Трима български граждани бяха признати за виновни от британския съд за шпионаж в полза на Русия.
33-годишната Катрин Иванова, 30-годишната Ваня Габерова и 39-годишният Тихомир Иванчев, всички от Лондон, са били част от група българи, шпионирали в Обединеното кралство между 2020 и 2023 г.
Клетката предприема подробно наблюдение на хора и места, набелязани от Русия, включително разследващи журналисти и американска военна база в Германия, като членовете кръстосват Европа, а базата им е била в Обединеното кралство.
Техните планове бяха разкрити от хиляди съобщения, разменени между лидерите на клетката и открити от полицията.
Съобщенията включват заговори за отвличане и убиване на някои от мишените на групата, както и планове да бъдат впримчени в така наречените медени капани.
Триото е осъдено за заговор за шпионаж, докато Иванова е осъдена и за притежание на множество фалшиви документи за самоличност.
Българите Орлин Русев, 47, от Грейт Ярмут, и Бисер Джамбазов, 43, от Лондон, преди това се признаха за виновни по обвиненията в заговор за шпионаж. Шестият обвиняем, Иван Стоянов, 34, също се призна за виновен, но преди процеса.
Ключови мишени бяха разследващите журналисти Христо Грозев и Роман Доброхотов, чиято работа включва разкриване на ролята на Русия в атаките с Новичок срещу руския опозиционен лидер Алексей Навални през 2020 г. и Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г.
По време на процеса прокурорът Алисън Морган Кей Си каза, че шпионската клетка е била „усъвършенствана в своята методология; извършване на дейност по наблюдение на лица и места; производство и използване на фалшиви самоличности и внедряване на напреднали технологии за придобиване на информация“.
Шпионската база на Русев е била крайбрежна къща за гости в Грейт Ярмут, Норфолк, в която, според полицията, е имало „съкровищница“ от шпионски устройства и оборудване, включително камери, скрити във връзки, камера, скрита във фалшива скала, и очила, съдържащи записващо оборудване.
Полицейското разследване е получило 221 мобилни телефона, 495 SIM карти, 11 дрона и устройства, позволяващи извличане на данни от телефони и подслушване на Wi-Fi активност.
Шпионската клетка работи под ръководството на Русев, който от своя страна получава инструкции от Ян Маршалек.
Австрийският гражданин, който се издирва в Германия за предполагаема измама, свързана с компанията за финансови услуги Wirecard, е описан от прокурорите като "посредник на руските разузнавателни служби".
Русев и Маршалек се запознават преди десетилетие, като впоследствие Русев е вербуван за шпионин. След това и другите българи се включват в мрежата за извършване на шпионски операции.
Шпионите имали и други работни места – Габерова била козметик, Иванчев – бояджия и декоратор, Русев на един етап беше главен технологичен директор на финансова фирма в Лондон.
Иван Стоянов е работил като медицински куриер, но е участвал и в битки по смесени бойни изкуства с прозвището „Унищожителя“.
Джамбазов и Иванова живеели заедно като двойка и работели в здравеопазването, но също така ръководели и българска обществена организация, която провеждала курсове по "Британски ценности".
Джамбазов обаче имал връзка и с Габерова – те били хванати заедно в леглото при арестите на полицията. Иванчев също имал връзка с нея в миналото.
По време на процеса Иванова и Габерова признали, че са предприели операции по наблюдение, но заявили, че не са знаели, че всичко е било в полза на Русия.
Иванчев не даде показания по време на процеса, но изрази подобна позиция по време на разпити в полицията след ареста. Той беше арестуван година след другите петима обвиняеми и каза на полицията, че е имал няколко разговора с MI5.