"Детето ми пет нощи кашля и нищо не мога да направя, не можех никак да му помогна", жалва се 26-годишната Себиха Зелхарова от махала Митовска над Мадан.
Петгодишното й момченце е болно от муковисцизода и трябва ежедневно да му се правят инхалации. Инхалаторът обаче работи само на ток и въпреки, че семейството се заредило с лекарства, след като паднал снегът и спрял токът, махалата останала откъсната, а детето без инхалации започнало по цяла нощ да кашля без да могат да му помогнат. "Няма къде да го заведа да му направя инхалации, защото навсякъде нямаше ток", казва майката.
В снега семейството успяло да се премести в махала Крайна, при родителите на Себиха, за да си помагат поне с храненето.
"Топлим се на печка на дърва, но хляб няма, месихме, но това е ужас да живееш откъснат", казват роднините й Хайри Зелхаров и Павлина Карагьозова.
Във вторник машини успяха да пробият пътя до Крайна и горната махала Върба, където болна жена чакаше лекарства пет дни.
Пътят обаче е много трудно проходим. Въпреки това Хайри бе тръгнал с леката кола да закара жена си Павлина на работа в Мадан, тъй като жената два дни не могла да стигне до града и се притесняваше да не си загуби работата. "Това е големият ми проблем, откъснатите махали с малко хора в тях, до които се опитваме да стигнем", казва кметът на Мадан Фахри Молайсенов.
"Майка ми беше болна от грип, отделно си има хапчета, които трябва да пие постоянно и трябваше да й ги занеса, но пробихме пътя и ги занесох, добре е", казва синът й Бесри Мехмед. Към махалата закарали и хляб във вторник.
Въпреки че не спират да пробиват пътища, почистването към махалите става много бавно, тъй като първо се режат с часове падналите стотици дървета, а след това в средно 1.30 м високи преспи се почиства трасето, като първо става за минаване само на високопроходими машини.
След пет дни без ток вчера в самия град Мадан беше възстановено частично електрозахранването, но десетки селца в общината продължаваха да са без ток.
"По прогнози от ЕВН минимум още седмица отдалечените селца няма да имат ток, авариите са много, паднали стълбове и жиците по земята има навсякъде", казва Молайсенов. Старите хора в общината разказват, че последно са виждали толкова сняг тук през 60-те години на миналия век.
"Няма бедстващи, просто защото хората си помагат кой с каквото може и на база на тази солидарност се спасяват селцата, докато отворим пътя към тях", казва 22-годишният студент по архитектура Шабан Билянов. Вярващ мюсюлманин, той е убеден, че бедствието е урок за всички, защото хората се самозабравили и за броени часове природата ги е вразумила. Той и още около трийсетина доброволци помагаха на общината по разчистване и комуникация.
Щабът в общинската сграда работеше на генератор, а младежът зареждаше телефоните на екипите, за да могат да се свързват един с друг и да си координират действията.
От трите оператора само един имаше действаща мрежа и цял Мадан говореше чрез него, докато нямаше ток.
Групи режеха стотици паднали дървета по всички пътища. Към затворения от снега главен път, който свързва Мадан със Златоград през прохода Печинско много техника пробиваше огромните преспи във вторник и продължи да пробива и в сряда.Очакваше се прохода да бъде отворен до края на деня.