Съдът отмени забраната на КЗК „Еврохолд“ да купи ЧЕЗ

Не е имало задълбочено проучване

Решението е взето в кратки срокове

Административният съд София-област отмени решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което антимонополният орган забрани на „Еврохолд“ да купи бизнеса на чешката група ЧЕЗ в България.
ЧЕЗ се опитва от 2018 г. да продаде активите си в България. Първият купувач – „Инерком", се отказа от сделката, а КЗК блокира сделката с „Еврохолд“. Компанията обжалва пред Административния съд на София област.

В края на миналата година чешката група посочи, че ако не се стигне до продажба, тя вероятно ще задържи активите си в България, вместо да търси трети купувач. През миналата година ЧЕЗ обяви за продан и бизнеса си в Румъния, Турция и Полша.

В решението на Административния съд София-област се посочва, че делото се връща във вид на преписка на Комисията за защита на конкуренцията за ново произнасяне съгласно задължителните указания, дадени в мотивите на съдебното решение. КЗК е осъдена да плати на „Еврохолд“ разноските по делото в размер на малко над 10 хил. лв. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.

Според съда КЗК при постановяване на решението си е допуснала съществени нарушения на административно-производствените правила, които са довели до постановяване на незаконосъобразно по своята същност решение. С решение от 10.10.2019 г., КЗК е стартирала задълбочено проучване по сделката. Обжалваното в настоящото производство решение е издадено на 24.10.2019 г., т.е. едва 14 дни след постановяване на решението за извършване на задълбочено проучване.

По този начин е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.83 ал.2 от ЗЗК, според която се предоставя възможност в 30-дневен срок от публикацията в електронния регистър на решението за започване на задълбочено проучване по чл.68 ал.2, всяко заинтересовано лице, да може да представи информация или становище относно ефекта на концентрацията върху конкуренцията на съответния пазар. В конкретния случай, този срок не е бил спазен и по този начин е препятствано правото на защита не само на участниците в концентрацията, но и възможността на всички заинтересовани лица да вземат отношение и изразят становище по ефекта на концентрацията на засегнатите пазари. 

Освен това не е било спазено и изискването на чл.85 ал.2 т.2 от ЗЗК. Административният орган не е постановил определение, с което приема предварителните си заключения за ефекта на концентрацията върху конкуренцията. Липсата на такова определение също е препятствало правото на защита на участниците в сделката.

Доколкото цитираното определение е част от административната процедура, предшестваща постановяването на крайния акт от страна на КЗК, то неговата липса представлява съществено процесуално нарушение. Като не е предоставила на участващите в сделката лица срокът, предвиден в чл.85 ал.3 от ЗЗК, КЗК ги е лишила от възможността да представят становища по предварителните заключения на комисията, както и да предложат мерки, чрез които да се преодолеят изцяло конкурентните проблеми, установени от КЗК, за да се запази ефективната конкуренция.

„В нито един момент в хода на производството КЗК не е подканила страните да предложат мерки за запазване на ефективната конкуренция, нито е водила активна комуникация с уведомяващите страни, нито по какъвто и да било начин е обсъждала предложените от тях мерки", пише още в решението на съда. Затова магистратите намират, че КЗК практически е забранила сделката за ЧЕЗ, „без да извърши задълбочено проучване, като премине през законово определените фази на същото".