Учени представиха анализи и прогнози срещу митовете за еврото

На конференция с участието на експерти от ИУ-Варна и УНСС

Въвеждането на единната валута ще донесе дългосрочни ползи, от нас зависи какви и колко ще са те

Учени от двата най-големи икономически университета у нас - ИУ-Варна и УНСС, представиха свои анализи и прогнози за отражението на въвеждането на еврото в България на конференция „Ние и еврото: научни факти срещу митове“, чийто домакин бе Икономическият университет във Варна.

Във форума участие взе просветният министър Красимир Вълчев, който подчерта, че ползите от въвеждането на единната европейска валута ще са дългосрочни и благодари на академичните среди, че се включват в дискусията, тъй като доверието в тях е по-високо от това към управляващите. „Никоя друга общност не е направила толкова задълбочени изследвания с научен инструментариум. В случая не става дума само за научни аргументи, а и за това как да се справим с дефицитите на информационната среда, които улесняват спекулациите“, каза министърът.

„Професионалната оценка от политически необвързани експерти може да обори популярните митове, които се разпространяват в социалните медии и се мултиплицират хаотично и емоционално в изказванията на политици. Ако навремето науката се е борила с религиозните догми, то сега трябва да сторим това с фейк новините“, обясни модераторът на конференцията и ръководител на катедра „Финанси“ в ИУ-Варна доц. Стоян Киров.

Ректорът на ИУ-Варна проф. Евгени Станимиров изтъкна, че присъединяването на България към еврозоната вече е създало позитивни предпоставки като повишения кредитен рейтинг на страната, но дали целият процес ще е с положителен знак, зависи от нас – къде ще се инвестират средства, с какви технологии ще се работи, с колко енергия ще произвеждаме единица продукция. „Предстоят ни реформи от трето поколение, свързани с противодействие на корупцията, подобряване на образованието, обновяване на инфраструктурата, оптимизиране на работата на институциите, за да сме по-подготвени за предизвикателствата на бъдещето в областта на демографията, технологиите, климатичните промени. Затова темата днес е не просто еврото, а ние и еврото. Цялата комуникация губи стойност извън контекста на отражението на валутата върху живота на всеки от нас, затова и популисткият елемент трябва да бъде елиминиран“, категоричен бе проф. Станимиров.

Върху нуждата от повече комуникационни кампании за приемането на еврото акцентира и ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. Според него дискусии по темата в научните среди се водят от доста време, но те не са достъпни за широката публика и затова се ширят редица спекулации. Проф. Димитров даде пример с твърдението, че заради влизането в еврозоната трябва да бъдат претопени 8000 тона монети. Справка показа, че всъщност са 8 тона, каза той. Посочи и друг мит е - че под дюшеците на населението има 80 млрд. лв. и вкарани в обращение, те ще взривят цените.

„Това е невъзможно, тъй като балансът на БНБ общо е 30 млрд. лв., но сериозните аргументи трудно се чуват, защото апокалиптичните сценарии са по-привлекателни за хората", коментира ректорът на УНСС. Мнението му бе, че влизането на България в еврозоната ще се отрази положително, защото контролът върху банковата система и участието ни в голямото семейство ще повишат доверието на инвеститорите. „Настоящият момент е много подходящ за въвеждането на еврото, защото имаме правителство с ясен мандат, което ще може да внедри новата валута“, подчерта проф. Димитров.