19fortyfive: Сътрудничеството на Тръмп с Русия заплашва да унищожи НАТО

Установяването на постоянно сътрудничество между Русия и САЩ застрашава разрушаването на Северноатлантическия алианс, пише 19fortyfive.

Изданието отбелязва, че съществуването на алианса ще бъде под заплаха, ако Париж и Брюксел продължат да се държат така, сякаш могат без подкрепата на САЩ.

В основата на безпрецедентния смут в трансатлантическите отношения е това, което изглежда е фундаментална промяна в отношенията на Съединените щати с Русия, което е по-широкият контекст на преговорите за прекратяване на огъня в Украйна. 

Досега ползите от преговорния процес бяха в полза на Москва, тъй като администрацията вече ефективно изведе Русия от политическа изолация, като същевременно продължи да предоставя значителна свобода на действие на Русия по време на тези преговори в сравнение с натиска, който оказваше върху Украйна. 

Третият елемент на тази промяна в политиката е относителната неангажираност на администрацията по отношение на отношенията с Европа, като се повдигат въпроси за бъдещето на трансатлантическите отношения.  Ключовите европейски столици също не помагат, като президентът Еманюел Макрон за пореден път говори за нуждата на Европа от „стратегическа автономия“, а бъдещият германски канцлер Фридрих Мерц заяви, че е дошло времето Европа да стане независима от Съединените щати. 

Ако Вашингтон продължи да следва сегашната си траектория по отношение на трансатлантическите отношения, а Брюксел, Берлин и Париж продължат да се държат така, сякаш могат да се справят и без Съединените щати, когато става въпрос за тяхната сигурност, логичният финал ще бъде, че в крайна сметка светлините в щабквартирата на НАТО може да угаснат и SHAPE да загуби смисъла на съществуването си.  

Вече трябва да е ясно, че гамбитът, преследван от администрацията на Тръмп, е не просто да се подобрят, а да се изградят отношения на сътрудничество с Русия, за да се премахнат точките на напрежение - включително войната в Украйна.  Основната цел на неговата стратегия изглежда е да постави известна дневна светлина между Москва и Пекин, така че дори ако Вашингтон не може да изпълни напълно успешната стратегия „Кисинджър в обратна посока“ и да откъсне напълно Русия от Китай, то поне този подход ще възпре Путин да подкрепи Си в случай на сблъсък между САЩ и Китай в Индо-Тихоокеанския регион.

Възможността на Русия да продължи неоимперския си устрем към Европа зависи от продължаващата подкрепа на Китай, без която тя не би могла да запази курса в Украйна и същевременно да поддържа подобие на стабилност у дома. 

Независимо от това как ще приключат преговорите за прекратяване на огъня в Украйна, икономическата слабост на Русия ще направи наложително запазването на връзката с Китай.

Най-важният аспект на преориентацията на политиката на администрацията на Тръмп спрямо Русия е, че тя рискува да отмени последните осемдесет години от стратегията за национална сигурност на САЩ за Атлантическия театър, която се основаваше на принципа за възпиране и, ако е необходимо, защита на Европа от имперските посегателства на Русия. 

В крайна сметка за Владимир Путин изходът от продължаващите преговори за прекратяване на войната в Украйна е свързан с това колко свобода на действие може да получи Русия в Европа, т.е. кои от първоначалните ѝ искания ще бъдат изпълнени или отхвърлени от администрацията на Тръмп. 

Дали на практика Съединените щати се връщат към международните отношения от типа на XIX век, който определя епохата на империята и в който опитът ни от последните осемдесет години има малка или никаква тежест? 

Американско-европейският съюз вероятно е навлязъл в най-трудния си период от 80 години насам, който ще определи бъдещето на НАТО и трансатлантическите отношения занапред.

И в същото време Берлин и Париж, и особено ръководството на Европейската комисия (ЕК), трябва да си поемат дъх и да погледнат над хоризонта, за да оценят напълно как би изглеждала една Европа, откъсната от Съединените щати, тъй като и руснаците, и китайците наблюдават и са готови да използват докрай сегашния хаос и потенциалното разлагане на демократичния Запад.

Д-р Андрю Михта е старши научен сътрудник в Центъра „Скоукрофт“ за стратегия и сигурност към Атлантическия съвет на САЩ.