Учени откриха най-старите известни доказателства за мумифициране на хора в Азия

Находките също така подсказват, че ловците-събирачи са имали сложни системи

Ловците-събирачи в някои части на древна Азия са подготвяли мъртвите си за погребение чрез сушене с дим преди 14 000 години, което е довело до най-старите известни доказателства за мумифициране на хора, според нов анализ на десетки погребения, съобщава CNN.

Хората по целия свят отдавна практикуват мумифициране или съхраняване на органични останки, като използват различни техники – включително топлина, дим, соли, замразяване и балсамиране – за да премахнат влагата от меките тъкани на тялото и да предотвратят разлагането. Останките от Китай, Виетнам и Индонезия, които учените изследваха, не бяха видимо мумифицирани. Въпреки това, изследването на овъглените скелети – които са били погребани, след като са били плътно сгънати в клекнала позиция – показа признаци, че са били изложени на ниска температура за дълъг период от време, което би изсушило и съхранило телата.

Сушенето на покойниците с дим е техника, известна исторически от някои австралийски коренни групи и все още използвана от хората в Папуа-Нова Гвинея, съобщиха изследователи в понеделник в списанието PNAS. Приликите между клекналите пози на скелетите, изследвани в последния анализ, и тези на съвременните мумии, изсушени с дим, са това, което накара учените да се запитат дали древните клекнали погребения също са били изсушени с дим.

Преди това най-ранните примери за мумифициране са от културата Чинчоро в северна Чили, датираща от около 7000 години, и древен Египет, датиращ от около 4500 години. Откритията от Югоизточна Азия отместват с хиляди години назад времевата линия на използването на мумифициране от хората за съхраняване на мъртвите, каза водещият автор на проучването д-р Хсао-чун Хун, старши научен сътрудник в Австралийския национален университет.

„Смятаме, че тази традиция отразява вечен човешки импулс – трайната надежда, от древни времена до днес, че семействата и близките могат да останат „заедно“ завинаги, под каквато и да е форма на това „заедно“, каза Хун.

Находките също така подсказват, че ловците-събирачи са имали сложни системи за справяне с починалите, „което може да предполага сложни вярвания за това, какво трябва да се случи с човешкото тяло след смъртта“, каза д-р Ема Л. Бейсал, доцент в катедрата по археология в университета Билкент в Анкара, Турция.

„Авторите са измислили начин за измерване на възможното отношение към мъртвото тяло и идентифициране на практики, които днес са почти невидими за нас“, каза Бейсал, която не е участвала в новото проучване, в имейл до CNN. „Да се изложи толкова убедителен аргумент въз основа на толкова трудно забележими доказателства е впечатляващо.“

Изследователският екип проучи 54 погребения в клекнала поза, които са открити по-рано в 11 археологически обекта. Работейки между 2017 и 2025 г., изследователите описаха резултатите от кости, намерени в южната част на Китай, северната част на Виетнам и Суматра, остров в Индонезия. Подобни погребения са били открити през годините и в Саравак в източната част на Малайзия, южната част на Ява в Индонезия и северната част на Палаван във Филипините, но те не са включени в новия анализ.

От собствената си предишна работа и от други проучвания учените знаеха, че тази екстремна клекнала поза – с краката плътно прибрани към тялото – „беше най-типичната характеристика на погребенията от преди неолита, особено в южната част на Китай и Югоизточна Азия“, каза Хун. „Такива погребения обикновено се откриват в пещери, под скални подслони или в купчини от черупки.“ (Неолитният период, или каменната ера, в тези региони е продължил от приблизително 7000 до 1700 г. пр.н.е.)

В продължение на години сериозното изкривяване на тези скелети е озадачавало учените. Старшият автор на проучването Хирофуми Мацумура, почетен професор по физическа антропология в Японския медицински университет в Сапоро, „първи е посочил определени позиции на скелетите, които изглеждаха анатомично невъзможни“, добави Хунг. "Позициите бяха толкова екстремни, че беше малко вероятно да са се получили без „извънредна намеса“, което подсказва, че телата са били манипулирани, преди да бъдат погребани, пишат авторите на проучването. Телата бяха сгънати толкова плътно, че по-голямата част от меките тъкани – с изключение на изсъхналата кожа – вероятно са изчезнали до момента на погребването. Освен това костите в много от тези погребения бяха видимо овъглени.

Тъй като само части от скелетите бяха почернели, учените изключили възможността костите да са били изгорени при опити за кремация. Овъгляването, което се появяваше последователно на определени места по телата – на лактите, предната част на черепа и долните крайници – даде интригуващи улики. Тези кости са покрити с по-тънки слоеве мускули и мазнини и биха били по-податливи на изгаряне, ако тялото е било поставено над огън.

Въпреки това, повечето от изкопаните скелети не са показали видими следи от изгаряне. В тези случаи „трябваше да намерим научен начин да тестваме хипотезата си“, каза Хунг.

Два метода за визуализация – рентгенова дифракция и инфрачервена спектроскопия с Фурие-трансформация – са позволили по-подробен преглед на костите, разкривайки остатъчни следи от излагане на топлина, които са били невидими с невъоръжено око. Рентгеновата дифракция показа, че микроструктурата на костите е била променена от нагряването, а спектроскопията откри доказателства за продължително нагряване при ниска температура в около 84% от пробите. Според проучването някои обезцветени области по костите, които не са били овъглени, може да са почернели от излагане на дим.

Въз основа на тези резултати и паралели с подобни практики на мумифициране в съвременна Папуа-Нова Гвинея, авторите на проучването предложиха, че преди хиляди години хората са подготвяли мъртвите си за погребение, като са подреждали тялото в клекнала поза над нискотемпературен огън; нагрявали го, докато димът изсушавал останките; след това пренасяли мумифицираното от дим тяло до окончателното му място за почивка в погребална яма в колиба или естествено укритие.

Общо костите от девет места, включени в новото проучване, са показали признаци на изсушаване с дим. Най-старият потенциален пример – кост от ръка, която е показала явни признаци на изгаряне – е от място в северната част на Виетнам, датиращо от преди около 14 000 години. Повечето от пробите са от погребения, които са се състояли между 12 000 и 4000 години.

„Нашите резултати разкриват уникално взаимодействие между техника, традиция, култура и вярвания от преднеолитни култури в южната част на Китай и Югоизточна Азия“, каза Хунг. „Забележително е, че тази практика е продължила през удивителен период от време и в обширна област, от късния палеолит до наши дни. Мащабът и устойчивостта на тази практика са изключителни.“

Сред хората в тази част на света мумифицирането чрез сушене с дим вероятно е било най-добрият вариант за съхранение на мъртвите в влажна среда, но тези ритуали може би са възникнали сред ловците-събирачи много преди да се заселят там, добави Бейсал.