Седем месеца след потопа: Мизия живее на помощи

Седем месеца след големите летни потопи стотици хора още живеят във фургони или в чужди домове. От разрушената инфраструктура са възстановени само най-спешните и аварийни обекти. Малък процент от заявените от общините щети са покрити от правителството. Помощите, събрани от граждани от цялата страна и неправителствени организации, стигнаха само за най-належащите нужди на пострадалите. Всички чакат парите от солидарния фонд на ЕС, откъдето България трябва да получи 10,5 млн. евро. Кореспондентите на „Труд" провериха как се изхарчиха дотук парите за наводненията.
 

МИЗИЯ ЖИВЕЕ НА ПОМОЩИ

Половин година след потопа в Мизия влагата продължава да пълзи из къщите край река Скът. Близо 300 души, останали без домове, се свиват при роднини или живеят във фургони и в общежития. Други зъзнат в подгизналите си жилища, докато стените се ронят от водата и студа.

„Направихме каквото можахме до идването на зимата, но щетите са големи. Необходими са още време и средства", каза зам.-кметът на Мизия Николай Нековски. В началото на август миналата година реката, която минава през града, заля над 800 къщи, улици и обществени сгради, двама души се удавиха, а стотици едва се спасиха.

 Експерти изчислиха щетите на над 4,5 млн. лева. 27 къщи бяха срутени от стихията, още 98 трябваше да се съборят, за да не паднат върху хората, а в останалите наводнени домове може да се живее само след основен ремонт.

„Нищо не успяхме да спасим от къщата си, едва успяхме да избягаме", казват Маргарита (65 г.) и Ангел (72 г.) Цачеви. От 27 декември те са настанени във фургонното селище, изградено край жп гарата на Мизия. Оградени с телена мрежа върху бетонни основи 20 фургона са приютили 70 от най-пострадалите. Други 30 души живеят в ремонтираното ученическо общежитие. Във фургоните има кухня, баня, тоалетна и две спални. В общежитието на всяко семейство е дадена по една стая. Червеният кръст и дарители са осигурили дрехи, завивки и мебели. Раздават и хранителни продукти.

„Не можем да се оплачем, имаме всичко най-необходимо да изкараме зимата, топло ни е. Но това не е домът ни", казват Маргарита и Ангел. Те чакат пролетта, за да се опитат да стегнат лятната кухня в двора си и да живеят в нея. Как ще стане това обаче не знаят нито те, нито другите останали без покрив.

 Досега държавата не е дала нито лев обезщетение за порутените от стихията имоти. Хората са подали заявления за загубите си в общината, а местната управа ги е изпратила в междуведомствената комисия за бедствия и аварии към правителството. Но средства още не се отпуснати. Преведени са само 1,5 млн. лв., с които са изкърпени част от разбитите улици и е изградено фургонното селище.

„Големият проблем е, че дори да дадат останалите пари, те ще са много малко и няма да стигнат за нищо", твърди зам.-кметът Нековски. По закон обезщетенията се дават върху данъчната оценка, а Мизия е малка община и оценките на къщите са по 2000-3000 лева. С толкова пари няма как да се ремонтира не къща, а една стая, недоволстват хората.

„Живеем с помощите от добри хора и чужди страни, собствената ни държава ни е забравила", оплакват се жителите на Мизия. Досега те са получили от държавата само еднократните помощи от 325 лева.

Подкрепата от дарители в страната и чужбина обаче не е секнала и поддържа живота и надеждата за по-добри времена на съсипаните семейства. В набирателната сметка за помощи на общината са влезли 70 000 лева. Всяко от пострадали домакинства е получило по 160 лева. От БЧК също раздали на два пъти на хората с порутени домове общо 462 554 лева. От Ръководството на въздушното движение изпратили 100 000 лева, които били разпределени поравно между пострадалите.

Повечето от хората не са похарчили дарените им пари, а ги скътали за ремонти на къщите. На сухо са прибрани и строителни материали, доставени от израелското посолство в очакване на пролетта. Социалният патронаж раздава пакети с 30 кг храни, купени с пари от Швейцария. Дарители ще платят и сметките за ток във фургоните. Но само с помощи не може да се живее, безпокоят се хората.

