Европа фатално закъснява с либерализацията на инвестиционните пазари

Автор: Георг Светославов

Не са малко разликите в развитието на пазарната икономика в Европа и САЩ. Чистият пазар зад океана диктува пълна либерализация на търговията с инвестиционни инструменти например, докато на Стария континент рестрикциите  не се охлабват. Това води до забавена динамика в завъртането на парите, а оттам и забавяне в оборотите на реалната икономика. Резултат: изоставане на Европейския съюз.

Това е мнението на финансиста Йордан Моллов. Той е гост лектор по две нови учебни програми у нас специалности – „Стратегии”  и „Е-business”в Нов български университет, Стопанска академия „Димитър Ценов“ – Свищов и Университета по библиотекознание и информационни технологии. 

„Навсякъде разчитаме на кадри, израснали в българския офис, което дава възможност на трудолюбивите и усърдните да се развиват. Много от младите ни хора натрупаха ценен опит от проверките на местни и чуждестранни институции, които ние минахме успешно. Научихме се, че глобалната експозиция носи не само привилегии, но и отговорности и задължения, главно свързани с местните юрисдикции и установени правила, а също и с местните нрави. Това е само малка част от предизвикателствата, с които се сблъскваме“, обяснява опита си в обучението на млади кадри Моллов. 

Преди четвърт век той тръгва от Уолстрийт като анализатор на едни от най-големите хедж фондове - Hound Partners, 3G capital, NYLIM. Безценният опит, натрупан там, допринася неимоверно за успехите на всички компании и дейности, които ръководи и развива в бъдеще. 

„Да се задържиш и да бъдеш сред едни от най-добрите на Уолстрийт изисква не само много упоритост, а и непрестанно следене и анализи на ежесекундно променящата се среда на фондовата борса“, споделя финансистът. 

Преди това, през 2004 г.завършва бакалавърска степен по международни отношения в SUNY New Paltz, САЩ, а след това придобива диплома за магистър по бизнес администрация от Fordham University, отново в САЩ. Поканен е в стажантската програма към Централата на Oбединените нации (ООН) в Ню Йорк, където преминава обучение в главния офис на нейния тогавашен лидер Кофи Анан. 

Основател е на „Голдън спирит асет мениджмънт“ - първия български хедж фонд, листван  на борсата в Америка, насочен към клиенти от Централна и Източна Европа. Компанията специализира върху инвестиции в акции, облигации, суровини, и други финансови инструменти на всички клиенти, които по американските закони са състоятелни. 

„Силата ни винаги е била в намирането на новаторски подходи за набиране на клиенти, динамиката на развитие и пробиването на алтернативни пазари“, издава ключа към успешната си кариера финансистът. 

В борбата за икономическо надмощие големите сили разчитат на различни структурни предимства, политики и ресурси, оформени от историята, географията и модела им на развитие. Това казва Моллов и конкретизира, че САЩ се опират на иновациите и технологиите – водещи са в ИТ, на изкуствения интелект, биотехнологиите, военните и космическите технологии. Тяхна е и една засега непреходна сила - доларът – световната резервна валута, която им гарантира финансова мощ и контрол върху глобалните пазари. Щатите притежават голям вътрешен пазар и предприемаческа култура, при тях са водещите университети и научни центрове. Военно-промишленият им комплекс стимулира гражданските технологии и индустрии. Това е моделът „Либерален капитализъм + частна инициатива”, казва Моллов.

Основните опори на Европа (ЕС) са големият общ пазар (над 450 млн. души), високото индустриално качество и в резултат мощния експорт (Германия, Франция, Италия). Сред другите предимства на ИС са стриктните и работещи регулации и стандарти – ЕС „изнася правила“ (данни, екология, конкуренция). Колкото и „зелената икономика” да изпада „в немилост”, тя продължава да е фактор за устойчиво развитие. Много важни фактори за нея са и социалната стабилност и високо квалифицирана работна сила.

Според финансиста слабите места на ЕС можем да намерим във фрагментирана политика, по-бавни решения заради брюкселската бюрокрация и не но последно място в енергийната зависимост.

Като цяло обаче развития свят се задъхва от дългове. Измерена чрез правителствения дълг спрямо БВП, става ясно колко е голяма задлъжнялостта спрямо размера на икономиката. Рекордьор по задлъжнялост е Япония с около 225–230%, следвана от Италия с  около 135–138%. САЩ засега са с около 120–125% , но с очаквания да расте. Следват Франция с  около 113–117%, Канада с около 110–114%, Обединеното кралство с около 100–101%. Испания           има 100–104% задлъжнялост, а Германия  - около 62–65% – сравнително по-ниско сред развитите страни. Среднaта задлъжнялост за еврозоната е малко под 90 нa сто.

Всичко това се случва в глобална обстановка, при която световните финанси и икономиката като цяло са под напрежение. Вече са необходими инвестиционни клапани, който да освобождават инвестицинното напрежение. Участието на дребния и среден инвеститор е от особено значение, казва Моллов. Инструменти като телемаркетинга силно застъпени в САЩ и Китай, дават разумна и предсказуема алтернатива на инвеститорите. Разбира се, при висока финансова грамотност на населението, което да е в състояние „да отсее зърното от плявата”

За съжаление обаче Европа все още не проумява това.