Труд
Автор:
Труд news
Китай и Русия работят по съвместна лунна база в рамките на следващото десетилетие
Илон Мъск иска да колонизира МарсСонда на частна компания кацна неправилно през март
Сонда на частна компания кацна неправилно през март
От 53 години човешки крак не е стъпвал на Луната. Връзката между хората и единствения естествен спътник на Земята продължава, но през космически апарати без екипаж от плът и кръв. Това е връзка от разстояние - 384 хиляди километра делят Земята от Луната.
В последно време Марс също е в новините покрай дългогодишната мечта на Илон Мъск да изпрати хора там с надеждата за колонизация на Червената планета и превръщане на човека в мултипланетарен вид.
Но Луната също остава цел за хората, отправили поглед към звездите. “Артемис III” е първият планиран човешки полет до Луната след мисиите на “Аполо” преди десетилетия. На няколко пъти проектът беше забавян и отлаган и по последна информация изстрелването на космическият апарат с хора в посока Луната трябва да се случи в средата на 2027 година. От НАСА споделиха, че все още има технически проблеми за отстраняване.
А изданието “Нюзуик” публикува информация, че Китай има за цел да изпрати хора на Луната до 2030 година. Различни източници споделят, че космическата програма на Поднебесната империя напредва бързо. Според специализирани издания китайските власти обсъждат с Русия развитието на съвместна руска база в рамките на следвакото десетилетие.
Междувременно преди броени дни безпилотният апарат на частната компания Intuituve Machine изпрати снимки от Луната малко преди да спре да функционира. Сондата Athena кацна неправилно на лунната повърхност на шести март, близо да кратер край Южния полюс на Луната.
През това време Японски стартъп се подготвя за решаващ момент в изследването на космоса - неговият лунен модул Resilience планира меко кацане между 6 и 8 юни. Мисията следва неотдавнашния успех на Blue Ghost на Firefly Aerospace, който стана вторият частен космически апарат, кацнал на Луната, и първият, който го направи изправен.
Спускаемият апарат Resilience на ispace излетя през януари на борда на ракета Falcon 9 на SpaceX, споделяйки пътуването със Blue Ghost. Докато американският му колега постигна целта си бързо, Resilience използва по-постепенен подход, извършвайки облитане на Луната, преди да се установи в нискоенергийна трансферна орбита.
Тази мисия е вторият опит на ispace да достигне лунната повърхност. През 2023 г. първоначалният спускаем апарат претърпя твърдо кацане, което го направи неизползваем.
“В сравнение с Мисия 1, Мисия 2 напредва гладко, както се очакваше”, заяви главният изпълнителен директор на ispace Такеши Хакамада, подчертавайки уроците, придобити от предишното им начинание.
За разлика от планетите с атмосфера, вакуумът на Луната прави парашутите безполезни. Космическите апарати трябва да разчитат на щателно контролирани двигатели, за да забавят спускането си и да се ориентират в пресечен терен. Само пет държави - Съветският съюз, Съединените щати, Китай, Индия и Япония - са кацали успешно на Луната.
Сега частни компании разширяват границите на лунните изследвания, предлагайки икономически ефективни алтернативи на мисиите, ръководени от правителството. Миналата година Intuitive Machines влезе в историята като първата частна компания, достигнала лунната повърхност, макар и под неудобен ъгъл. Въпреки неуспеха при кацането, нейният апарат без екипаж продължи да работи и предаде ценни данни.
Подновяването на интереса към лунните мисии е сигнал за нова ера в търговското изследване на космоса. С навлизането на все повече частни фирми в тази област мечтата за чести и достъпни пътувания до Луната се превръща в реалност.
А засега златната епоха за покоряване на Луната си остава периодът от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. В периода 1967 - 1972 г. са били извършени 17 мисии на програмата “Аполо” от които 6 полета (1969 - 1972 г.) са били с успешно кацане на Луната. Общо 12 астронавти от САЩ са стъпвали на лунната повърхност: Нийл Армстронг, Едуин Олдрин, Чарлс Конрад, Алън Бийн, Алън Шепърд, Едгар Митчъл, Дейвид Скот, Джеймс Ъруин, Джон Йънг, Чарлс Дюк, Юджийн Сърнън и Харисън Шмит.
Нийл Армстронг е първият, а Юджийн Сърнън - последният човек, който е бил на Луната. При полета на “Аполо 17” Сърнън е първият, който слиза от лунния модул и 11-и, който стъпва на Луната. В края на полета се прибира втори в модула и така остава последният човек, пребивавал на лунната повърхност.
Алън Шепърд е най-възрастният човек, стъпил на Луната на 47 години и 80 дни. Чарлс Дюк е бил най-младият, на възраст 36 години и 201 дни. Едуин Олдрин, Дейвид Скот, Чарлз Дюк и Харисън Шмит са все още живи към февруари 2019 г.; най-скоро е починал Алън Бийн.
Аполо 11 (на английски: Apollo 11) е първият пилотиран космически кораб от програмата Аполо на НАСА, чийто екипаж достига и каца на Луната. Корабът излита на 16 юли 1969 г. от космическия център Кейп Кенеди Флорида с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 20 юли 1969 г. спускаемият апарат Ийгъл успешно каца на Луната. Нийл Армсторнг е първият човек в историята на човечеството, стъпил на Луната.
Пилотираният космическия кораб Аполо 11, съставен от ракетата-носител Сатурн V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни “Колумбия” (Columbia) и лунния модул (LM-5) с позивни “Ийгъл” (Eagle) с обща маса 43,9 тона, е третият апарат от серията Аполо, изпратен към Луната в програмата на НАСА.
Екипажът на “Аполо 12” - Чарлс Конрад, Ричард Гордън и Алън Бийн
Преди него само Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, без да извършват кацане на него. Целта на мисията на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния повърхностен грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята.
Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система. Българските названия месец и месечина, произлизащи от старобългарски, днес се използват единствено поетично и в думата полумесец, което е и нейният символ. Средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 km. Лунният диаметър е 3476 километра.
Първият космически апарат, кацнал на Луната, е съветският Луна 2 (1959 г.), а първите фотографии на невидимата от Земята страна са направени от Луна 3 през същата година. Първият космически апарат, осъществил успешно меко кацане на лунната повърхност, е Луна 9, а първият, който успешно влиза в орбита около спътника, е Луна 10.
Луната продължава да захранва и вдъхновява човешкото въображение. “Пинк Флойд” я вкараха в името на своя легендарен албум “Тъмната страна на Луната”. Всъщност няма “тъмна страна на луната” - в научно-популярния език се използва терминът “обратната страна на луната” и “далечната страна на луната” Близката страна е полукълбото, което може да се види от Земята, а далечната страна е полукълбото, което “гледа” в обратната посока.
Дейвид Скот, Алфред Уордън, Джеймс Ъруин от “Аполо 15”
Луната вдъхновява и филмови шедьоври като “2001: Космическа одисея” на Стенли Кубрик, по литературния първоизточник на Артър Кларк. Филмът излиза преди първия човешки полет до Луната и впечатлява с реализма на специалните ефекти. Така след години се ражда конспиративната теория, че кацането на Луната е инсценирано, а постановчик е бил именно филмовият гений Стенли Кубрик.
Днес Луната още е на дневен ред и всеки, пленен от магията на космоса и звездите се надява, че човешки крак отново ще стъпи там - на 384 хиляди километра разстояние.
