Тръмп е реалист и настоява войната да спре, защото Украйна ще губи все повече
При срещата на Донлад Тръмп с Владимир Путин в Аляска, европейската политика отново показва колко дълбоко е обхваната от милитаристична психоза и колко се е отдалечила от автентичната си култура на хуманизма и мира. Изоставила е принципите на Хелзинкските споразумения от 1975 г. за мирно съвместно съществуване и сътрудничество в Европа, или ги използва конюнктурно, вместо да се възползва от опита на мирно съжителство върху принципа на баланса на силите между двата властови центъра на двуполюсния свят САЩ и СССР.
Принципът на равната сигурност беше обезпечил стабилност и мир в Европа в продължение на 80 години, върху които беше изградена цялата конструкция на европейската сигурност с подписването на редица договори за контрола на конвенционални и ядрени оръжия през 70 г. на миналия век. Вместо да подходи конструктивно за постигане на дългосрочен мир на континента, водещите фигури в европейската политика официално се застъпват Украйна да запази териториалната си цялост, тъй като от това зависи сигурността на Европа. Русия не се споменава все едно не съществува такава страна в Европа!
Възниква въпросът: възможно ли е изобщо мир в Европа, който не включва гаранции за руската сигурност? Не става ли все по-ясно след над три години война, че без гаранции за сигурност Русия ще продължава да воюва. Русия е неразделна част от Европа и без да се договорят с нея общи гаранции за сигурност на континента, стабилност и мир в Европа са невъзможни. Всичко това Европа не може да не знае и разбира!
Защо обаче не го прави? И продължава да инициира нереалистични предложения за настаняване на мироопазващи сили в Украйна на т. нар. коалиция на желаещите страни членки на НАТО, като гарант за мира след като знае, че Русия няма как да ги приеме. Очевидно е, че се демагогства лицемерно с мира, а фактически се цели войната да продължава или конфликтът да се замрази и да се печели време за подготовка на бъдеща война с Русия съгласно оповестените планове за въоръжаване.
И този контекст също е нереалистичен призива на европейската върхушка за непризнаване реалността на фронтовата линия и суверенитета на Русия върху завладените украински територии. В историята на войните рядко има случай на доброволен отказ от завладените територии. Близката ни история отбелязва такъв случай на доброволен отказ от завладяна с военна сила територии от Германия със субектност на ГДР, с обединяването на Германия (при Горбачов през 1990 г.). Това се случва в променена геополитическа среда, когато Съветския съюз също е в криза и се отказва от сферите на влияние в Източна Европа и я нямаше заплахата за неговата сигурност. Сега геополитическата обстановка в която Русия започна войната е коренно различна. С нарушаване на вербалното обещание на Запада, НАТО да не се разширява на Изток, и със целенасочена подривна дейност Украйна да бъде привлечена в западната орбита, руската сигурност беше фатално застрашена и Русия нямаше друг избор освен да защити сигурността си по военен път. Ходът на войната доказва, че това решение е било правилно, макар и закъсняло. Силната ангажираност на Запада със всестранната си подкрепа на Украйна показва колко важна страна е тя в стратегията му да заплашва, да сдържа и провокира Русия на източната ù граница. Операция замислена и целенасочено планирана назад във времето от Пентагона, ЦРУ, и подсигурена с огромен финансов ресурс., както се разбра след преврата в Киев през 2014 г. Затова Западът е готов на всичко, за да не допусне провал на украинската авантюра.
Постигането на траен мир на континента се усложнява също отново от неконструктивния подход на управляващия европейски елити по проблема със общоевропейската сигурност. Официалните заявления от Брюксел, че само от сигурността на Украйна зависи сигурността на Европа, е абсолютно деструктивни от гледна точка на континенталната сигурност. Сигурността на Европа трябва да се разглежда през призмата и на руската сигурност, без което не може да се гарантира траен мир на континента. Това е първопричината принудила Русия да прибегне към войната, за да си извоюва и се признае законното ù право на сигурност.
Тук е уместно да се припомни, че обявявайки целите на Специалната военна операция, никъде не се споменава завладяването на Украйна или отделни части от нея. Проектът за мирно споразумение от края на 2022 г. в Истанбул е доказателство за първоначалните намерения на Русия. Под натиска на Запада, то беше отхвърлено и Русия беше принудена да преразгледа целите на СВО съразмерно с ангажираността на Запада с войната.
Както вече е добре известно, Украйна не прие минималистичните условия на Русия: признаване автономия на двете области - Луганска и Донецка и възстановяване културните, езикови и религиозни права и свободи на руско езичното население в Източна Украйна. Украинският режим се предовери на Запада в обслужване на неговите стратегически цели да изтощи, отслаби и евентуално разчлени Русия и подложи народа си на братоубийствена война за чужди интереси. След което самоуверено Западът прокламира официално чрез масова, агресивна и враждебна манипулативна информация, че Украйна ще воюва до победа и ще бъде въоръжавана и икономически подпомагана докогато е необходимо. Друг изход е неприемлив!
Тогава Русия, изправена пред заплахата да воюва с колективния Запад, преустрои икономиката си на военни релси за продължителна изтощителна война, която продължава и до днес. Западът си даде сметка, че не е готов за продължителна война с Русия и предприе ускорен курс на милитаризация на икономиката си.
Руската тактика е ясна: колкото повече колективния Запад продължава да въоръжава Украйна, толкова повече територии ще бъдат овладени. Без западната помощ войната приключва и поради това Зеленски и Западът вече не говорят за победа, а панически настояват за прекратяване на войната, но при условие, че все едно не е имало война и териториалната цялост на Украйна трябва да остане неприкосновена. Очевидна напълно закъсняла претенция за ревизия на новите условия за мир, след като веднъж под чужда диктовка си отхвърлил възможността през 2022 г. в Истанбул запазване на териториалната ù цялост и се сложи край на войната в самото начало.
Сега е късно! Украйна е в слаба позиция и и губи войната, за да диктуват условията на мир. За разлика от европейците Тръмп, със своя реализъм, това добре го разбира и затова настоява войната да бъде прекратена, като се признае суверенитета на Русия над завладените територии, в противен случай Украйна ще загуби още територии. Изправени пред тези обстоятелства САЩ, в бизнес стила на американския президент, решиха да печелят от глупостта на европейските политици, като им продават оръжия, за да поддържат войната, бреме от което САЩ искат да се освободят.
Възниква актуалният въпрос, защо водещите държави, ако са истински загрижени за стабилността и мира в Европа още сега не инициират в контекста на бързото прекратяване на войната големия разговор за общоевропейската сигурност за възстановяване на доверието, контрола върху въоръженията на континента и се снеме милитаризацията от обществения дневен ред. Сега е подходящият момент! Тогава ще се разбере кой искрено се стреми към мира или войната или преувеличената руска заплаха е само претекст за оправдаване на милитаризацията и подготовката за бъдеща война. Която със сигурност ще се динамизира, независимо как ще приключи руско-украинския конфликт.
Труд
