Символи срещу истини: българското знаме и паниката на македонската власт

Македонците (доброволно) затъват - това е основният извод след провелите се местни избори

Това е див шовинизъм, формиран върху историческа дезинформация и политическо инженерство

Македонците (доброволно) затъват - това е основният извод след провелите се в неделя - 2 ноември, местни избори. Управляващите от ДПМНЕ ще управляват столицата Скопие, получават и още 54 кметски места. Тези резултати ще засилят още повече агресивната реторика на Мицкоски и сие, на фона на съвсем реалните и увеличаващи се проблеми, които тласкат страната към пропастта.

Увеличава се и изолацията на страната - ЕС многократно е подчертал, че за да се присъедини РСМ към Съюза, са необходими реформи - върховенство на закона, борба с корупцията, както и уреждане на спора с България - част от конституционната промяна, която беше заложена в т. нар. френско предложение и подписана от тогавашните управници. Очаква се и докладът за разширяването на ЕС, който вероятно ще бъде силно критичен към РСМ, пишат и от „Политико“.

Още преди да встъпи във властта, ДПМНЕ, в частност - Мицкоски, ясно показаха, че техният приоритет не е евроинтеграцията, а унищожаването на и без това крепящите се на тънък конец връзки с България. С всички рискове, до които води подобна политика. Страната е застинала в миналото - между югостналгизма и нестихващото сръбско влияние - от една страна, и бъдещето - от друга, което обаче не е никак розово - освен ако поглъщането на македонците от албанците не се счита за положително.

И въпреки всички реални проблеми, управляващите продължават да създават несъществуващи такива, предимно включващи страната ни. Не можем да отречем, че им се получава - македонците - в голямата си степен - или вече открито ни мразят, или се страхуват по какъвто и да е начин да бъдат свързани с нас, защото това означава изолация, анатемосване, заплахи, риск за здравето и живота им.

В контекста на тези събития, макар да касае шоубизнеса, концертът във Велес на сръбската звезда и местна любимка Цеца, още веднъж доказа, че за македонците най-страшното не е страната да тъне в корупция, да умират млади хора, дори да бъде постепенно претопена от друговерци, а да не би някой да се идентифицира с България. На въпросното събитие, по традиция (която не е свързана само с нашето знаме), момиче от публиката подава българското знаме към сцената. Цеца го взима и се увива в него. Този жест, напълно обичаен за нея (може да разгледате и хиляди подобни фотоси през годините), предизвика бурно освиркване и за малко не доведе дори до свалянето и от сцената. Следващите дни бяха, и продължават да са, изпълнени с упреци, разочарование, търсене на сметка как така си е позволила да накърни чувствата на македонците.

Какви са тези патологични комплекси, трудно може да разбере някой, непознаващ кратката и противоречива история на РСМ. Но е факт, че вече пети ден коментарите не стихват. Не стихват обаче и от българска страна. Буди недоумение, че наистина един напълно традиционен жест, изпълняван от Цеца навсякъде, където има концерти, често включващ нашето знаме (тя има много български фенове, които са на всеки неин всеки концерт), беше натикан отново в рамката - „на ви, разказахме ви играта“. Тъжно е, че се принизяваме до днешния редови македонец, чието утвърждаване задължително минава през антибългарска реторика.

Ние няма нужда от това, на наша страна са истината, фактите и историята. Вече почти седмица валят и коментари от типа - „Цеца - президент“, „Дайте на Цеца орден“, „Ще прослушам сръбско“, и подобни крайни инфантилни мнения, които ни поставят редом до постоянно търсещия поводи да затвърди принадлежността си македонец. Единственото, което трябваше да направим след информацията, че българката, подала родния флаг на звездата, е изведена от концерта и отведена за разпит (?), е официална протестна нота от наша страна. Защото за пореден път говорим за тормоз над лице с българско самосъзнание или за наша съгражданка, отишла на концерт в РСМ и подложена на унижение от местните власти.

Това не е просто краен национализъм - това е див шовинизъм, формиран върху историческа дезинформация и политическо инженерство, насочено към отричане на историческите реалности. Ако България, ако българският флаг, се възприемат като заплаха за съвременния македонец, а те се, това говори за криза на идентичността. Само човек, който не е сигурен кой е и какъв е, не е сигурен в корените си, може да се изплаши, до степен да изпадне в яростна фрустрация, от чужд флаг. Идентичност, изградена в опозиция, въпреки някой и нещо, всеки момент може да бъде разпиляна на хиляди песъчинки. Изкуственото и поддържане, което в момента правят управляващите РСМ, не я прави по-стабилна, а само добавя по още някой комплекс към и без това големия букет от вече налични.

Годините яростна дезинформация, историята - написана под диктовката на чужди (най-вече сръбски и руски) интереси, забраната на правото на хиляди българи да определят своя етнос, води до това. И макар и парадоксално, но въпреки че македонизмът, като доктрина, означава че т. нар. македонска идентичност няма общо нито с българската, нито със сръбската нация, тази идеология бива развита предимно като начин за противопоставяне на измислената от македонските политици българизация, докато към сърбите са не просто приятелски настроени, а са благодарни и зависими. Затова приеха жеста на Цеца като нож в гърба - сънародничката на Тито, чиито портрети още продължават да висят дори в официални учреждения в днешна РСМ, тази, чиято музика ехти от почти всеки македонски дом, тази, с която посрещат Нова година, развя българското знаме, и макар и неволно, за пореден път им напомни, че истината - рано или късно, винаги излиза наяве.