Честит юбилей, легендо!

Легендата на Левски Димитър Иванков празнува днес своя 50-и рожден ден.  Юношата на клуба е роден на 30 октомври 1975 година, а зад гърба си има 275 мача за "сините", в които отбелязва и цели 24 гола. С общо 42 попадения в цялата си кариера, той е шестият най-резултатен вратар във историята и първи в Европа.

Дебютът на Иванков идва малко изненадващо - директно в евротурнирите през 1996 г. На пожар третият по това време избор пред треньора Георги Цветков-Цупето трябва да излезе срещу Олимпия (Любляна), тъй като Пламен Николов и Красимир Колев са с контузии. Така на практика Иванков от трибуните слиза на терена, за да сбъдне първата от многото си мечти. Постепенно юношата на “сините” се налага в отбора на сърцето си, а през април 1998 година вкарва и първия си от 24-те гола с екипа на “Левски”. Мачът е срещу Етър в София, а столичният гранд води убедително с 4:0. По това време треньор пък е Михаил Вълчев.

“Тренирах наказателни удари след тренировки, а съотборниците ми и наставниците виждаха, че имам качества - признава по-късно легендата. - В началото не ме взимаха много на сериозно, но постепенно започнах да се усъвършенствам.”

До края на кампанията Иванков вкарва още веднъж срещу Металург (Перник). Впоследствие това се превръща в запазена марка на стража, който понастоящем е най-резултатният вратар в Европа (42 гола) и четвърти в света за всички времена. Пред него са единствено Рожерио Сени (131), Хосе Луис Чилаверт (67) и Хорхе Кампос (46).

През 1998 година идва и първият трофей - Купа на България. Левски громи с 5:0 големия съперник ЦСКА, лишавайки “червените” от отличие навръх своя 50-годишен юбилей. По-късно печели още четири финала у нас, а съперници са Нефтохимик (2:0), Литекс (1:0 и 2:1) и ЦСКА (2:1). Именно срещу “червените” е и последният му мач за “сините”. Той идва през 2005 година, когато стражът носи и капитанската лента.

“Така стана, че това се оказа моят бенефис - обяснява Иванков. - Малко хора знаят, но тогава хвърлих купата в публиката. След това съотборниците ме попитаха дали съм луд, а аз им казах, че тези фенове заслужават отличието.”

Така през 2005 година вратарят прави трансфер зад граница, преминавайки в Кайзериспор.  Зад гърба си вече има солиден опит, а и принос за трите титли на Левски в “А” група в периода 1999-2002 г. Не успява обаче да реализира голямата си мечта и да играе със “сините” в Шампионската лига. В Турция успехите също не липсват. През 2008 година вдига купата и там, след като вкарва две от дузпите и спасява други три срещу “Генчлербирлиги” при драматичния успех с 11:10. След двубоя е обявен и за играч на мача. Още същата година прави нов трансфер в Бурсаспор. С “крокодилите” печели титлата през 2010 година, след като в последния кръг тимът му бие Бешикташ с 2:1, а лидерът Фенербахче се дъни с Трабзонспор (1:1). След последния съдийски сигнал Иванков развява гордо знамето на България, а по-късно признава, че въпреки сензационния триумф, най-сладки си остават титлите му с “Левски”. Успехът обаче е без аналог, тъй като нито един друг тим в Турция не е успявал на наруши хегемонията на големите четири гранда дотогава “Фенербахче”, Галатасарай, Бешикташ и Трабзонспор.

През есента Иванков все пак сбъдва мечтата си и играе в групите на Шампионската лига срещу големите Манчестър Юнайтед, Валенсия и Рейнджърс.

Краят на кариерата му обаче е малко изненадващ. През 2011 година бившият му съотборник и треньор в Левски Станимир Стоилов го взима в Анортозис. След фиаско в евротурнирите срещу Работнички (0:2 и 2:1), наставникът си тръгва от кипърския гранд, а малко след това същото се случва и с вратаря след само три мача под рамката. Последният му двубой е срещу македонците в Скопие. За България играе в 64 мача и е част от последната генерация, класирала се за голям форум. На Евро 2004 обаче остава резерва на Здравко Здравков.

След края на кариерата Иванков изкарва треньорски лиценз, а за кратко бе и в Управителния съвет на “Левски”. През 2019-а се завърна като треньор на вратарите.