Бизнесът приема данък „чипс” срещу ДДС бонус

Голяма част от бизнеса е готов да прегърне идеята за данък върху вредните храни, ако мярката е придружена с бонус за производителите на здравословни продукти под формата на намален ДДС за тях, установи допитване на “Труд” до производители.

Данък “чипс”, както доби популярност, бе лансиран първо от заместник-министърът на здравеопазването д-р Адам Персиански. Той предложи налогът да е в размер до 10% от цената на вредните храни под формата на акциз. Като вредни Персиански посочи всички храни с повече от 5 грама сол и вредни мазнини например.

Преди дни във фейсбук страницата си и здравният министър Петър Москов обяви, че “продукти, съдържащи над вредния праг трансмастни киселини, сол, мас, захар, кофеин и др., ще бъдат обложени с данък по подобие на други европейски държави”.

И тояга,

и морков

“Умно предложение. По-добре стимул за купуване на здравословни храни, отколкото на лекарства. За да заработи ефективно мярката обаче, освен по-скъпи вредни храни с калкулиран акциз, трябва да има стимули и за производителите, продаващи здравословни храни. Такъв стимул е намалена ставка на ДДС до 5% например”, коментира пред “Труд” Димитър Зоров, шеф на Националния съюз на говедовъдите и производител на сирене. На въпрос трябва ли да се облага сиренето с допълнителен данък, тъй като по рецептура е солено, Зоров бе категоричен, че данъкът трябва да е само за някои сирена.

“Сирената със соленост 6-7% задължително трябва да се облагат с този данък, защото са вредни. Но за продукти, произведени по Българския държавен стандарт, където солеността не може да е над 3, 5% за сирене и 2, 5% за кашкавал, не бива да имат допълнителен налог”, каза той.

Зоров се мотивира, че млечният ни стандарт е защитен пред Брюксел и гарантира най-добър продукт с най-добри показатели за качество.

От Асоциацията на млекопреработвателите пък са категорични, че всички имитиращи продукти на сиренето и млякото, натъпкани с палмово масло, задължително трябва да бъдат облагани с данък вредни храни.

Намален ДДС за здравословните храни вместо данък “чипс” предлага пък Мариана Кукушева, управител на Браншовия съюз на хлебопекарите и сладкарите. Според нея ставката за ДДС трябва да е 5% за здравословните храни и 20% за вредните, за да е достатъчен стимул хората да предпочитат полезните продукти.

Ние не мислим, че новият данък е добро решение. Увеличението на акциза на цигарите и на алкохола не доведе до по-голяма събираемост за хазната. Ефектът от подобни упражнения е само един - бум на сивия сектор, а той не развива икономиката и държавата”, мотивира се Кукушева. Тя бе категорична, че храните, на които ДДС не бива да се намалява, защото са вредни, са всички стоки, в които е ползван нехидрогениран маргарин.

Според нея захарта не е вредна в разумни количества, но налог за вредни храни трябва да има за всички продукти, подсладени с аспартан. “В САЩ, Канада и Франция на храните, подсладени с аспартан, има допълнителен надпис “Забранено за бременни и деца до 7 години”.

Трябва да има спирачка пред потребителите да ги купуват. От рецептурниците на учениците пък трябва изцяло да отпаднат”, посочи Кукушева.

“Недопустимо е да се слага клеймо “вредни храни” или “опасни храни” на българското производство. Такива стоки трябва да са забранени по закон. Нормално ли е министерство на здравеопазването да каже, че всички колбаси са вредни и опасни?”, попитаха обаче риторично от Асоциацията на месопреработвателите в България. За тях идеята за налога е популизъм, който, ако се приложи, ще разсипе българското производство спрямо и без това по конкурентните стоки от ЕС.

Шести сме

в ЕС по затлъстяване

И бизнесът и здравните власти обаче са категорични, че трябва да се вземат мерки срещу затлъстяването. Повод е тревожна статистика, която нарежда страната ни на шесто място в цяла Европа по наднормено тегло при децата. Данните са на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.

Оказва се например, че всеки трети първокласник у нас е с наднормено тегло. Само за седем години затлъстелите българчета са станали двойно повече, показват анализи на експерти.

Като основни причини за затлъстяването специалистите посочват неправилното хранене и липсата на достатъчно физическа активност, особено при подрастващите.

Българските деца все повече се застояват пред компютрите, а в училище часовете за двигателна култура явно се оказват недостатъчни.

Друга съществена причина за затлъстяването в България е прекомерната употреба на храни с високо съдържание на сол и захар. Отчетена е 3 пъти по-висока консумация от допустимата.

