Петър Георгиев Рей съедини книга и изложба

Галерия „Българи“ в столицата събра многоезична публика за представянето на българо-канадския творец Петър Георгиев Рей, който от 1991 г. живее в Канада. Той е добре познат в Канада и САЩ като живописец, експериментиращ с различни техники. Повече от 20 години негови картини участват в общи и самостоятелни изложби в различни градове в Европа и Северна Америка, като те му са високо ценени от колекционерите. Американският критик д-р Кенуърт Мофет (Kenworth Moffett) казва за него: „Рей е най-оригиналният художник, който се появява от много години насам. Той притежава всичко: страст, интелигентност, оригиналност и невероятната техничност на фотографската визуализация“.

В България Петър Георгиев Рей реализира десетина изложби през последните 3 години, но се завърна и в другото си амплоа – на писател. Завършил е НАТФИЗ в края на 80-те години на 20. век, участвал е във филми и пиеси. Автор е на стихосбирката „Гвоздеи Кръстни“, на пиесата „Светлината, която мами“, на романите „Мислителят или Насаме с един живял“, „Пътят“ и „Планината“. През лятото на 2025 г. излезе неговият нов роман „Денят, в който бе отнета моята девственост“ (Издателство „Български писател“).

Премиерата на романа се състоя на 6 октомври 2025 г., като салоните на галерията светеха с богатия колорит на абстрактните картини на Рей. За стила и идеите на писателя говориха д-р Анжела Димчева – редактор на книгата, и доц. д-р Георги Цанков – автор на послеслов. 

В експозето си Анжела Димчева очерта най-важните моменти и послания на автора: „Заглавието е предизвикателно, но това не е игра на думи, нито поза. Читателят вероятно ще бъде любопитен, дори скандализиран от заглавието. Но разгърне ли страниците, веднага ще бъде привлечен неудържимо – не само от директното нахлуване на главните герои с хлапашкия сленг и поведение без задръжки, но и от откровеността на аз-повествователя. „Денят, в който бе отнета моята девственост“ е роман, който се чете на един дъх, той е едно торнадо от емоции, психологически превратности, сблъсък на ценности, разплитане на философски енигми, демаскиране на грозното, егоцентризма и пошлото в човешките отношения. Петър Георгиев Рей използва прийома на пътуването като основа на сюжета, но това е външният генератор на действието. Главният персонаж говори откровено от първо лице, разкривайки пластовете на своите сексуални желания, младежка неудовлетвореност, недостатъци на характера, разочарования и въжделения. Той е едновременно мечтател и неудачник, силен физически и разколебан психически. Всеки читател ще открие частица от себе си в многобройните въпроси, които Рей задава. Технологично светът се променя, но човешките пороци остават все същите, дори се видоизменят зловещо. Авторът умело лавира между отделните персонажи, между субективните им оценки и обективните обстоятелства. Те спорят, обиждат се, подиграват се и налитат един на друг, разбивайки представите ни за езика и морала. Този тип наратив генерира емоционална плътност, като на места паузите са значещи. Точно тогава авторът обобщава и навлиза в територията на екзистенциалното: разсъждава за отчуждението в семейството, където бащата не се интересува от сина си; обговаря за себе си понятия от ежедневието на тийнейджърите – пита се какво е „страх“, какво е да бъдеш единак сред другите групички в училище, как някои успяват с лицемерие, а други губят от откровеността си“. 

Благой Иванов, Анжела Димчева, Петър Георгиев Рей и Георги Цанков

Георги Цанков проследи хронологично биографията на Петър Георгиев Рей, подчертавайки, че за него изявите на твореца са истинско откритие: „След като се снима в българския игрален филм „Индиански игри“ (1990) на режисьора Иван Андонов, неговият авантюристичен дух го запраща в далечна Канада. Опитва различни поприща, но в един момент открива таланта си на художник – една динамична, загадъчна енергия, която извира от неговите картини. Те живеят някакъв особен живот, в тях има нещо от „Моби Дик“ на Херман Мелвил, има и от тайните на българския фолклор... Този роман може да бъде прочетен като една притча за съвременната младеж. Отнемането на девствеността е всъщност посвещаване... С иронията си този наратив прилича на филм на Фелини. Рей умее да търси себе си чрез героите си. Когато тръгнеш от себе си, стигаш до другите“ – каза Георги Цанков

Петър Георгиев Рей със своята дъщеря Софи

От името на издателството свои впечатления сподели и Благой Иванов – дизайнер на изданието.

От своя страна, Петър Георгиев Рей благодари на присъстващите и изясни подробности при написването на романа: „В България се чувствам най-добре, писах книгата една година, но събирах материали дълго време, разговарях с учители и ученици, за да бъдат съвсем автентични техните персонажи... Благодаря за гостоприемството на красивата галерия „Българи“!“.

Във финала на рецензията на Анжела Димчева се казва: „Още Сократ е казал: „Грехът е неведение“. След хиляди години цивилизация човекът продължава възхода си чрез грехове. Във философския пласт на романа читателят ще открие десетки афористични примери, които звучат актуално с универсалното си послание. Такава е формулата на добрия белетристичен текст – сюжетът ще избледнее в съзнанието на читателя, той ще забрави и имената на персонажите, но в съзнанието му ще се отпечатат фрази, променящи избора, който прави всеки ден. Ето някои от тези афоризми: „Едно е само желанието за промяна, друго е да започнеш да се променяш“; „Животът щеше да е много по-семпъл и много неща щяха да са доста по-достъпни, ако си признаваме слабостите и желанията“; „Интелигентната мисъл може да те доведе до правилни решения, но не е гаранция, че интелигентното говорене ще направи същото“; „Много е важно да не станеш роб на системата. Всичко така е направено, че да ни вкарва в едни малки калъпчета и да работим като едни машинки, за да пълним гушките на тарикатите“; „Чуждите проблеми облекчават нашето страдание. Но още по-странното е, че чуждите успехи омаловажават степента на нашите постижения. Тези два абсурда не разкриват ли нашата истинска същност? Защо хората сме устроени така, че да си пречим повече, отколкото да си помагаме?“.

Великите романи в историята на човечеството не са тези, които се основават на мистика, хорър или крими сюжети. Големите автори и техните творби навлизат в психо-социалната тъкан на обществото, разрязват с нож възела на социалното и нравствено противоречие, говорят открито за падението на човешкото, за драмата на малкия човек, за живота като пътуване, от което няма изход. Петър Георгиев Рей е приложил този модел, изработвайки собствен стил. Тепърва читателите ще оценят неговия успех“. 

Корицата на книгата

Художник Петър Георгиев Рей