Боян Ангелов представи новата си стихосбирка „Мълком“

През тази юбилейната за него година Боян Ангелов издаде три поетични книги: „3 х 33 РазстояниЯ“, „Мълком“ и луксозния том с избрани стихове „Бреговете на съня“. На 2 декември 2025 г. в галерия-книжарница „София-прес“ поетът запозна публиката с темите и идеите си, вложени в поетичното томче „Мълком“ (изд. „Богианна“, 2025). Изданието е финансирано от Община Панагюрище по програма „Панагюрище – духовност и творчество в едно“.

На премиерата присъстваха десетки писатели, почитатели на поезията и политици. Поетът Петър Андасаров припомни факти от творческото развитие на Боян Ангелов, бидейки редактор на първата му книга „А върху ножа – детелина“ през 80-те години. Водещ на събитието беше Добрин Финиотис. Публиката чу авторски рецитал, а Боян Ангелов отговори на поздравления и въпроси от публиката. Сред отправилите поздравления бяха Матей Шопкин, Йордан Колев, Таско Ерменков и Станка Шопова.

В подробния си анализ Петър Андасаров определи Боян Ангелов като „майстор в ковачницата на словото“: „Той е чист поет, с висококаратова поезия, стихотворенията са подредени като пчелни кошери, сякаш натежали от сладост медни пити. А самите стихове ни даряват с красота и мъдрост. Истински метафорични, афористични и философски, те са хармоничен синтез от мисъл и чувство. Авторът вниква в човешката душа и в космическия безкрай, конкретизира и обобщава с препратки към класици и философи, защото има необходимите познания, бидейки доктор на философските науки“. 

Какво още ще прочетем в „Мълком“? Поетичните картини са инспирирани от интровертен поглед, задълбочен психологичен анализ към социалните и морални катаклизми в обществото, горчива изповед за случилото се през 21. век в личен и общочовешки план, сблъсъци на очаквано и безалтернативност, които обикновеният човек изпитва върху себе си всеки ден... И още редица актуални теми, облечени в метафоричната дреха на високоинтелектуална словесност. Тук бих споменала стихотворението „Разплата“. Ето един цитат от него:

Облъхван

от невидими ридания,

животът става 

по-ленив от блато. 

В края на тази творба Боян Ангелов категорично заявява своята позиция за толерантност и хуманизъм, съчетани с една от най-висшите етически категории – добротата.

И над пределите

бистреят на доброто заревата,

ала дотам ще стигнат

само смелите, 

които не потърсиха разплата.

Виждаме християнското опрощение и призива за доброта и в други стихотворения – „Такъв човек“, „Очите“ и „Зора“. Книгата е разделена на три части: „Такъв човек“, „Вечерен плач“ и „Фата моргана“. Всеки раздел обаче притежава собствен фокус, който се докосва до общата идея, че класическата философия е все така актуална, а нейните тези захранват нормалното етическо израстване на съвременния човек. Божественото око не се е отметнало от човека, но трябват сетива, за да го усетиш. Препратките към българската история са чести, защото за Боян Ангелов е вътрешноприсъщо преклонението към нашите герои, към ключовите исторически места и възрожденския дух, с които е израснал в родното Панагюрище.