Теодора Иванова, председател на ДАЗД, пред „Труд news”: 30 на сто от децата в интернет са канени на среща с непознат

С председателя на Държавната агенция за закрила на детето разговаряме за тенденцията към увеличение на сигналите за насилие над деца. Питаме и за случаите на интернeт тормоз, за международния трафик на деца и сексуалната им експлоатация. Теодора Иванова отговаря и на въпросите ни защо все по-често виждаме деца на различни протести и какво прави  ДАЗД при сигнали за такива случаи.

- Доктор Иванова, какви са най-честите сигнали, които получавате на Националната телефонна линия за деца 116 111?
- На Националната телефонна линия за деца 116 111 най-често постъпват сигнали за насилие над дете. Същите се подават както от самите деца, така и от родители, съседи и граждани. Най-често се съобщава за физическо и психическо насилие и пренебрегване. 

Постъпват също сигнали за риск от изоставяне на дете, за деца, които споделят за суицидни мисли, за просещи деца и др. 

- Има ли тенденция към увеличаване броя на сигналите?
- Данните показват увеличение с 14,15% на сигналите за 2022 г. През 2021 са 1018, а през 2022 – 1162. От началото на 2023 г. до 31. 03. 2023 г. сигналите за насилие над дете са 182. 

- Бихте ли обяснила как се постъпва след получаване на сигнал за насилие над дете на Националната телефонна линия за деца 116 111? Колко спешно се реагира, как се установяват фактите?
- Националната телефонна линия за деца 116 111 е най-бързата възможност за подаване на сигнал за дете в риск, тъй като има изградена връзка с Националната система 112, отделите за „ Закрила на детето“ в цялата страна, РУ на МВР, РУО към МОН и др. Когато служителят на линията получи информация от обаждащия се и установи, че дете е поставено в риск, той подава сигнал по телефона до съответната Дирекция „Социално подпомагане“. При заявена информация, която крие непосредствена заплаха за живота и здравето на дете, консултантът незабавно осъществява връзка със службите за спешно реагиране, като пренасочва обажданията към „Национална система 112”. Подходът при всяко обаждане е различен, в зависимост от причината за него. Децата на възраст между 14 и 17 години най-често търсят консултантите на линията по различни теми, въпроси и проблеми. Ще използвам високата трибуна на Вашата медия, за да обърнем отново внимание, че е много важно всички ние да се научим да споделяме и да се чуваме какво си казваме. И това е най-важно за децата ни. От нас зависи да ги научим, че споделянето и говоренето за проблема са една голяма част от решението му. 

- Има ли постъпили сигнали за интернет тормоз над деца? Какви съвети дават експертите от Агенцията на родители и деца?
- През последните три години (01.05.2020 г. до 01.05.2023 г.) на Националната телефонна линия за деца са консултирани 39110 деца и възрастни по въпроси за деца. Общият брой на сигналите за насилие за този период са 2127. Насилието се изразява в различни комбинирани форми, например – физическо и психическо. Често онлайн насилието е комбинация с друг вид насилие и друг риск за детето. Първата стъпка е да се снижи напрежението в детето и да бъде предразположено да сподели за проблема и да потърси подкрепа. В случаите, когато се съобщава за кибернасилие, обаждащото се дете или възрастен, се насочва и към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, с които ДАЗД работи в добро партньорство, така че по най-бърз и компетентен начин да се реагира на случващото се. Темата за онлайн сигурността на децата е един от приоритетите на ДАЗД. С Черноморска академия за сигурност проведохме две изключително важни и полезни проучвания между учениците в София и Варна. Част от резултатите показват, че 70 % от децата са в интернет пространството между един и три часа дневно. Близо над 60 % споделят, че са получавали покани за приятелство в социалните мрежи от хора, които не познават. 30 процента са получавали предложения за срещи на живо от напълно непознати. Тези данни са поредното доказателство, че трябва да подобрим сигурността в мрежата за децата. Тук искам да обърна внимание, че в приетата от Министерския съвет Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 - 2026) и План за действие за изпълнението й (2023-2024), която е изготвена под ръководството на Държавната агенция за закрила на детето, една от основните оперативни цели е именно „Гарантиране правото на закрила на децата от насилие чрез информационните и комуникационните канали“. Предвидени са редица мерки, по които ще се работи. 

