Антоновден – между вярата и страха от болестите

На 17 януари българският народен календар отбелязва Антоновден – празник, който стои на границата между официалната християнска традиция и дълбоките пластове на народните вярвания. В този ден Православната църква почита Свети Антоний Велики – един от най-значимите подвижници на ранното християнство и смятан за основател на монашеството.

Роден през III век в Египет, Антоний раздава имуществото си и се оттегля в пустинята, където посвещава живота си на молитва, пост и духовна борба. В житията той е представен като човек, устоял на изкушенията и страха – образ, който по-късно народната култура ще „преведе“ на свой език.

Празник срещу болестите

В българската традиция Антоновден е преди всичко ден за предпазване от болести. Нашите предци вярвали, че именно в средата на зимата заразите имат най-голяма сила. Болестите – чума, шарка, треска – не се възприемали просто като медицинско състояние, а като персонифицирани същества, които могат да бъдат разгневени или умилостивени.

Затова на Антоновден се спазват строги забрани: не се шие, не се плете, не се преде, а в някои райони дори не се пипат остри предмети. Особено важно е да не се варят боб, леща и царевица – „за да не изкипи болестта в къщата“.

Ритуалният хляб – защита и споделяне

Централно място в празника заема ритуалната питка, обикновено замесена без квас или със сода и намазана с мед. Тя се разчупва и раздава на съседи и роднини за здраве. Една питка или залък от нея често се оставя отделно – „за лелята“, както народът нарича чумата. Това не е израз на страх, а на древна представа за преговор със злото.

Антон и Атанас – братя в народното въображение

В народните легенди Свети Антоний и Свети Атанас често се представят като братя и ковачи. Според преданията те изобретили ковашките клещи и получили силата си от огъня. Така двата последователни празника – Антоновден и Атанасовден – се възприемат като единен цикъл, свързан със здравето и „обръщането“ на зимата.

Знаете ли, че?

• В някои краища на България Антоновден и Атанасовден се наричат „Чумни празници“.

• Жените месели питките рано сутрин, преди изгрев, за да „изпреварят болестта“.

• Оставянето на питка „за лелята“ е символично умилостивяване, а не жертвоприношение.

Празник на именниците

Антоновден е и празник на всички, които носят имената Антон, Антония, Антоанета, Тончо, Тонка, Донка и техните производни. В народната традиция именният ден се смята за по-важен от рождения, защото човекът е под закрилата на своя небесен покровител.

Честит празник на всички именици! Нека здравето, силата и светлината на традицията бъдат с вас.