Труд
Автор:
Труд news
Художник на корицата е Стефан Касъров
Творчеството на Харуки Мураками демонстрира по един блестящ начин, че е невъзможно да заключиш в рамки пулсиращия живот. Новият му роман “Градът и неговите несигурни стени” е (не)възможна любовна история, ода за книгите, дълбоко гмурване в скръбта, своеобразна притча за странните времена, в които живеем. Преводач на книгата е Надежда Розова. Художник на корицата е Стефан Касъров.
“Градът и неговите несигурни стени” (570 стр.,) разкрива необикновената съдба на момче и момиче, двама влюбени тийнейджъри. Един ден тя внезапно изчезва... Започва дългото търсене на една изгубена любов. Заслушан в своите сънища, мъжът, вече на средна възраст, напуска Токио и започва работа в библиотека далеч в планината, стаила собствени загадки. Пътешествието му го отвежда във въображаем безименен град, опасан с високи стени, населен с еднорози и с хора, лишени от сенки. Там, в библиотека за стари сънища, мъжът намира своята любима. А срещата с млад чудак му помага да разбере променливите и пропускливи стени между световете и го изправя пред решението да избере какво е склонен да изгуби.
Корица на книгата
Харуки Мураками е съвършеният посланик на Япония - книгите му са литературни събития за Америка и Европа и се продават в милионни тиражи. Той е носител на няколко световни литературни награди, изтъкнат преводач и “маниак” на тема джаз. Последното навярно обяснява ониризма и полифоничната красота на произведенията му. “Гардиън” определя автора на “Спутник, моя любов”, “Норвежка гора” и “Кафка на плажа” като един от най-авторитетните представители на постмодернизма.
По желание на читателите през последните години “Колибри” преиздаде и романите “Преследване на дива овца”, “На юг от границата, на запад от слънцето”, “Танцувай, танцувай, танцувай”, “Страна на чудесата за непукисти и краят на света”, всеки от които носи свой уникален чар.
А сборници с разкази като “Мъже без жени”, “Изчезването на слона”, “Първо лице, единствено число” и “Сляпа върба, спяща жена” са свидетелство, че талантът на Мураками вирее в различни жанрове. Изкусен майстор на формата, той обхожда целия спектър между сюрреалистичното, магичното и земното, за да създаде истории, които са едновременно поучителни, изненадващи и безмилостно забавни.
За града ми каза ти.
В онази лятна вечер крачехме нагоре по реката, а край нас се носеше сладостното ухание на трева. Минахме покрай няколко бента, които удържаха пясъка от течението, и току поспирахме, за да се полюбуваме на нежните сребристи рибки, които се стрелкаха във вировете. И двамата си бяхме събули обувките. Студената вода обливаше глезените ни, а финият пясък на речното дъно обвиваше стъпалата ни като меки облаци от нечий сън. Бях на седемнайсет, а ти - една година по-малка.
Ти беше пъхнала равните си червени сандали в найлоновата торба през рамо и се прехвърляше от една пясъчна могилка на друга току пред мен. По мокрите ти прасци бяха полепнали стръкчета трева като възхитителни препинателни знаци. Аз стисках износените си маратонки по една във всяка ръка.
Може би изморена от ходене, ти се отпусна тежко на лятната трева и безмълвно впери поглед към небето. Две птички прелетяха с писък по небето. В последвалата тишина започна да ни обгръща синкава здрачевина. Седях до теб в плен на странно усещане, сякаш невидими нишки привързваха твоето тяло към сърцето ми. Едва доловимото пърхане на клепачите ти и лекото потрепване на устните ти вълнуваха сърцето ми.
Тогава нямахме имена - нито ти, нито аз. Сияйните чувства на един седемнайсетгодишен и една шестнайсетгодишна върху тревата на речния бряг и летният здрач - само това имаше значение. Скоро над нас щяха да заблещукат звезди, и те също без имена. Двамата седяхме един до друг на речния бряг в един безименен свят.
- Целият град е опасан с висока стена - поде ти и измъкна думите от дълбоката тишина като гмуркачка, която претърсва морското дъно за перли. - Градът не е много голям, но и не е толкова малък, че да го обхванеш с един поглед.
За втори път разказваше за града. И сега научавах, че е ограден с висок зид.
По време на твоя разказ в града се появиха прекрасна река с три каменни моста (Източния, Стария и Западния мост), библиотека и наблюдателница, изоставена леярна и комунални жилища. В бледата здрачевина на гаснещия ден двамата седяхме рамо до рамо и се любувахме на този град. Понякога се озовавахме на далечен хълм, присвили очи, друг път градът беше толкова близо, че протегнем ли ръка, ще го докоснем, ококорили очи.
