Страхът от отмъщение ражда агресия

Китай не е забравил „века на унижението“, Индия носи белезите от колониалната експлоатация

Съпругата на убития Чарли Кърк прости на убиеца, Путин и палестинците са разчовечени

Светът живее в период на дълбоко преобразуване. На преход, в който наложената след края на Студената война еднополюсна система бързо се разпада. Това не е резултат на случайност, нито само на външен натиск срещу западната хегемония. То е закономерно следствие от натрупаните в света вътрешни и международни противоречия, от няколко вълни технологични революции.

Светът живее в период на дълбоко преобразуване. На преход, в който наложената след края на Студената война еднополюсна система бързо се разпада. Това не е резултат на случайност, нито само на външен натиск срещу западната хегемония. То е закономерно следствие от натрупаните в света вътрешни и международни противоречия, от няколко вълни технологични революции.

От икономическия възход на Китай и страните от т. нар. Глобален Юг. От кризите на капитализма в неговия глобализиран вид и идейните, политическите и моралните провали на елитите в Колективния Запад. Разклатена е неговата финансово-икономическа основа - зависимост от външни енергийни и суровинни пазари, растящи дългове, стагнация на производителността.

Идейно-ценностният разпад е очевиден - лозунгите за „свобода, демокрация и човешки права“ не впечатляват обществата. Хората от всички континенти видяха дълбоката им празнота и цинично лицемерие. Кризата на Запада е тежка и практически всестранна. Все повече се влошава психологическият климат в западните общества. Западът от колективен става все по-разединен.

Политическите провалите са системни: правителства падат едно след друго, опитите да се тушират кризите с козметични промени не носят успех. Страховете за бъдещето и недоверието към институциите се превърнаха в постоянен фон. Социалните протести във водещи страни от ЕС са видими симптоми за натрупана умора от силово поддържания неолиберален модел.

През последните 30 години Западът опита да наложи универсален ред чрез интервенции, представяни за войни за мир, демокрация и прочие хубавини. С катастрофални резултати. В Афганистан, Ирак, Югославия, Либия, Сирия бяха затрити милиони хора, разпаднаха се държави.

Демокрацията не процъфтя никъде, затова пък се засилиха тероризмът и миграционните кризи. Трилионите похарчени за военни авантюри долари доведоха до изтощаване на бюджетите и до голямо задлъжняване на САЩ и други западни държави. Тези провали фатално разклатиха претенциите им за морално, идейно и всякакво друго лидерство на човечеството.

Виждат го там, знаят го, отдавна и не един учен е прогнозиран Залезът на Европа. Каквито мерки са можели да вземат, са ги изпробвали от най-фините манипулации и интриги до пределно жестоките военни агресии и терористични операции. Заедно и поотделно, включително и една срещу друга е бивало. Почти цялата европейска история изобилства от такива примери.

Геополитическата доктрина на Халфорд Маккиндър от началото на ХХ век предупреждава, че евентуалното икономическо и политическо сближаване между Германия и Русия би изпратило англо-американците далеч от лидерството и полагащите се от него благини и удоволствия. В двете световни войни британците са в ролята на подстрекателя и подпалвача. Накрая със САЩ печелят!

От сравнително евтините доставки на газ, петрол и разни суровини от Русия, особено чрез тръбите на „Северен поток“, Германия печелеше много сериозно. Очевидни ползи имаше и Русия, между тях се заформи напълно обяснимо, но недопустимо за англо-американците стопляне на отношенията с тенденция за укрепването им.

Заплашващата да стане стратегическа, енергийната връзка Русия-Германия беше взривена. Акт не просто на икономически саботаж, а ясен сигнал, че всяко задълбочаване на сътрудничеството между двата геополитически фактора Германия и Русия ще бъде пресичано на всяка цена. Още един пункт в дългия списък на двете за отмъщение на вековния си враг.

