламентарната комисия по енергетика. Народният представител разказва за многобройните обществени инициативи, които е поел като представител на законодателната власт и като ревностен радетел за съхраняване на българските изконни ценности.

- Господин Стоянов, като член на парламентарната комисия по енергетика участвахте на кръгла маса във Варна. На какъв етап е изграждането на газовия хъб „Балкан“?

- Дискутирахме по въпроси свързани с дейностите по изграждането на газовия хъб „Балкан“, диверсификацията на газовата инфраструктура и стартирането на борса за търговия с природен газ. Процедурите, които са вече на финала, се реализират в по голямата си част от „Бултгартрансгаз“ и касаят утилизация на съществуващата свързваност на газопреносната ни мрежа с тези на Гърция, Турция, Румъния и Северна Македония, както и изграждане на нова инфраструктура и увеличаване на капцитета със Сърбия (IBS), Гърция (IGB), Румъния (IBR) и Турция. Важен елемент от това е реализирането на реверсивност на съществуващите газопроводи към Румъния, Молдова и Украйна. Обсъдени бяха законодателните промени, които през октомври ще бъдат гласувани на второ четене в пленарна зала и касаят създаването на газовата борса в България. Усилено се работи по основните параметри. Реализирането на газовия хъб ще доведе до създаване на конкурентна среда на пазара с повече участници и по-ниски цени на синьото гориво. Ще бъдат осигурени повече източници на природен газ, основна част от които са: Втечненият газ, който може да се доставя през терминал на пристанището в Александруполис; природен газ от каспийския регион, чрез газопровода „ТАП“ и интерконектора с Гърция; доставки на природен газ от Русия през съществуващата и, както и от местен добив на природен газ от България и Румъния. Обсъдихме и дейностите по разширяване капацитета на газохранилището в Чирен до 2025 година, както и бъдещото изграждане на ново хранилище, което да гарантира постоянна ликвидност на пазара. Благодарение на отличните и устойчиви отношения изградени от г-н Владимир Малинов, в ролята си на изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД и директорите на „Боташ“ - Турция и „Нафтогаз“ - Украйна, са постигнати договорености за ползване на техните газови хранилища с цел осигуряване на допълнителна ликвидност на българската борса, докато траят дейностите по разширяване и изграждане на българските хранилища. Това е значителен пробив в договореностите ни с Турция.

- Кога ще стартира газовата борса?

- Газовата борса ще стартира до края на 2019 г., като в резултат от измененията на ЗЕ допълнителна ликвидност на пазара се очаква от 1 януари 2020 г. Целта е да се постигне максимален пазарен механизъм, да заработи газовият хъб „Балкан“ и връзките на България съответно с Турция, Гърция, Сърбия, Северна Македония и Румъния. Това е много смела и изключително важна реформа в енергетиката на България, която никое друго правителство до момента не се е осмелило да реализира. Процедурите са абсолютно прозрачни и се извършват в тясна връзка с Европейската комисия, със специалното съдействие на г-н Клаус-Дитер Борхард, директор „Вътрешни енергийни въпроси“. България притежава най-добре развитата газова инфраструктура на Балканския полуостров, в т.ч. и по отношение на инсталираните компресорни мощности, което ни дава значително предимство пред всички останали държави в региона. Геостратегическото ни разположение дава предпоставки да сме газов център на Балканите.

- Споделете конкретни цифри, които потвърждават напредъка в тази област.

- Поетапно до 2025 г. ще бъде увеличен обема на газохранилището в „Чирен“ до 1 млрд. куб. м газ, а дневният добив и нагнетяване ще стигне до 8-10 млн. куб. м на ден. Все още сме в процес на преговори с Румъния, защото те трябва да направят определени реформи и да осъществят конкретни проекти, за да може да се подобри газовата свързаност и да се осигури възможност за реверсиране на съществуващите газопроводи към Румъния, Украйна и Молдова. Там също се постига напредък със съдействието на ЕК. Предстои да бъде постигната договореност за споразумение за междусистемно свързване на съществуващата точка с Турция (Странджа-Малкочлар), който ще бъде подложен на публична дискусия от „Булгартрансгаз“ и BOTAS. Най-късно до януари 2020 г. ще се даде възможност за твърд поток от Турция към България над 3 млрд. Куб. м в допълнение към съществуващия капацитет от България към Турция. Целите са за свързване на пазарите за природен газ в страните от Източна, Централна и Западна Европа. Така България с газовия хъб се включва към европейските пазари. За това ще способства регулаторната среда, която създаваме и най-добрите стойности за природния газ, т.е.борсата, която ще заработи.