- Колко деца през миналата година се оказаха действително жертви на насилие и колко са настанени в кризисни центрове?
- В Държавната агенция за закрила на детето е постъпила информация за отворени случаи по 297 сигнала. В 208 са предприети мерки за закрила в семейната среда, като са предоставени социални услуги в общността. В 89 сигнала е предприета мярка за закрила за децата „настаняване извън семейството“. В 20 от случаите децата са настанени в приемно семейство; 34 са настанени в социална услуга от резидентен тип; за 23 случая за децата е предприета мярка за закрила – настаняване в семейство на роднини или близки; 1 случай е предприета мярка настаняване в специализирана институция; по 1 случай е предприето настаняване в Център „Спешен прием“; по 7 случая е предприето настаняване на деца в Кризисен център. 

- Има ли международни случаи по които работите? С какъв тип престъпления са свързани те?
- ДАЗД работи и координира работата по международни случаи на деца, които са в риск от трафик, изоставяне, трудова и сексуална експлоатация и деца, въвлечени в родителски конфликти. Агенцията усилено работи в тясно сътрудничество с компетентните български и международни институции по конкретни случаи на деца – български граждани, които пребивават в чужбина без придружител и деца – жертви на трафик на територията на редица държави в Европа. През 2022 г. експертите от Държавната агенция за закрила на детето работиха по 26 случая за 27 деца, като от тях 18 са момичета и 9 момчета. Беше организирано и координирано посрещането на деца от държавите- Великобритания, Швеция, Норвегия, Косово Украйна, Австрия, Испания, Германия и други.

- Сблъсквали ли сте се със случаи на сексуално насилие на деца, с насилствено извеждане на непълнолетни зад граница. Може ли да дадете конкретни примери.
- ДАЗД работи  усилено и в тясно сътрудничество с компетентните български и международни институции по конкретни случаи на деца – български граждани, които пребивават в чужбина без придружител и деца – жертви на трафик на територията на редица държави в Европа. През 2022 г. общо случаите с международен елемент, по които експертите от Държавната агенция за закрила на детето работиха са 26 за 27 деца, като от тях 18 са момичета и 9 момчета. ДАЗД организира и координира посрещането на деца от държавите- Великобритания, Швеция, Норвегия, Косово, Украйна, Австрия, Испания, Германия и други. За децата, жертви на трафик, се прилагат защитните мерки по Закона за закрила на детето. По този начин към децата, които са жертви на експлоатация, се прилагат мерки за подпомагане на преодоляването на травмата, а не мерки за деца в конфликт със закона. В България има добра законодателна база, която осигурява необходимите предпазни мерки срещу трафика на хора, включително децата. България е сред десетте държави, ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора. За обезпечаване на процедури за по-добро идентифициране, насочване, защита и подкрепа на децата, жертва на трафик и прилагане на мултидисциплинарен подход по конкретен случай, от 2010 г. се прилага актуализирания Координационен механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени деца и деца-жертва на трафик, завръщащи се от чужбина. Системата за междуинституционално рефериране на конкретни случаи улеснява бързото и ефективно проследяване на всеки случай, след получаване на сигнал от чужбина или от страната за непридружено дете или дете-жертва на трафик. Целта на механизма е да осигури ефективна координация при изпълнението на конкретните задължения за взаимодействие на ангажираните субекти при завръщането от чужбина и предоставянето на подкрепа на непридружени малолетни и непълнолетни лица, както и деца жертва на трафик. Децата жертва на трафик са деца в риск и спрямо тях се предприемат подходящи мерки за закрила по реда на Закона за закрила на детето. 

- Защо все по-често виждаме деца на различни протести, нещо което в чужбина не може да се види?
- Редица са случаите, в които Държавната агенция за закрила на детето апелира да се преосмисля внимателно къде е мястото на децата и кое може да застраши тяхната сигурност. Обръщам внимание, че в Конституцията на Република България ясно се регламентира, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители. Но отново ще си позволя да използвам случая и да апелирам и през Вашата медия – възрастните да бъдем отговорни. 

