Труд
Автор:
Румен Михайлов
ЕС изправен пред опасността да бъде унищожен от всемогъщите Тръмп, Си и Путин
С риск да се повторим дотегливо, ще повторим коментара на снимката от края на юли, публикувана от Белия дом с цел да се увековечи търговското споразумение между съединените щати и Европейския съюз, предвиждащо 15-процентови мита на “разменени начала”. То бе подписано в кръчмата на шотландското голф-игрище “Търнбери” и на фотографията позират усмихнати с тържествено вдигнати нагоре палци президентът на САЩ Доналд Тръмп и “премиерката” на Европа Урсула фон дер Лайн. Заобиколени са от екипите си, но се набива на очи доста неприятна подробност, която преди месец и нещо подминахме - германката Сабине Вайанд се въздържа да се присъедини към гладиаторския жест на победата и лицето є е с много мрачно изражение. А тя е известна фигура в Европейската комисия, където е Генерален директор по търговията и бе ключова фигура в тягостните преговори за отсвирването на ЕС от Обединеното кралство.
Атакувана от германските медии, Сабине оправда тъжната си физиономия със статута си на “държавен служител”. В направен по-късно клиничен разбор на “сделката” за взаимно облагане с мита висшата евро-чиновничка обаче заяви, че тя била сключена в името на т. нар. реалполитика. Значи на политическия реализъм, а не според изискванията на икономическата политика. “Европейската страна беше максимално притисната и трябваше да намери бързо решение, което да стабилизира трансатлантическите отношения. Имаме война на континента и сме напълно зависими от Съединените щати. Държавите членки не бяха готови да поемат риска от по-нататъшна ескалация в презокеанските връзки.” - обясни Сабине Вайанд на 25 август мрачното си настроение в Търнбери месец по-рано.
Стори го на форум в курорта Алпбах в Австрийските Алпи, където между две разходки по стръмните планински пътеки експерти и световни лидери обсъждаха състоянието на света. Като Сабине заключи: “Порядъкът, в който Европа просперираше, е отживелица и няма да се върне. Носталгията не е стратегия, която ще спре пропадането ни.” И анализирайки изказването на германската политичка в Алпбах, както и изводите на политико-икономическите форуми напоследък в италианския курорт Римини, на брега на езерото Комо, в приказното словенско селце Блед и в Брюксел на местните мозъчни тръстове, не един и два авторитетни вестника подчертаха дебело диагнозата, повтаряна до втръсване на въпросните срещи: Европа на 27-те, днешната, е изправена пред риска от геополитическо унищожение. Просто защото тя е пионка пред марша на завръщащите се империи - Русия на Владимир Путин, който според европейските разузнавателни служби би могъл да се опита да изпробва силата на Атлантическия алианс през близките няколко години, САЩ на Доналд Тръмп, който набира икономическа и военна мощ чрез търговски диктати, Китай на Си Дзинпин, налагащ безпрецедентно икономическо господство поне върху половината свят.
Но като че ли най-безмилостно прям от предсказалите залез на Европа черногледи касандри бе парижкият всекидневник “Льо Фигаро”, който миналата седмица очерта отиващото си лято като “последно” за Европа, разбирай “Фондерлайнова Европа”. “Събитията от това лято са симптоми на това, което ще се умножава през следващите месеци и години: постоянен упадък, белязан от спазми и моменти на унижение за сила каквато е Европа, която обаче постепенно се превръща във васал и вече не контролира нищо” - цитира вестникът известния брюкселски юрист и дипломат Жереми Галон. Все в подкрепа на тезата си за “залеза” парижкият гранд припомня изказването в Римини преди две седмици на бившия италиански премиер и бивш шеф на Централната европеийска банка Марио Драги, наричан често “спасителя на еврото”.
