Шьонбрун – шедьовърът на австрийските крале

Шьонбрун – шедьовърът на австрийските крале

Дворецът Шьонбрун е сред изключителните атракции на Виена. Този шедьовър - бароков ансамбъл на дворец и градини - съчетава архитектурните и културни традиции на Австрия. В него се отразява вкусът на аристократична Виена в различни периоди, показват се интересите и предпочитанията на династията на Хабсбургите. Строителството му започва през 1569 г. по заповед на императора на Свещената Римска империя.

[modula id="3205569"]

Максимилиан II

Предоставено е място, в което да се изградят паркът и самият дворец. Към него и днес може да се посети зоопаркът, като красиво допълнение в градините на замъка.

В ранната пролет на нашето посещение прекрасната градина още спеше, а в празния фонтан Посейдон, разположен на върха на скулптурен ансамбъл, тъжно очакваше да се пусне водата, която потича на всеки час за по пет минути. Така се пести тя, въпреки че, както ни обясниха, съвсем недалече минава водопровод с вода от Алпите, който снабдява част от града.

Дворецът Шьонбрун бил лятната резиденция на австрийската императорска фамилия. Тук императорското семейство и гостите му прекарвали своите ваканции. Но времената се променяли. Спокойните години на величие се сменили с окупация от турското нашествие, Виена била обсадена на два пъти от войските на Сюлейман Велики, но и двата пъти те били отблъснати. По време на обсадата турците напълно разрушили двореца. Той изглеждал така, че никой не вярвал, че може да бъде възстановен отново.

Император

Леополд I

нарежда да се изгради новият дворец. Строежът започва през 1696 г. и след три години императорското семейство се настанява в новопостроената средна част. Сградата не оцелява през следващия век, а всеки следващ император добавя или променя според вкусовете си по нещо от интериора и екстериора на двореца и градините. Императрица Мария Терезия нарежда той да бъде преобразуван в харесвания от нея стил рококо. И това е едно от чудесните състояния на двореца в епохата на златния век на Австрия. Самата императрица е високо образована, ерудирана личност, тя превръща Шьонбрун в абсолютен център на империята и на властващата фамилия.

Бащата на Мария Терезия –

Карл VI

имал проблем в семейството си - нямал наследник, а това застрашавало династията. Е, имал няколко, но не оцелели. Братът на краля със своите деца имал сериозни амбиции към престола на Австрия, което поставяло под въпрос дали семейството на Карл VI ще остане на власт. Затова императорът въвел нов закон за наследството на трона. Дотогава короната се предоставяла по наследство само по мъжка линия. С Практическата санкция на Карл VI се давало право тронът да бъде наследяван и по женска линия.

Кралят все пак имал наследници, две дъщери – Мария Терезия и Ана, първата от които управлявала Австрия близо 40 години.

Мария Терезия

се доказва като добър управленец и високо интелектуално изградена личност. Създава за първи път Държавен съвет, в който събира умовете на нацията и така си осигурява изключително мъдри съвети, въпреки че решенията взема тя. Нейна заслуга е създаването за първи път на Финансов съвет, който поставя изцяло на нова основа данъчната система и управлението на финансите на страната. Най-характерното в тази област е, че за първи път в Европа Мария Терезия въвежда подоходния данък. Освен това тя създава първата военна академия, която съществува и до днес. Така си осигурява добре подготвена войска. В качеството си на монарх Мария Терезия била принудена да води няколко войни. Съседи успявали да отнемат от Австрия спорни територии, между тях - и ресурсния възел за добив на дървен материал от алпийската част на страната. Императрицата нарежда да бъдат подготвени първите научни кадри в академия на естествените науки, провежда политика, в която забранява износа на австрийски суровини и облага с високи мита готовите стоки. Налага ниски мита за вносните суровини и стоки.

След Мария Терезия през XIX век Шьонбрун се свързва с друг император –

Франц Йосиф

Той предпочита този дворец за свой постоянен дом и прекарва по-голямата част от живота си тук, където и умира през 1916 г. В дворцовите зали този император внася своите виждания за обзавеждане с истински произведения на изкуствата. Той също го преустроява и нарежда да бъде подреден по негов вкус в по-нов стил. За това разказват множеството рисувани от натура портрети на членове на императорските семейства, както и големите пана от дворцовите официални церемонии, балове, приеми, срещи и разговори.

А след като Австрия вече не е управлявана от монарх, през 1918 г. дворецът Шьонбрун става държавна собственост. Красивите декорирани и подредени стаи и зали се поддържат перфектно. Те стават достояние на всички посетители, а целият дворцов комплекс се превръща в една от най-прекрасните атракции на австрийската столица. Тук през 1961 г. се състои историческата среща на Джон Кенеди и Никита Хрушчов. Дворецът Шьонбрун е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1996 г.

Най-четени