Старата Ялта, която предстои

Европа в паника - Тръмп, Путин и Си разпределят света като Рузвелт, Сталин и Чърчил

Макрон се прави на мъж, Стармър му приглася, а Зеленски търси спасителен пояс

Призракът на чутовен страх заброди в края на миналия уикенд из Европа и като начало паникьоса куп мастити външнополитически наблюдатели. Които след срещата по сигурността в Мюнхен и след раздадените от Джей Ди Ванс звучни шамари на мнозина високопоставени участници, примерно заради допуснатите мигранти или бариерите пред десните сили, обявиха, че предстояла „Нова Ялта“.

Алюзията е към прочутата среща на върха на победителите от Втората световна война Рузвелт, Сталин и Чърчил, които преди повече от 80 години разделиха в кримския курорт света на сфери на влияние. Като в новия вариант на старата Ялта тримата делкаджии щели да бъдат сегашните планетарни властелини Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин. А Европа, видиш ли ти, не само нямало да участва в сделката, ами дори можело да се окаже предмет на договорките. В течение на които Тръмп би бил готов да предостави на Путин и Си Дзинпин повече свобода на действие в съседните на Русия и Китай страни, както и да отслаби съюзите на САЩ с Европа и Япония. В замяна пък му били обещани неограничена американска власт в Западното полукълбо от Южна Америка до Арктика и по-балансирана и изгодна за САЩ световна търговия. И тази стара - нова Ялта щяла да се случи, тъй като политическото лепило между либералните демокрации, самата идея за Запада като цивилизация, свързана с наследство от ценности, били доста чужди на Тръмп.

Разбира се, разрушаването на атлантическия съюз, изграден от Франклин Рузвелт и Хари Труман и поддържан от всички техни наследници демократи или републиканци, според италианския вестник „Кориере дела сера“ е трудна работа и ще има силна ответна реакция. По простата причина, че обезсмислянето и разглобяването на доста здравата сглобка контрастира с огромното натрупване на материални интереси, които свързват двете страни на Атлантическия океан, включително на онези групировки на модерния едър капитализъм, които мнозина европейски коментатори днес представят като „олигархии“, свързани с Белия дом. Да бъде загърбена Европа е акт, който съвсем не се вписва и в амбициите на Джей Ди Ванс и Илън Мъск, да експортират „тръмпизма“ на Стария континент с лозунга „МEGA“ или „Да направим Европа отново велика!“. Ето защо надеждата на оптимистите сред обхванатите от шубе западноевропейски политически наблюдатели е мюнхенската история да е вариант на други „семейни кризи“ от миналото, на бурни епизоди, които са разтърсвали трансатлантическите отношения. Прецедентите са много и те варират от решението на генерал Де Гол Франция да напусне обединеното командване на НАТО по време на войната във Виетнам до противопоставянето на Германия и Франция на Джордж Буш Младши, когато той нахлу в Ирак през 2003 г. Тогава американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд се прочу със заглавието на геополитическото си есе, в което разминаването изкристализира недвусмислено: „Американците са от Марс, европейците са от Венера“. После Ръмсфелд започна да прави разлика и между Нова Европа - решително проамерикански настроените източни страни - и Стара Европа, която той виждаше вкопчена в миналото на егоистичните си интереси. Друг дискриминиращ и отдалечаващ Европа от САЩ фактор винаги е бил и Близкият изток, където днес „тръмпизмът“ може да бъде тълкуван от Нетаняху като зелена светлина за атака срещу Иран, а в Берлин, Париж или Рим не искат и да чуят за подобна перспектива.

В интерес на истината с речта си и изявленията в Мюнхен Джей Ди Ванс предизвика паника в Европа и защото според влиятелния парижки всекидневник „Льо Фигаро“ той постави пръст в не една и две кървящи рани. Така например вицепрезидентът на САЩ поиска от социалдемократите на Шолц, да не слагат прът в колелата на крайно дясната партия Алтернатива за Германия. По простата причина, че седмица преди парламентарния вот на 23 февруари според социологическите проучвания жителите u не наказват лидера на християндемократите Мерц за това, че би приел да работи с нея с цел озаптяване на имиграцията. А не е тайна, че напрежението, свързано с лошо управляваните миграционни потоци, измести европейското обществено мнение много надясно - като началото бе във Франция през 80-те години на миналия век или много преди Тръмп да влезе в политиката. А сега все по-ясно очертаващата се търговска война със САЩ заварва Стария континент в изключително слаба позиция - икономиката му не е в състояние да бъде в крак с американския стопански „бум“ и е много по-нездравословно протекционистична, отколкото смятат по високите брюкселски етажи на общоевропейската власт. За капак европейската армия, която Зеленски иска, за да гарантира бъдещата сигурност на страната си - двеста хиляди войници, които да бъдат дислоцирани незабавно в Украйна като възпиращ фактор за Русия - просто не съществува и си е чиста проба химера.

Та ако електрошокът на Ванс събуди общественото мнение на Стария контенент от геополитическата му летаргия, сегашната ще бъде една от онези кризи, които са карали Европа да извисява ръст. Защото ако това не u се случи, нищо чудно и тя да бъде поделена в Старата Нова Ялта, въпреки спешните мерки на Еманюел Макрон и Кийр Стармър да я затягат в началото на тази седмица срещу опасността. Ход, който за жалост е нещо като качулка след дъжд или нещо като отчаян спасителен пояс за изоставения в бурните трансатлантически води Володимир Зеленски. Тоест грубичко казано, инициативата на френския президент и на британския премиер е обречена на провал.