- Не е ли забранено използването на деца в политически и други протестни акции?
- Държавната агенция за закрила на детето ДАЗД обръща внимание винаги преди започване на предизборна кампания, че закрилата на децата срещу въвличането им в политическа дейност е гарантирано, както в редица международни актове, така и в националното ни законодателство. В Закона за закрила на детето е регламентирано, че всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности. С цел защита интересите на децата, на политическите партии е забранено да създават детско-юношески структури, обединяващи лица под 18-годишна възраст. Също така сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители, както и от самите деца, ако са навършили 14-годишна възраст, освен в случаите на задължително уведомяване на органите за закрила на детето за дете, което се нуждае от помощ в рискова ситуация. Но и тук отново стигаме до общата ни отговорност –ние като общество трябва да бъдем обединени в усилията за спазване на детските права, за тяхната защита и неприкосновеност. 

- Ще ви попитам и за проблем, с който все по-често се сблъскват родители и учители и са напълно безпомощни. В детските градини и училища има доста деца с поведенчески проблеми, които не са освидетелствани или диагностицирани, а са агресивни спрямо другите деца. Как може да се реши проблемът?
- Проявата на агресия от страна на децата е поведенчески проблем, но не следва да се дават определения за „освидетелстване“. Причините за агресията между децата и от децата са различни и всеки случай следва да се обследва от социален работник и психолог. Понякога децата така търсят вниманието на възрастните. Възможно е да са свидетели или самите те да са жертва на насилие. При някои установени от специалисти форми на психични страдания е вероятно детето също да прояви неосъзната агресия към себе си или други деца. Независимо каква е причината, довела до агресивно поведение е необходимо да се работи  с детето и родителите. Трудности и предизвикателства възникват, когато родителите отказват да приемат причините за агресията и не съдействат на социалните работници и специалистите от социалните услуги в работата по подкрепа на детето им. Без включване на родителите или хората, които полагат грижи за детето и педагозите промяната в поведението на детето се случва трудно. Наложително е да променим нагласите за работата с психолог, така че родителите да приемат, че това е нещо полезно за тях и децата им. 

- Агенцията е ангажирана и с подготовката на децата за осиновяване и разсиновяване. Какво правите по тези теми и колко разсиновени деца има през последните две  години?
- Това е една изключително сложна и същевременно болна тема. За Държавната агенция за закрила на детето водещо и на първо място е да бъдат защитени и подкрепени децата, но за да се случи това в най-добрия за тях вариант, е нужна много работа с всички страни в случаите. В края на миналата година под ръководството на Държавната агенция за закрила на детето с участието на експерти от ДАЗД, министерството на правосъдието и Агенция „Социално подпомагане“ бяха разработени и утвърдени Методически указания за вписване в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Те са изготвени, след като се идентифицираха трудности и предизвикателства, които срещат работещите при управление на случаите с деца в риск. Целта на методическото указание е да има работещи правила и обща рамка за подкрепа на специалистите, които управляват случаите на деца в риск. Основен акцент в документа са именно правилата за вписване в регистъра на дете, което има прекратено осиновяване. Създаде се  ясен регламент за последващите действия, които социалните работници следва да предприемат за защита на най-добрия интерес на разсиновеното дете. Държавната агенция за закрила на детето периодично събира информация от всички окръжни съдилища в страната и от Софийски градски съд за допуснатите разсиновявания на деца. За 2021 г. те са 21 на брой. Това е изключително тежък процес за едно дете и експертите на ДАЗД полагат всички усилия, за да се намерят най-добрите механизми, така че този процес да се минимизира. Друг много важен документ са и разработените отново под ръководството на ДАЗД и с участието на всички останали институции практически насоки за подготовка на дете за осиновяване, като периодично се извършва мониторинг по отношение на тяхното прилагане.

Нашият гост
Д-р Теодора Иванова е председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) от месец септември 2022 г. Тя притежава докторска степен по международно право и международни отношения от Югозападния университет „Неофит Рилски“. Работи в Държавната агенция за закрила на детето от нейното създаване през 2001 г. Изпълнявала е длъжността „Ръководител на Инспекторат“, след това Главен директор на Главна дирекция „Контрол по правата на детето“, а от 2013 година до  септември 2022 г. е Главен секретар на ДАЗД.