Русия показа стратегическа устойчивост, изправяйки се срещу цялата мощ на НАТО. Китай се утвърди като глобален икономически и технологичен конкурент. Индия и Бразилия показват все по-голяма самостоятелност, Африка започва да се освобождава от неоколониалните вериги.

БРИКС и ШОС придобиват реална икономическа тежест, в резултат американската хегемония залиня. Същевременно САЩ са погълнати от вътрешни разломи. Европа изглежда все по-фрагментирана.

В този исторически преход западните елити реагират агресивно. Налитат да санкционират, да „сдържат“, да провокират войни и напрежения. Продиктувано е не толкова от геополитически интереси, а е психологически мотивирано от страха от възмездие. Страхът от отмъщение - реален или въображаем - често поражда агресия.

Историята тежи като сянка. Китай не е забравил опиумните войни и „века на унижението“. Индия носи белезите от колониалната експлоатация и изкуствените разделения. Латинска Америка има дълга памет за погрома на цивилизациите на инки и маи, военни преврати и диктатури, спретнати от север. Африка е пропита от спомени за робство, грабеж на ресурси и унищожени култури.

Историческата памет е колективна и извънредно трудно се заличава, все един ден изплува. Западните елити усещат, че народите, които векове са били потискани, ограбвани и дори изтребвани до крак, днес вече имат икономическа и политическа сила да изискват сметка. И опора в БРИКС и ШОС.

Отмъщението е древно въплъщение на стремежа към справедливост. Психически феномен, унаследен от нашите предци. Когато човек или общност са подложени на дългосрочно насилие и унижение, се натрупва енергия на възмущение, а тя търси изход. Може да се предава през поколенията като колективна памет и историческа травма.

„Когато всичко, което познаваш и обичаш ти е отнето толкова грубо, това, за което можеш да мислиш, е гняв, омраза и дори отмъщение и никой не може да те спаси“, казва японският художник Масаши Кишимото.

Терапевтичното отмъщение е авторско - последствията за него лежат върху отмъщаващия. То снема отговорността от навредилия, обидилия. Случва се, когато не се получава той да бъде разчовечен или простен.

Съпругата на убития Чарли Кърк по християнски прости на убиеца. Обратно, пропагандно бяха разчовечени Саддам, Кадафи, Путин, сега палестинците в Газа.

Решението другият да бъде разчовечен води до такъв емоционален изблик, който подбужда отмъстителя незабавно да постъпи с причинилия му зло „нечовек“: да го го разкъса, залее с напалм или с килимни бомбардировки градовете.

Друга реакция е да се прехвърли отговорността на други. От пряк и пълен участник във войната в Украйна Вашингтон се представя като... миротворец, посредник между воюващите.

Financial Times дава примери: „Тръмп след девет месеца на власт се стреми да не допусне този конфликт да стане негова война“, казва проф. Карло Масала. „Един европейски чиновник посочи текста към изявлениета на Тръмп в Truth Social - „Успех на всички!“, отбелязвайки, че това е равносилно сдаване на пълномощията... Всички разбират, че той обръща гръб на Украйна“, казал друг европейски чиновник.

В реч в ООН Тръмп нападна лидерите в ЕС: „Християнството е най-преследваната религия на планетата, защитете религиозните свободи... Давайте да защитим свободата на словото... Време е да се сложи край на провалилия се експеримент с отворените граници. Направете го веднага, вашите страни се търкалят към ада!“

Често определяна като непоследователна, политиката на Доналд Тръмп съдържа в себе си едно важно инстинктивно разбиране - Америка не може да води безкрайни войни и да носи сама бремето на хегемонията. Той минава през осъзнаването, че новият световен ред не може да бъде наложен едностранно, нито да се изгради върху руините на глобален конфликт.

Неговите опити за преки разговори с Русия и Китай, както и стремежът да се пренасочат ресурси към вътрешни проблеми, могат да се четат като предвестник на необходимостта от нов тип международни отношения.

Ако този подход намери приемственост и бъде развит, възможно е светът да избегне сценария на сблъсък, породен от страха и агресията за мъст.