- На какъв етап са процедурите с отделните държави?

- На различен етап са, но се движат и ще бъдат завършени. Отделно съществуващата газопреносна система се рехабилитира. За връзката с Гърция, която се предвижда да бъде въведена в експлоатация до края на 2020 г., като правителството гарантира 215 млн. лева, а проектният капацитет е до 3 млрд. Куб. м годишно и се планира на втори етап да достигне до 5 млрд. куб. м след построяването на съответните компресорни мощности. С оглед разширяването на газопреносната инфраструктура от българо-турска до българо-сръбска граница има обявени обществени поръчки за над 2,5 млрд. Лева, като това е една от най-мащабните инвестиции на страната ни след проекта за закупуването на самолетите Ф16 Блок 70. Приоритетен проект е и междусистемната газова връзка между България и Сърбия, която е с капацитет от 1,8 до 3,2 млрд. Куб. м годишно и е предвидено да бъде въведена в експлоатация през 2022 г.

- Напоследък се говори усилено за строителството на АЕЦ „Белене“. Как ще коментирате този проект?

- Реализирането му е важно от икономическа гледна точка и за региона, и за страната. В момента се разглеждат предложенията на потенциалните инвеститори и участници в проекта. Знаете, бяха депозирани 13 заявления за участие в проекта. Седем от тях са на стратегически инвеститори. Две са за участие в проекта за доставка на оборудването и структурата по осигуряване на финансиране и 4 са заявления, които съдържат информация за миноритарен дял и закупуване на електрическа енергия. Друг стратегически проект е изграждането на трети мост над Дунав между Свищов и Зимнич. Преговорите засега са на правителствено ниво между България и Румъния. Търси се вариант за европейско финансиране. Важна е и прилежащата инфраструктура, към която е и пътят Русе-Велико Търново.

- Вие сте само от няколко месеца депутат и сте член на Комисията по енергетика. Изненада ли ви влизането в парламента?

- Определено! Полагам усилия да се включа в дейностите, но в никакъв случай не е лесно, особенно влизайки в средата на мандата. Мисля, че мога да бъда полезен с икономическо си образование, но все още в никакъв случай не мога да кажа, че съм напълно уверен. Трябва време. Опитвам се да помагам на хора дори и по проблеми, които не са от компетенцията на моя ресор. В пленарната зала съм на интересна позиция- вдясно от мен започва ГЕРБ, а от ляво е ВМРО и това интересно съответства на моите интереси и рабирания. От едната посока родолюбието, а от другата- политиката. За мен ГЕРБ е партията на действието и това, което беше постигнато за 10 години, не бе направено за 30 години преди това.

- Какви инициативи предприехте като депутат от Великотърновския избирателен регион?

- Първото ми участие беше свързано с обявяването на Велико Търново за историческа и духовна столица на България и влизането ми в Народното събрание съвпадна с честването на 140-годишнината от Търновската конституция. Живея в най-живописния квартал на старата столица „Варуша“. Поел съм инициатива и като представител на настоятелството на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ искам да бъде направена реставрация на храма. Строен е от майстор Колю Фичето и там има надпис, който свидетелства, че с тази сграда той е титулуван като архитект. Градежът е завършен през 1861 г., църквата е голяма, но не е в добро състояние. Амбицията ми е да се възстановят и двата купола на светинята, които са съборени при разрушителното земетресение през 1913 г. Арх. Донка Колева е направила проучване и довършва архитектурния проект. След това съм договорил изготвянето и на конструктивен проект. Когато станем готови с проектирането, ще можем да поръчаме и количествено-стойностна сметка, за да разберем колко точно средства ще бъдат необходими за пълната реставрация на храма. Тогава ще проведа необходимите разговори с институциите, които стопанисват сградата за да изготвим план за действие и аз съответно да търся и осигуря финансиране. Проектната документация трябва да бъде предствавена за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство.

- Правите приемни във Великотърновска област. Какви болки споделят хората в малките населени места?