Жалкото според него било това, че континентът, някога смятан за геополитическо джудже, но и за икономически гигант, вече е изгубил токумай окончателно чувството за своята тежест на планетата. Като точно преди една година Марио Драги представи в Брюксел своя доклад от 400 страници за европейската конкурентоспособност, поръчан от Урсула фон дер Лайен. В безкомпромисно изявление той предупреди тогава Европейския съюз за риска от “бавна смърт”, която го очаква пред лицето на ясно изразен икономически спад по отношение на Съединените щати, ако не се случи “истински благотворен скок”. След като проблемът беше идентифициран, неговите 170 конкретни предложения бяха предназначени да послужат като пътна карта за втория мандат на Урсула фон дер Лайен, преназначена на поста си от Европейския парламент. Дванадесет месеца по-късно резултатите са оскъдни - едва 10% от направените в доклада предложения са били стартирани поради тежката Европейската бюрократична машина. И така - подчертава “Льо Фигаро”, най-ревностните еврофили са отчаяни, за пръв път от съществуването му европейският проект е под въпрос, брутализацията на света напълно изхвърля Европа от хода на историята.
“Европейският съюз, такъв какъвто беше замислен, вече изобщо не е подходящ за днешния свят на властови отношения, конфронтация и индустриална конкуренция”- изтъква още всекидневникът. Като тази неадекватност на европейските институции според него е илюстрирана и на дипломатическата сцена - в Иран европейците можаха само да наблюдават бомбените атентати на Израел като зрители, изправени пред кланетата в Газа, двадесет и седемте държави останаха парализирани от разделенията си относно реакцията, която трябваше да се предприеме. “Разделени сме, нямаме единен глас, а ако нямаме единен глас, тогава думата ни по нито един въпрос няма да бъде чута на световната сцена” - цитира “Льо Фигаро” оплакалата се безпомощно в края на август в Копенхаген дипломат №1 на Брюксел Кая Калас. И се стига до мълчание, което засилва обвиненията в двойственост на Европа, която побърза да осъди Владимир Путин в Украйна, но е пасивна пред израелския лидер Бенджамин Нетаняху.
В опит да мобилизира отново “войските си” за решаване на геополитически въпроси, председателят на Европейския съвет Антонио Коща предприема неотдавна обиколка на столиците на 27-те, за да оцени волята на лидерите на държавите членки за излизане от блатото. Но за “Льо Фигаро” установява единствено проблема, че много от тях самите са в слаба позиция у дома - Макрон е силно разклатен от бюджетни пропасти и политическа криза; на власт от седем години Педро Санчес ръководи правителство без мнозинство в Мадрид, подкопано от скандали; полският премиер Доналд Туск, някога смятан за новия лидер на Източна Европа, е парализиран от съвместното съжителство с избрания през юни президент-националист; холандците пък трябва да се върнат пред избирателните урни следващия месец, след като правителството се разпадна под натиска на националиста Герт Вилдерс; възприетия едва ли не като спасител на Европа Фридрих Мерц трябва да действа предпазливо в крехката коалиция със социалдемократите, а Джорджия Мелони изглежда стабилна в Рим благодарение на умението си да играе с неяснотата, но в кръвта є е единствено защитата на националните интереси.
И след обиколката си Коща обобщава, че е “наясно с разочарованието на много европейци, които възприемат Съюза като твърде пасивен и немощен”. На всичко отгоре Европейският парламент, някога смятан за модел на междупартиен консенсус, се разкъсва от фракции, а те се оплакват, че са заобиколен от изпълнителната власт, тоест от Европейската комисия и все по-често заплашват да провалят до дупка законодателните є проекти. Въобще - слаба ракия, както бихме казали по нашите географски ширини.
След всичко казано дотук съвсем закономерен е въпросът дали “Фондерлайнова Европа” има надежда за ново лято? “За да се справи с днешните предизвикателства, Европейският съюз трябва да премине от ролята на зрител или на на поддържащ асистент към ролята на главен участник в световните процеси” - твърди Марио Драги. Според него картата, която Европа знае, че има и трябва да изиграе, е да продължи да въплъщава защитата на мултилатерализма, демокрацията и върховенството на закона. Но сякаш по-прозорлива е Сабине Вайанд, с която започнахме и която казва: “Европейският съюз е изграден върху силата на партньорствата и от нас зависи да изградим реда, в който искаме да живеем, да го създадем с точната група държави, които да определят правилата за 21-ви век и да бъдат актьори на собствената си съдба!”
Грубо преразказани, тези думи означават, че настъпват времена на избор за 27-те, след който някои щенапуснат сегашния раздрънкан камион, наречен ЕС. Останалите пък като нищо могат се споят в здрава сглобка и да се пренатоварят на по-стабилен и мощен ТИР с дългосрочна и жизнена визия с цел оцеляване пред бронебройните машини на настъпващите империи.
