87 години пред паметника на Левски във Видин признателното поколение свежда глава

Снимки: Ирена Данаилова

Отбелязваме днес 152 години от гибелта на Апостола

Днес отбелязваме 152 години от гибелта на Апостола. По традиция във Видин на тази дата вече 87 години пред паметника на Левски признателното поколение свежда глава.

Паметникът на Васил Левски във Видин е първият монумент, издигнат по волята и с усилията на учители, ученици и родители. Идеята за паметник идва от главния учител в началното училище „Васил Левски”  Христо Тричков. Той иска по случай 65-годишнината от смъртта на Левски през 1938 г. пред училището да се издигне паметник на Апостола. Следват в продължение на години трескави репетиции на младите самодейци на театралната и оперетната сцена, представления, забави, томболи и др. Приходът от всичките им изяви постъпват във фонд „Постройка паметник на В. Левски”.

Във видинския държавен архив се пази снимка на учениците от начално училище „Васил Левски” – Видин, участвали в пиеса „Обесването на Левски” на 19 февруари 1934 г. за набиране на средства за изграждане на паметник на Апостола. На снимката втори от дясно наляво е учителя Христо Тричков.

Дейно участие в организацията взема и кметът тогава на Видин Бърни Бончев. За паметника ни разказва почетният гражданин на Видин и председател на видинския комитет „Васил Левски” Георги Иванчев.

Още 1930- та година във Видин има основан комитет с името на Левски. През 1937 г. главният учител във видинското училище „Васил Левски”  Христо Тричко започва да събират средства за изграждането му. Средствата са събрани и на 19 февруари 1938 г. паметникът на Апостола е открит с тържества пред едноименното училище във Видин, където се намира и до днес. Изграден е с дарения на учители, ученици и родители.

Автор на паметникът е скулпторът родом от Враца Димитър Бучински /1910 г.- 1990/ , който към момента на изграждането му е студент в София. Бучински дава гипсовата си творба да се отлее в леярната на съгражданите си от Враца братя Константинови. На 19 февруари 1938 г. паметникът бива открит по най-тържествен начин. На мраморния пиедестал са изписани думите: „Ако спечеля, печели цял народ, ако губя, губя само себе си”.

Скулптурът Димитър Бучински е завършил Художествената академия класа в София по скулптура на проф. Андрей Николов през далечната 1939 г. Видинският паметник на Васил Левски е аналогичен с изградения от скулптура и във Враца, който за съжаление е бил два пъти краден в годините. Изработеният от Димитър Бучински паметник е висок 2 метра и 20 сантиметра и представлява бронзов бюст поставен на пиедестал от гранит.

Оказва се, че бронзовият бюст от Видин е абсолютно идентичен с откраднатият от Враца. Бюстът от бронз и на видинския и на врачанския е бил направен от автора по последната снимка на Левски, която е разпространявана от турската полиция при издирването му, съобщава преди години във врачанската преса Красимир Богданов, председател на Инициативния комитет за възстановяване паметника на Васил Левски във Враца. Преди години паметникът на Апостола във Враца е възстановен, но бюстът на Левски, за да не го крадат за претопяване, вече не е от бронз, а от бял врачански камък.

Малко известен факт е, че една от най – известната фамилия във Видин – Лилкови взема дейно участие в изграждането на паметникът на Васил Левски в дунавския град. Благодарение на фамилията до нас днес е достигнала снимка от откриването на постамента. На гърба на снимката пише: "Откриване на паметника на Апостола-19.02.1938 г. Скулптор Димитър Бучински-студент от София. Леярна-братя Константинови от Враца.

Фонд „Построяване на паметника на Васил Левски” с Председател Бърни Бончев-Кмет на Видин. Членове: Христо Тричков-учител. Георги Лилков-търговец, Цветан Лилков-търговец.

Оригиналът на снимката се пази от родственик от фамилията Лилкови – арх. Георги Лилков, който от дълги години живее и работи в Париж.

Какво знаем за фамилията Лилкови

След Освобождението през 1878 г. до 9.ІХ.1944 г. една от най-известните фамилии във Видин е тази на Лилковите. Тримата братя Йоница, Лилко и Марин Николови Лилкови са истински генератори за възходящото развитие на града. Те са най-активни дарители на финансови средства за държавни, общински и църковни нужди, разказва днес за тях наследникът им проф. Вили Лилков.

Особено внимание братя Лилкови отделят на образователната система. Те считат, че просвещението е най-важния фактор за развитието на България. Не е случайно, че за паметникът на Васил Левски през 1937 г., синът на Лилко Николов – Ценко, без да е член на сформирания инициативния комитет за построяване на паметника, дарява голяма сума пари, която не достига за изграждането на паметника. Дарената сума възлиза на половината от стойността на паметника.

Много талантливи деца от Видин завършват висшето си образование през годините до 1944 г., със стипендии, осигурени от братя Лилкови.

След 9.ІХ.1944 г. фамилията Лилкови е разпиляна и интернирана. На 1.VІІІ.1950 г. органите на Държавна сигурност дават два часа на членовете й да си съберат багажа, който може да носят на ръце и я извозват до гара Видбол, в товарните вагони, които ги откарват в с. Воденичене, Пазарджишко.

Днес голямата и богата фамилия с огромно влияние в развитието на Видин са се разпръснали в страната и в чужбина. Сред най –известните от тях са проф. Вили Лилков, арх. Георги Лилков, Цеци Лилков .

Най-четени

На живо

Подкаст с Виктор Блъсков: Български "фактчекъри" и глобалисти, работили по схема за цензура