300 години от рождението на Паисий Хилендарски

На 1 ноември в Големия салон на БАН се състоя тържествено събрание по повод 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славeнобългарска“. Събитието беше открито от президента Румен Радев – патрон на честванията на двете годишнини, който в словото си подчерта: „Българската академия на науките носи днес с делата си заветите на нашите възрожденци, че именно знанието и науката са в основата на възхода на нашата нация.

Неслучайно често повтаряните думи в книгата на Паисий са „знание“, „мъдрост“, „учение“, „книжовно умение“, „истина“ – все категории, които са в основата на прогреса. Малка по обем, но велика, неизмерима за нашия народ по съдържание и смисъл, „История славeнобългарска“ обърна историята на развитието на нашата нация, положи основите на борбата за църковна независимост, национално освобождение и национално обединение на българския народ“.

Последва академично слово на тема „Великият светогорец и неговото дело на ползу роду болгарскому“, дело на проф. д-р Кирил Топалов: „Историята на балканското културно и политическо развитие е немислима без онзи тип дейци, които нашите народи справедливо нарекоха Апостоли. Това определение, носещо смисъла на мъченик, спасител, учител, духовен будител и жертвоготовен борец, приляга още на най-ранните възрожденци, сред които безспорно най-внушително се откроява фигурата на Паисий.

Открил драмата на историческата съдба на своя народ, опознал неговото настояще и прозрял в бъдещето му, хилендарският монах превърна преди 260 години своята малка книжка „История славeноболгарская“ в манифест на настъпващата нова епоха, върна историческата памет и достойнството на българина, конституира неговата идентичност и го пробуди за нов духовен и  политически живот. Със своето дело Паисий се представя като сериозно образована за времето си личност с изключително високи интелектуални качества, като много добре подготвен историк и талантлив писател, като човек с неспокоен и търсещ дух и със силно развито чувство за обществен дълг“. 

Програмата на тържественото събрание продължи с рецитал от стихове за делото на Паисий, изпълнен от актьорите от Народния театър Вяра Табакова и Валентин Ганев, и завърши с концерт от църковна музика, изпълнена от Камерен ансамбъл „Йоан Кукузел- Ангелогласният“ с диригент Кристиан Попов.

Посетителите имаха възможност да разгледат документална изложба в Централното фоайе на БАН, която включваше и два ранни преписа на „История славянобългарска“.