- Трогнах се от изповедта на 80-годишен жител на Златарица, който заяви, че е обявил гладна стачка заради рушащ се мост, строен навремето от дядо му. Човекът каза, че в знак на протест от 8 години е спрял да си плаща данъците. Реших да финансирам реконструкцията на въпросния мост, който е опасен заради паднали парапети и компрометирана носеща конструкция, но е важен за местните хора. Поръчал съм да се извърши проучване как може да се осъществи това законово. Пътят между селата Джулюница и Горско ново село е в окаяно състояние и вече имам уверение от Областното пътно управление във Велико Търново, че в бюджета за следващата година ще бъдат заложени средства за ремонт. Още тази есен ще бъде прочистен от храсти, за да има видимост. Помагам и на хората от село Шемшево, които ми се оплакаха, че имат проблем с електрозахранването, защото кабелите са от 60-те години и мощността не е достатъчна. След проведена среща с енергийното дружество, получих уверение, че от тази есен ще стартират поетапна подмяна на проводниците. Всичко това ще ускори и подпомогне развитието на региона до Западна промишлена зона и ще се реализират забуксувалите до момента инвестиционни намерения, нереализирани все още поради големите инвестиции, необходими за подмяна на остарялата ел. мрежа. Местността е равнинна, в близост ще минава новото трасе на автомагистралата от Русе до Велико Търново и това ще доведе до още по-сериозен инвеститорски интерес. На самодейците към читалището в Килифарево ще осигуря 14 народни носии и това е свързано с моя интерес към българския фолклор.

- Имате страст за съхраняване на българския бит и традиции. Кога се запалихте по фолклора?

- Още през 2005 г. започнах да чета книги свързани с българската история, преминах към по-задълбочена литература за българските земи през Античността. Постепенно всичко свързано с българската култура и традиции ме заплени и започнах да се интересувам и да изучавам обичаите, музиката и облеклото на българите през хилядолетията. Проучвал съм одеждите на траките, търсил съм и средновековни гравюри и стенописи като исках да сравня какво е било облеклото преди османската инвазия и как се е повлияло в столетията след това. Оказа се, че много от елементите на нашия костюм, особено женския, носят характерни елементи от болярските одежди. Мъжкото облекло е повече повлияно от Близкия изток, но и при него има немалко запазени елементи. Музиката също се е обогатявала през столетията, но пък инструментите са се запазили и до наши дни. Модерната българска народност е наследство от смесването основно на пра-българи, славяни и завареното местно ромеизирано тракийски население. По-късно в историята трябва да прибавим вливането на куманите и печенегите. Разбира се, има още, но това са основните компоненти.

- Кога облякохте за първи път народна носия?

- Това се случи през 2014 г. и не мога да опиша вълнението, което изживях. Това отключи нещо у мен, беше се натрупал заряд, който избухна. Много бях чел, имах доста информация, но нямах среда, в която на практика да се докосна до тази богата култура. Чичо ми ме заведе на фестивала в Жеравна, където се създаде Сдружението „Пазители на българщината“. Запознах се с Христо Димитров от ансамбъл „Българе“. Даде ми носия и така се отприщи голямата ми любов към фолклора. Със съпругата ми вече имаме 15-16 комплекта носии, като сме осигурили и на дъщеря ни такова облекло. В ерата на глобализацията сме и хората започват да търсят своята идентичност, корените си. Не трябва обаче да се прекалява, за да няма пренасищане. На мен фолклора и изконните български ценности ми дават сила. Радетел съм и за съхраняването на българския език, като умишлено се въздържам да не употребявам чуждици, а звучните родни слова, които имат изключително силна енергетика. Българският език изобилства от русизми и турцизми. Смаях се като разбрах, че „пита“ и „погача“ са турски думи.

- Какви инициативи реализира Сдружението „Пазители на българщината“ към момента?

- Желанието ни е да издигнем паметник на хан Тервел. Има разработен проект за монумента, но засега се бави реализацията. Средствата са събрани, но се търси подходящо място в София. Възнамерявахме да бъде открит за годишнината от обсадата на Констинопол, когато хан Тервел спасява Европа от арабското нашествие.

Нашият гост

Роден е през 1980 г. в Свищов. На парламентарните избори през 2017 г. бе седми в листата на ГЕРБ, но през април тази година зае мястото на Цветан Цветанов в парламента. Преди това Стоянов е собственик и управител на рекламна агенция, с висше компютърно и икономическо образование. Член е на УС на движение “Пазители на българщината”, на църковното настоятелство на храм “Св. Св. Кирил и Методий” и на Ротари клуб в старата столица.