„Политико“ съобщава, че сме одобрени за еврозоната. Нещо, което беше очевидно от известно време. Нека обаче си кажем няколко трудни неща:
Първо, позицията против еврото просто не успя. Освен че не успяха да убедят нито един млад човек, нито един сериозен бизнес не излезе с позиция против еврото. Работодателите, хората с принос към икономиката на държавата, единодушно са "за". Когато във Великобритания вървяха дебатите за излизане от Европейския съюз, най-големите бизнеси всъщност застанаха на позицията "за" излизане, и това изигра сериозна роля. У нас — никой. А държавата да прави нещо против интереса на собствената си икономика не може да е национален интерес.
Аргументите „ти си национален предател, ако не си за лева“ не работят. Пък и от години слушам как за всяка националистическа позиция плаща Путин. Позволете ми да съм скептичен, като чуя как всеки „за“ еврото бил платен...
Второ, темата беше превърната в истерия и политическа дъвка, не в практичен въпрос. И мен ме е яд, че нямаше навреме референдум (който мисля, че еврото щеше да спечели). Също така, хората „за“ еврото водиха жалка кампания на основата на „Ганя е твърде необразован, за да разбере“. Това са абсолютни факти. Но другата страна също се изложи напоследък — четох как еврото е Сатаната и държавата приключва, ако го приемем. Може да убедите хората, че еврото не е позитив, ама че ще срине държавата...
И освен това, темата приключва. Вече мина времето да се обсъжда, имаше даже избори преди няколко месеца — те също минаха. Не може този въпрос да се превърне в някаква тема, в която сме вкопчени до безкрай. И други въпроси има в България.
Ако продължавате да напирате за нещо, въпреки очевидната липса на подкрепа от младите хора и работодателите — как ще претендирате за борба за националния интерес?