Фон дер Лайен помпа мускули, които няма

Невъзпитаната дипломатка №1 на ЕС Кая Калас се заяде недипломатично с Джей Ди Ванс

„Атомната бомба“ на ЕС и „Неудобната истина“ на „Ню Йорк Таймс“ за митата

Марио Драги зове за „смяна на манталитета начело на Европа и радикална промяна“

Видимо изплашена от САЩ, Урсула фон дер Лайен се опита да демонстрира мускули в Мюнхен. Нежна каквато е и почти безплътна, шефката на ЕК заяви на връх Свети Валентин пред участниците в конференцията за сигурност: „ЕС ще реагира твърдо и незабавно срещу неоправданите бариери пред свободната и равноправна търговия“. Ден преди това във Вашингтон Доналд Тръмп бе обещал „реципрочни задължения към старата Европа, която се отнася по-зле към нас дори от враговете ни“. И ефирната Фон дер Лайен на практика му отговори в Мюнхен с познатата от древни времена закана – щом искаш война, нека бъде война, търговска в случая.

Възпитаната в забавачките на социалистическа Естония дипломатка №1 на ЕС Кая Калас пък се нахвърли съвсем недипломатично срещу вицето на Тръмп заради критиките му по повод мерките на Брюксел за ограничаване на свободата на словото в социалните мрежи. „Джей ди Ванс иска да се кара с нас, но ние не желаем да влизаме в спор със САЩ и ще защитаваме решенията си“ - отбеляза наперено обожаващата рокличките на комсомолска секретарка праволинейна висша началничка. В Мюнхен не се изяви с реплика срещу Вашингтон само последната от управляващия в Брюксел триумвират матриархат – парламентарният бос на Съюза Роберта Мецола. Но това не попречи на стария и обигран европейски вълк Марио Драги да заяви в събота в интервю за в. „Файненшъл таймс“, че вече е болезнено нужна спешна промяна на манталитета на ЕС и радикална промяна на неговото ръководство.

Но да оставим настрана темите, възбудени от Кая Калас и Марио Драги, защото те не само че трябва да бъдат обeкт на самостоятелни анализ, но и в момента не са актуални като очертаващата се в обозримото бъдеще търговската война между ЕС и САЩ. Която като нищо може да избухне след малко повече от месец, на 2 април, когато би трябвало да влязат в сила подготвените от новата американска администрация мита върху внасяните в Америка стоки от страните-членки на ЕС и когато Брюксел може да им отговори с неговата „атомна бомба“. Така някои медии във Великобритания, Германия и Франция, нарекоха приетия през 2023 г. т.нар. документ срещу икономическото изнудване, който Урсула фон дер Лайен имаше предвид, когато обяви, че ЕС ще реагира твърдо и незабавно срещу американските бариери пред свободната търговия. Точното му име е „Инструмент за борба с принудата“ с акроним на английски ACI и той позволява на Европейската комисия да мобилизира за целта огромен арсенал от мерки - мита, количествени ограничения върху вноса, отстраняване от участие в обществени поръчки, анулиране на международните задължения в сектори като интелектуална собственост, застраховането, банковото дело и други санкции в отговор на това, което се определя като „принудителни действия“, тоест всевъзможни икономически спънки от страна на други държави.

В Брюксел няколко източника от обкръжението на Фон дер Лайен вече посочиха пред журналисти, че инструментът може да бъде използван за първи път в контекста на търговските отношения между ЕС и Съединените щати, въпреки че е бил измислен като икономическа защита на Европа от Китай. Но това би означавало да се отговори на Тръмп с нещо като „тотална война“ и ето защо, докато еврочиновниците поставят ACI на масата на преговорите, може би и за да окажат натиск върху американския президент при предстоящите разговори, в различни европейски столици използването на това "ядрено оръжие" вече бе жигосано като прекомерно, неподходящо, вредно, следователно политически неприложимо и в крайна сметка е малко вероятно то да бъде пуснато в действие. Просто защото ако бъде установена „принуда“ или иначе казано – изнудване, ЕК ще трябва да представи предложение на Съвета на ЕС за акт за „контра-настъпление“, който трябва да бъде приет с квалифицирано мнозинство от правителствените представители на 27-те страни-членки. А поне половината от тях никога няма да вдигнат ръка срещу Вашингтон.