САНКЦИЯ

ЕК погна Дания за „мазния” налог

Европейската комисия стартира процедура срещу Дания заради съмнение, че въведеният през 2011 г. “мазен” данък върху храни с над 2, 3% наситени мазнини в тях, може да се смята за непозволена държавна помощ. Разследването бе стартирано на 5 февруари т.г., като еврократите проверяват дали по този начин производителите, които не са плащали налога, са получили непозволена помощ в ущърб на онези, които са били принудени да го плащат.

“Мазният” данък в Дания бе въведен от предишното дясноцентристко правителство, за да промотира здравословното хранене и влезе в сила от октомври 2011 г. Данъкът бе наложен върху месо, млечни продукти, масла и други храни, съдържащи повече от 2, 3% наситени мазнини. Мнението на комисията е, че всички продукти с наситени мазнини е трябвало да се облагат с налога, а не да има определен праг, над който да се случва това.

Ако разследването на ЕК докаже непозволената помощ, правителството на Дания ще трябва да събере този налог и от останалите производители на стоки с наситени мазнини.

Новото лявоцентристко правителство отмени налога през 2013 година, признавайки че има административни пречки да го прилага.

ЧУЖД ОПИТ

В Унгария данък "хамбургер" стана данък "чипс"

Унгария се оказва единствената страна в ЕС, където налогът върху вредните храни работи без прекъсване от 2011 г. досега. За разлика от Дания обаче, срещу Будапеща няма стартирана процедура.

Първоначално налогът бе обявен като данък “хамбургер”, но бе прекръстен от унгарските медии на данък “чипс”, след като се разбра, че правителственият законопроект няма да засегне храната, предлагана от заведенията за бързо хранене. Мигом партии отляво и отдясно обвиниха консервативното правителство на Виктор Орбан, че се е огънало пред лобистки групировки.

Таксата в страната засяга храни с повишено съдържание на захар, сол и въглехидрати, както и на продукти с повече от 20 милиграма кофеин на 100 милилитра.

Унгарското министерство на здравеопазването е направило проучване, което доказва увеличаването на някои специфични заболявания вследствие на консумацията на прекалено солени и твърде мазни храни. Чипсът в Унгария се облага с 200 форинта (около 1 долар) за килограм. Облагат се и продукти с различни консерванти, овкусители и изкуствени оцветители.

НЕУСПЕХ

Провали се светофарът за вредни храни

Брюксел не успя да прокара идеите си за механизъм, който да показва на потребителите кои храни са вредни, без да наказва техните производители с допълнителни данъци. През 2011 г. се роди идеята за въвеждане на т. нар. светофарна система. При нея върху етикетите на здравословни храни има светофар със зелена светлина. През 2014-а година 

Критериите за такива продукти са няколко: захарта да е до 5 грама на 100 г продукт, мазнините до 3 г, а наситените мазнини - до 1, 5 г. Солта не бива да надвишава 0, 3 грама. За вредни се приемат стоки с мазнини над 20 грама в 100 грама продукт и при тях светофарът трябва да свети в червено. (Всички стойности на светофара виж в инфографиката - б.р.)

В момента светофарната система се прилага в Европа само на доброволни начала. Тя бе въведена първо от търговските вериги “Теско” и “Марк енд Спенсър” в Англия, а след това и навсякъде в ЕС, където двете компании имат магазини. В момента обаче Италия води дело в Съда на ЕС срещу Великобритания с мотив, че светофарното етикетиране нарушава свободното движение на стоки в ЕС.

ЕК свива употребата на трансмазнини

В момента Брюксел започва да затягат примката около трансмазнините. Това са растителни мазнини, които освен в маргарините масово се влагат в почти всички сладки стоки. Те се получават, когато към растително масло от соя, слънчоглед или рапица се добавя водород. Процесът се нарича хидрогенизация. Така се получават променени мазнини, преминали обработка за втвърдяване, които не се втечняват на стайна температура. Трансмазнините присъстват и в полуфабрикатите с цел удължаване на трайността им.

„В Дания, Австрия, Норвегия, Швейцария, Унгария и Исландия допустимото количество трансмазнини е заковано на максимум 2 грама на 100 грама продукт", посочи наскоро Веселка Дулева от Националния център по обществено здраве. В САЩ трансмазнините вече са забранени. Това се случи на 8 март миналата година, когато изтече срокът, даден от Американската агенция за сигурност на храните и лекарствата. Месеци преди това самата агенция обяви, че тези мазнини не са безопасни за хората и водят до сърдечно-съдови заболявания.

Трансмастните киселини оказват негативен ефект върху сърдечно-съдовото здраве. Те са рискови по отношение на промяна на липидния профил - увеличават количеството на лошия холестерол и намаляват количеството на добрия.