Тежко болна ли е Урсула фон дер Лайен?

В Западна Европа се опасяват, че пневмонията на шефката на ЕК е нещо по-лошо

Медии пък подозират, че може би се крие от Тръмп

Мнозина лидери са крили и крият от обществеността своите патологии

През последните дни медиите в Западна Европа все по-често се питат от какво всъщност страда председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен? И подозират, че за съжаление може би не става дума за обявената по Нова година остра пневмония, а за много по-опасна болест.

Първо, защото говорителката й Паула Пиньо скри, че още от Коледа шефката й е била хоспитализирана повече от седмица в елитна клиника на родния Хановер. Когато пък този факт стана известен, никой не посмя да каже кога „премиерката“ на Европа е постъпила там, кога е била изписана, каква е била тежестта на патологията, какво е състоянието й в момента?

Освен това екипът на Фон дер Лайен отмени форума в Брюксел за представяне на икономическите мерки с цел увеличаване на конкурентноспособността в ЕС, както и тържествената церемония във Варшава по повод полското председателство на ЕС.
Следящите отблизо общоевропейските работи репортери веднага се сетиха, че напоследък 66-годишната Фон дер Лайен не изглеждала никак добре, че лицето й ставало все по-бледо и на бръчки, а слабичката й фигура съвсем се била смалила.

В подкрепа на тезата си, че нещата изглежда са доста по-сложни, въпросните репортери обясниха, че ако Фон дер Лайен се възстановяваше и вече не бе на легло, както обявиха подчинените й в началото на януари, тя можеше да възложи на заместниците си да организират двете срещи. И да ги уважи с видеопослание, както истинските лидери обикновено правят при някакво неразположение, но не би. Значи заболяването никак не е леко и уверенията на нейни сътрудници, че видната германска християндемократка „не е преставала да работи и действа винаги“, само усилиха съмненията покрай истинското й състояние.

Въобще здравето на Урсула фон дер Лайен се превърна в най-добре пазената тайна на Брюксел и накара авторитетни вестници като „Кориере дела сера“ и „Льо Монд“ да направят почти едновременно не много лицеприятна констатация. Тази, че подобно мълчание повдига древен и все още неразрешен проблем - нежеланието на силните на деня да се примирят с връхлетялата ги болест и да я крият, за да останат винаги на върха. Примери колкото искаш има в ХХ век, никак не липсват и в сегашния - мнозина са лидерите, които са криели и крият от обществеността своите патологии. Като за съжаление доста често болестта е предизвиквала вземането на опасни решения.

Влошаването на адисоновата болест, която е причинявала на президента на САЩ Джон Кенеди умора, гадене и постоянни промени в настроението, съвпада с американското фиаско в заповяданата от него през 1961 г. инвазия в Куба на Фидел Кастро. За СССР да не говорим - след първия му инфаркт през 1976 г., който остава „ строго секретен“, Леонид Брежнев се превръща в полузомби и трябва да бъде „събуждан“ с инжекции, за да се появи на официални срещи. Бъбречната недостатъчност и респираторните заболявания на неговия наследник Юрий Андропов, който го надживява малко повече от година, също остават в тайна. Колкото до Константин Черненко - следващият генсек, той е бил неизлечимо болен от емфизем на белите дробове още по време на избора му през февруари 1984 г. и никой обикновен руснак не е узнал, че когато почива през март 1985 г., е бил в кома от месеци.

Ракът на простатата на Франсоа Митеран е бил държавна тайна от избирането му за президент през 1981 г. и през всичките 14 години на двата си мандата начело на Франция той е бил подлаган на хормонални терапии. Роналд Рейгън, който „официално“ страда от Алцхаймер едва от 1994 г., всъщност показва ясни симптоми на болестта още в началото на второто си президентство приз 1986 г.. А Джо Байдън е само последният от многото лидери на Белия дом, които са се опитвали да скрият прогресивното влошаване на техните физически и умствени способности.

Дано пневомонията на Фон дер Лайен да е коренно различна и далеч по-безопасна за здравето й от изредените сериозни случаи - нещо, в което можем да се уверим този уикенд, когато тя би трябвало да участва в партиен форум в Берлин и в Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос. Но появата й там със сигурност пък ще постави на преден план няколко въпроса, които медиите в Западна Европа също зададоха покрай болестта й. Дали шефката на ЕК през изминалитее дни не се е просто скрила зад болестта от заплашителните изблици напоследък срещу нея и комисията й от Доналд Тръмп и Илон Мъск?