По принцип търговски търкания между САЩ и Европа винаги е имало, те не липсваха и при първото президентство на Тръмп, но винаги се е стигало до компромис, който да удовлетворява и двете страни. Парадоксалното сега е това, че Урсула фон дер Лайен сипе закани за хвърляне на „атомната бомба“ изглежда без да погледне цифрите на другата страна, които разказват откровено, че активният полюс в търговските ограничения на този етап е отсам Атлантика, а не оттатък. Така шефката на ЕК изпада в позицията на „гузен негонен бяга“, тъй като дори недолюбващият Доналд Тръмп и упорито враждебен на неговата протекционистична политика вестник „Ню Йорк Таймс“ публикува завчера материал със заглавие „Неудобната истина“ и в него доказва, че ощетени в момента с десетки милиарда долари от митата на другите страни са преди всичко американските компании. Които специално в Европа плащат 5 процентна мита върху износа си, докато в САЩ посрещат европейския внос със средно 3 процентен налог. Като за да илюстрира тезата си всекидневникът публикува карта на света за налаганите из планетата такси върху вноса и износа, използвайки официални данни на Световната търговска организация. А тя от доста време е в жесток конфликт с Тръмп и съвсем не изпитва симпатии към него.

С цел да докаже правотата си по въпроса за понасяните щети американската администрация разпространи завчера официално становище, което може би Урсула фон дер Лайен не го е чела, но Марио Драги със сигурност го е сторил. Защото в споменатата статия във „Файненшъл Таймс“, където настоява за радикална промяна на манталитета на ЕС и на неговото сегашно ръководство, бившият банкер №1 на Европа и бивш премиер на Италия обвинява Съюза, че вече сам си е наложил куп „вътрешни мита“, които унищожават бизнеса. Особено що се отнася до авангардните и печеливши технологии, чието развитие из Стария континент според Драги било за съжаление задушено от всевъзможни и съвсем ненужни регулации и ограничителни рамки.

„Справедлив и взаимен план“

Днес президентът Доналд Дж. Тръмп подписа президентски меморандум, съдържащ основни насоки за разработването на всеобхватен план за възстановяване на справедливостта в търговските отношения на САЩ с други страни и за преодоляване на нереципрочните търговски споразумения.

„Справедливият и реципрочен план“ ще се стреми да коригира дългогодишните дисбаланси в международната търговия и да гарантира справедливост във всички области.

Дните на експлоатирана Америка свършиха: Този план ще постави американските работници на първо място, ще подобри нашата конкурентоспособност във всяка индустрия, ще намали търговския ни дефицит и ще укрепи нашата икономическа и национална сигурност.

АМЕРИКА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ТОЛЕРИРА НЕЧЕСТНИ ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ: Съединените щати имат една от най-отворените икономики в света, но нашите търговски партньори продължават да държат пазарите си затворени за нашия износ. Тази липса на реципрочност е несправедлива и допринася за нашия голям и постоянен годишен търговски дефицит.

Има безброй примери, при които нашите търговски партньори не предлагат реципрочно отношение на Съединените щати.

Митото за етанол в САЩ е само 2,5%. Въпреки това Бразилия налага 18% мита върху износа на етанол от Съединените щати. В резултат на това през 2024 г. Съединените щати са внесли над 200 милиона долара етанол от Бразилия, докато са изнесли етанол в Бразилия само за 52 милиона долара.

Средната тарифа, прилагана от Съединените щати съгласно клаузата за най-облагодетелствана нация за селскостопански продукти е 5%.

Европейският съюз може да изнася в Америка всички морски дарове, които иска. ЕС обаче забранява износа на морски продукти от 48 наши щата, въпреки обещанието през 2020 г. да ускори одобренията за износ на морски дарове. В резултат на това през 2023 г. Съединените щати са внесли от ЕС разнообразни морски продукти за 274 милиона долара, но са изнесли само 38 милиона долара.

ЕС също така налага 10% данък върху вносните автомобили, докато САЩ прилагат само 2,5% мито.

Доклад от 2019 г. установи, че в 132 държави и над 600 000 продуктови категории износителите от САЩ са изправени пред по-високи мита в повече от две трети от стоките.

Тази липса на реципрочност е основна причина за големия и постоянен годишен търговски дефицит на САЩ покрай за вносните производства: затворените пазари в чужбина намаляват износа на САЩ, докато отворените пазари у дома водят до значителен внос, като и двете подкопават американската конкурентоспособност.

Съединените щати имат търговски дефицит при вноса на стоки всяка година от 1975 г. насам, като през 2024 г. нашият търговски дефицит надхвърля 1 трилион долара.

Поради разпространението на нереципрочни бариери през последните години, Съединените щати сега имат търговски дефицит и в селскостопанския сектор, възлизащ на приблизително 40 милиарда долара през 2024 г.

Въпреки че Америка не налага нищо подобно и че само тя трябва да има правото да облага бизнеса си с данъци, търговските ни партньори налагат на американските компании данък, наречен „данък върху цифровите услуги“. Канада и Франция използват тези данъци, за да събират повече от 500 милиона долара годишно от американски компании. Като цяло тези нереципрочни данъци струват на американския бизнес над 2 милиарда долара годишно.

Изредените доказателства за неравностойно третиране са само капка в морето на ограниченията, които ни се налагат и ето защо ние сме твърдо решени да изготвим нашия „Справедлив и реципрочен план“ за работа в бъдеще с търговските ни партньори.