Труд
Автор:
Труд онлайн
Сянката на рака се разширява: той е първата причина за смъртност в света и честотата му се увеличава. Според проучване, публикувано в The Lancet с данни от 200 страни, през 2023 г. на 18,5 милиона души е била поставена диагноза тумор. Това е два пъти повече от 1990 г., а тенденцията продължава да нараства. Прогнозата е, че през 2050 г. новите случаи ще нараснат с 61%, подтикнати предимно от демографския растеж и застаряването на населението. Но авторите на проучването предупреждават и за опасността от продължаване на вредните навици: 42% от 10,4 милиона смъртни случая от рак, регистрирани през 2023 г., са свързани с няколко рискови фактора, които могат да бъдат избегнати, пише El País.
Най-ярък пример за това е тютюнопушенето. Този токсичен навик благоприятства развитието на около петнадесет вида тумори и допринася за една от всеки пет смъртни случаи от рак. Но има и още. Авторите посочват общо 44 променливи рискови фактора, които са свързани с почти половината от смъртните случаи от рак при мъжете и повече от една трета от смъртните случаи при жените. Всички те са добре познати на учените: затлъстяване, високи нива на кръвна захар, нездравословно хранене, консумация на алкохол и други наркотични вещества, заседнал начин на живот и др. Има и редица фактори, които обикновено не зависят от хората, като замърсяването или излагането на радон, азбест или арсен.
Анна Гилмор, изследовател в областта на общественото здраве: „Само четири продукта причиняват поне една трета от всички смъртни случаи”.
Тео Вос, автор на проучването и изследовател в Института за здравни показатели и оценка на Университета на Вашингтон, уточнява, че в този списък с рискови фактори не са взети предвид инфекциозните агенти. Например, вирусът на човешкия папилом (HPV), който причинява рак на шийката на матката и фаринкса, или бактерията Helicobacter pylori, която е причина за повечето случаи на рак на стомаха.
Авторите считат, че до голяма степен тежестта на рака, свързана с предотвратими рискови фактори, би могла да бъде „намалена чрез превантивни мерки“. Например чрез данъчни мерки за ограничаване на тютюнопушенето или чрез ваксинация и програми за скрининг за борба с HPV. В придружаващ коментар изследователите Qingwei Luo и David Smith от Университета в Сидни подчертават освен това, че много от тези идентифицирани рискове са общи за рака и други заболявания, поради което „първичната превенция за намаляване на излагането на тези променливи поведения предлага по-широки ползи от намаляването на тежестта на рака“, посочват те. Има сърдечно-съдови заболявания, например, които имат сходни рискови фактори.
Научната общност също подозира, че някои от тези предотвратими вредни поведения стоят зад феномен, който тормози онколозите: увеличаването на туморите при млади възрастни. Ракът винаги е бил считан за заболяване, свързано със стареенето, но от известно време учените са идентифицирали тенденция към увеличаване на някои видове рак при възрастни под 50 години.
Например, при колоректалните тумори, подчертава Хесус Гарсия Фонсияс, президент на Фондацията ECO за отлични постижения и качество в онкологията:
„Това ни тревожи много“.
Този лекар, началник на Отделението по медицинска онкология в Университетската болница Fundación Jiménez Díaz и директор на Института по онкология OncoHealth, припомня, че има проучвания, които сочат, че зад увеличаването на случаите на рак на дебелото черво при млади възрастни стои „промяна в чревната флора, предизвикана от хранителните навици“.
Онкологът призовава да не се сваля гарда, дори и при някои от рисковите фактори, които вече са успели да бъдат намалени, като пушачите.
„Не можем да се откажем от борбата срещу тютюнопушенето. Не можем да си представим общество, в което се пуши“, заявява той. И призовава да „превъзпитаваме възрастните“ в здравословни навици, но преди всичко да работим с новите поколения още от ранна детска възраст. „Трябва да работим проактивно още сега. Нашата цел е новите поколения да бъдат здрави. Трябва да насърчаваме физическата активност, здравословния режим на хранене и да работим за поколение без тютюнопушене и вейпинг: пушенето, във всичките му форми, не носи никаква полза“, твърди той.
Гарсия Фонсияс, който не е участвал в това проучване, публикувано в The Lancet, казва, че прогнозите за рака, които той прави, са в същата линия като тези, отчетени в други проучвания. Но той поставя акцент върху неравенствата в рака по целия свят:
„Страните с ниски ресурси ще бъдат тези, които ще страдат най-много“.
Тежестта на рака в света не е еднаква. В абсолютни стойности новите диагнози и смъртните случаи нарастват в световен мащаб (прогнозата е, че през 2050 г. ще има 30,5 милиона нови случая и 18,6 милиона смъртни случая). Но когато смъртността се коригира според възрастта – за да не бъде повлияна от растежа и застаряването на населението – се наблюдава спад от 24% в световен мащаб между 1990 и 2023 г. Също така коригираната според възрастта честота на заболяване отбелязва спад от 7% за същия период. „Като цяло смъртността е намаляла повече от заболеваемостта, което предполага подобрение в преживяемостта при случаите на рак“, отбелязва Вос.
Авторите уточняват обаче, че тази тенденция изглежда е предизвикана от богатите страни. В регионите с по-ниски доходи възрастово коригираната честота на заболяване се е увеличила с до 29% за същия период. А възрастово коригираната смъртност е нараснала с до 17%.
„По-големите подобрения в смъртността в сравнение с честотата се дължат на големите усилия на здравните служби за откриване и лечение на рака. Неблагоприятните тенденции в страните с по-малко ресурси отразяват недостатъчния достъп до лечение, което често е скъпо и изисква добре функционираща здравна система, за да се поддържа“, подчертава авторът.
В Испания, например, смъртността, коригирана според възрастта, е спаднала с 28% през последните 30 години: през 2023 г. на всеки 100 000 жители 117 са починали от рак (през 90-те години те са били 162). В САЩ тази променлива също е спаднала с почти 33%, а в Китай – с 43%. В същия период обаче в Ливан тя се е повишила с 80%, а в Индия – с 21%. За да обясни тези конкретни явления във всяка територия, Вос посочва, че са необходими специфични проучвания, но предполага, че „вероятно програмите за скрининг в САЩ и намаляването на тютюнопушенето са важни фактори“ за наблюдаваната тенденция в тази страна. По същия начин той счита, че за намаляването на смъртността в Китай е допринесло „значителното намаляване на изключително високите равнища на рак на стомаха“.
Вос поставя задачи за подобряване на тенденциите при рака. Към богатите страни:
„Намалете консумацията на тютюн и алкохол; постигнете висока ваксинационна покритие срещу хепатит В и HPV. Лекувайте хепатит С. Спрете нарастването на затлъстяването. И продължавайте да инвестирате в лечението на рака, като се фокусирате върху подобрения с доказана ефективност”. Към районите с по-малко ресурси: „По-голям фокус върху превенцията поради достъпността, но също така и създаване на инфраструктура за устойчиво лечение на рака”.
Гарсия Фонсияс е съгласен, че данните, разкрити в това проучване, трябва да се тълкуват като „призив за предпазливост“ и „вземане на спешни мерки“.
„Трябва да се хармонизира план за действие с превантивни мерки, за да се работи върху рисковите фактори, но също така да се обмислят мерки за ранна диагностика, за да се лекуват пациентите и да се намали смъртността“, уверява той.