„Има два изключително важни проблема, които трябва час по-скоро да бъдат решени. Първият е да бъде коригирано коритото на реката, за да не ни залее отново. Вторият - пострадалите семейства да получат най-после обезщетения за домовете си и то по пазарни, а не по данъчни оценки", казаха от общината. А хората в Мизия се заканват, че ако до пролетта не получат пари за домовете си, ще блокират пътя към АЕЦ "Козлодуй".

ДЪЖД ОТ ПАРИ СЕ ИЗСИПА ВЪВ ВАРНА

Община Варна не може да се оплаче от липсата на финансова грижа в дните след наводнението от юни 2014 г., което отне 13 човешки живота. Пари за възстановяване на пострадалия кв. „Аспарухово“ пристигнаха в местната хазна от много места. Веднага след трагедията общината получи от републиканския бюджет 4.8 млн. лв.

След тях бяха възстановени 40 улици и бяха почистени деретата в града. Отделно половината от всички 10 млн. евро, които България ще получи от фонд "Солидарност" на ЕС, ще отидат за града. Варна получи и 3,6 млн. лв. от оперативна програма "Регионално развитие", с които се строи блок за останалите без дом.

Повечето пострадали граждани обаче останаха без държавна помощ, защото не отговарят на критериите - или нямат адресна регистрация, или имат две къщи, или домовете им са били незаконни. От 300 наводнени имота едва 10 са изрядни, но и те още чакат обезщетения.

Не толкова добре са нещата в по-малката община Аксаково, която също пострада от летните наводнения. Местната власт, която разполага с ограничен бюджет, много разчиташе на средства от държавата, за да възстанови отнесената инфраструктура, но още не е получила нищо. Аксаково настоява за 4 млн. лв.

Добрич също получи сравнително бързо пари от правителствената комисия, с които бяха направени аварийни ремонти. Градът се надява на средствата от ЕС за по-сериозно възстановяване.

ОБЩИНИТЕ НЕ ЗНАЯТ ДА ИСКАТ ПАРИ 

Всички пострадали от наводненията през лятото общини още чакат пари за възстановяване на щетите. Най-добре засега е Бургас, на който държавата преведе 1 374 000 лева за ремонти и корекции на реки. Отделно са дадени 315 607 лева за най-неотложни работи. За наводнението през октомври вече са усвоени други 976 570 лева.

Причината е, че Бургаската община е най-организирана в целия процес от описването на щетите до бързия избор на фирми. Местната власт използва административния си опит в усвояването на европари, в което дълго време беше №1. Това върши работа и пред българските институции.

В област Шумен например са получили над 1 млн. лв. от държавата, но седем месеца по-късно още не са усвоени, защото не са избрани изпълнители на ремонтите. Междувременно последните порои предизвикаха нови наводнения, за които тепърва ще се търсят пари.

Във видинската община Ружинци пък от 20 проекта, подадени в комисията по бедствията, са одобрени едва 4 заради различни неуредици. Голяма част от пострадалите не успяха да вземат отпусната еднократна помощ от 325 лв., тъй като нямат адресна регистрация в пострадалото населено място.

Повечето общини чакат пари и за корекции на речни корита, укрепване на брегове и други превантивни дейности. И докато чакат и пишат проекти, ги заливат нови наводнения, които рушат и малкото здрава инфраструктура.

ПОЛОВИН СТЕНА ВДИГНАХА В ХРАБРИНО

Нов 40-тонен мост в пловдивското село Първенец и половината от 110-метрова подпорна стена в съседното Храбрино са вдигнати до момента с над 3,4 млн. лв., които правителството отпусна след наводненията през миналото лято. Много бавно вървят възстановителните дейности в Храбрино, което пострада от 5-метрова вълна по местната река.

За изграждането на нова подпорна стена правителството отпусна близо 2 млн. лв. С тези пари консорциумът "Актив-Прогрес" от Плевен, който беше единственият участник в конкурса, наби 54 бетонни пилона.

"Това обаче е само половината от работата. За съжаление избраната фирма е с малък капацитет и не се възползва от по-меката зима. Настилката на пътя също можеше вече да е възстановена, тъй като има съвременни смески и не е нужно да се чака отварянето на асфалтовите бази напролет", ядосва се кметът на Храбрино Михаил Кръстанов.