Труд
Автор:
Мартин Илиев
Времето е размирно. Държавата свети на червено, а европартньори ни натискат за дефицита. Паниката явно е навсякъде. И идват резултатите.
Правят се резки и привидно новаторски ходове, които носят правна и бизнес несигурност. Популизъм, но от вредния - не да се чуе гласът на народа, не мерки за “благото” му. А хаос, в който предприемачите не знаят какво “ново 20” ще измислят законотворците, за да се харесат на избирателя! Залогът в някои сектори обаче е голям.
В НС депутатите внасят проект на Закон за пределни надценки на основни хранителни продукти. Той ще касае търговията на дребно и реално демонтира пазарната икономика у нас. Законодателят буквално се меси в процеса на ценообразуване на търговците. Което значи скоро да видим недостиг на стоки от първа необходимост. Законът гласи: (1) Задължените лица по чл. 3 определят най-малко по един продукт от всеки от основните видове храни по чл . 4, по отношение, на които се прилага пределна надценка.
Определените продукти се избират от тези, продавани на най-ниските непромоционални цени от всеки вид основни храни. И: “(3) Задьлжените лица по чл . З формират продажна цена на продуктите по ал . 1 в рамките на пределна надценка в размер до 10 на сто.”
Не се взема предвид фактът, че сме е топ 3 на страните с най-висока цена на тока за 2024г., а пари във Фонда за енергийна сигурност няма. Нито, че всеки търговец се бори за кадри, защото реално и работната ръка у нас вече е кът. Тоест разходите само растат.
Както сме го подкарали, скоро може да няма достатъчно храна, за да изхраним населението. Подобен флирт видяхме и с тока - на ръба сме да станем нетен вносител.
И тук идва въпросът: с какво този законопроект решава проблема с високите цени? Точно с нищо. Оценка на въздействието? За пореден път няма. Мерки на парче, които засягат всички по веригата. Не се знае как, освен че в крайна сметка ударът ще е именно върху потребителя с по-малко стоки и по-високи цени. Икономика за първолаци!
И отново любимото: правим го това, защото го има там и там. Е, да, но това не е аргумент. Даден продукт има различни специфики и сиренето не е просто сирене, а сорт, качество, използвано мляко и още, и още. Макромениджмънт на микро потребителски решения. Това не работи!
И да - България не е Франция. Нито има дълбочината на пазара там, нито ширината, нито асортимента. Автоматичното прилагане на едни мерки, които работят навън у нас, е абдикация от мислене. Чиста проба механика, която действително повдига въпроса - имаме ли нужда от политици, които да познават реалностите или да възложим всичко на изкуствен интелект. Лесно, нали?
Промените са измислени от хора, които нямат идея за това каква мощ всъщност имат хранителните вериги и по какви начини могат да активират, за да постигнат целите си. Те имат реална сила и множеството неформални лостове и механизми, чрез които може да се оказва натиск върху потребителите и производителите.
Ако малко си размърдат сивото вещество, законотворците ще стигнат до прост извод: и сега държавата има достатъчно законови правомощия и инструменти да влияе на цените. Но в крайната фаза, което реално е отмяна на пазарната икономика у нас, а по линия на това има ли картел или олигопол или не. КЗК всъщност това трябва да прави. Ако толкова искаме ниски цени - рязко да забавим и пречките в производството, свързани с липса на вода, забрана на препарати от Европа, геополитически санкции към Изтока и свръхзелени регулации, които пречат на производители да създават блага. Едно е да третираш симптома, съвсем друго е да лекуваш причината!
Не знаят или им е удобно да не знаят предлагащите промените, че прекият ефект от безумието, ще е потискане на родните производители и стимулиране на чужд внос - чести пъти и с много по-ниско качество.
И така, вместо да гоним инвеститорите и да правим абсолютно безполезен правен турлюгювеч, за който накрая може дори да бъдем съдени, а данъкоплатецът да плаща - по-добре да видим къде действително има проблем… и да го решим. А не болната - на здравата глава.
Защото тук имаме безхаберие на много нива. Сами предлагащите законопроекта пишат в мотивите си, че хазната ще пострада. И това във време, в което управляващите борят дефицита и твърдят, че еврозоната е важна цел за тях. И сега това. На кого да вярваме? На думите или действията им?
Но, знаете ли, има нещо по-притеснително. И това е управленската немощ. Защото, за да се запълни дупката в държавните финанси и да се спечели народна любов, че се натискат цените очевидно се действа панически.
Но с този акт се тества почвата. Подаването на пръст ще доведе до откъсване на ръката на потребители. Управлението с декрети и авторитаризъм, незачитащ личната собственост и правото на фирмите да разполагат с активите си, ще се превърне в практика. Само стойте и гледайте! Ако сега го допуснем, ще видим тази опасна тенденция на злоупотреба със свободна инициатива навсякъде около нас и никой няма да е пощаден.
Има и още една голяма несправедливост. Ако законът влезе в сила, ще се увеличи неравнопоставеността между вериги и малки магазини. Защо? Защото веригите могат да си позволят да продават евтино поради икономия от мащаба. Веригите ще оптимизират разходите си - съкращения, автоматизация, а това неизбежно ще рефлектира върху хората и то във време, в което Европа стагнира икономически, заводи бягат от България, а разходи за труд и енергия са едни от най-високите спрямо продукцията, която създаваме.
Каквото сам си направиш, никой не може да ти направи! Този път обаче е твърде опасно и не трябва да си затваряме очите.
Опитът на някои европейски държави досега да предложат механизъм на пределните цени или пределни надценки, доведоха до значително по-висока инфлация, отколкото в България. Това се твърди в становище на Сдружението за модерна търговия, разпространено преди малко. В него членуват големите търговски вериги, а становището е по повод предложеният проект на закон, с който у нас се въвеждат пределни търговски надценки на определени стоки, чийто списък ще съставя Министерският съвет.
В случая с Унгария инфлацията при храните достигна най-високото ниво в целия ЕС през 2023 г. - почти 50% на годишна база, като доведе и до дефицит на определени стоки, попаднали в обхвата на мярката.
През лятото на 2023 г. Румъния ограничи търговските надценки на редица стоки от първа необходимост като от тогава досега, България отбелязва по-ниска инфлация при храните, отколкото Румъния, в която действа въпросната мярка.
В Хърватия, след въвеждането на таван на цените на определени хранителни продукти през септември 2023 г., инфлацията при храните също е по-висока спрямо тази в България, се посочва в становището на съюза.
Предлаганите в проекта ограничения на надценките и задължения за поддържане на количества са в пряко противоречие с европейското право и могат да бъдат разглеждани като нетарифна бариера пред вътреобщностната търговия в рамките на ЕС. На 12 септември 2024 г. Съдът на ЕС постанови, че ограниченията на цените на основните хранителни продукти, определени от унгарското правителство, и задължителните изисквания за складиране на търговците на дребно са несъвместими с правилата на ЕС и подкопават лоялната конкуренция, се казва още в становището.
В него се припомня, че у нас вече има решения на държавни органи, които установяват, че цените на основни хранителни стоки като например олио, брашно, яйца, млечни, свинско месо и пр. се базират „на обективни икономически фактори, както и на такива, породени от международната обстановка". Цитатът е от решение на КЗК за секторния анализ на пазара на олио и брашно от 2024 г. Според същото решение, цитираните в него данни не показват наличие на високи нива на маржовете на печалба у търговските вериги.
Против пределните надценки има много други аргументи, посочват от съюза. "Намираме, че поредният опит за ограничаване на конкуренцията чрез настройване на обществото срещу определени пазарни участници е зле прицелено, има други мотиви и има потенциал да донесе тежки вреди за икономиката на страната, свободната конкуренция и потребителския избор", се казва в становището.
Решението на проблемите, свързани с достъпността на храните, следва да бъде търсено в подобряване на бизнес средата, инвестициите, повишаване производителността и стандарта на живот на хората.
