Интервю на СТОЯН НЕШЕВ с председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев за независимостта на правосъдните системи, електронното правосъдие и делата за отнемане на лиценза на КТБ
Нашето административно правосъдие е на едно от челните места в Европа
Не съм съгласен да има външни назначения във върховните съдилища
- Г-н Колев, Европейската комисия публикува преди седмица Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за последните три години. Всъщност това е обзор на качеството, независимостта и ефикасността на правосъдните системи на страните членки и обхваща гражданските, търговските и административните дела. Какви са изводите за административното правораздаване?
- Показателите, които са визирани в Информационното табло, са първо, т.нар. ефикасност на правосъдната система. Тя се разглежда по три параметъра - бързина при решаване на казуса, дял на приключените производства и брой висящи дела. Оказва се, че административното правосъдие в България по отношение на бързина на производствата е на едно от челните места в Европа - пето място. Продължителността на разглеждане на едно дело в административните съдилища е около 200 дни. Така например във Франция тя е около 600 дни. Всъщност 98% от всички административни дела се решават в едномесечен срок. Сами разбирате, че няма как да се постигне подобна бързина, ако административната правосъдна система не функционира правилно. А броят на приключените производства е равен на броя на постъпилите, т.е. през съответната година тези, които са постъпили, са били решени, показва още изследването. Трябва да отбележа, че ВАС разглежда около 18 хил. дела на година. Това е единственият върховен съд в Европа, който разглежда толкова много производства. Оказа се, че на глава от населението България е държавата членка в ЕС, която отделя като номинал най-ниската стойност за правосъдие - 20 евро на човек от населението. За съжаление показатели сочат, че като процент от БВП ние сме на челно място по отделени средства за правосъдие. Обаче номиналът от този БВП е твърде нисък, за да може да има една ефективна сума за правосъдие. Това е най-ниската стойност, която се отделя като номинал и е може би недостатъчна, за да се удовлетворят целите на правосъдието. Затова са и всички финансови проблеми в системата.
- Във времена на реформи това ли са малките крачки към голямата промяна в правосъдието?
- Това е картината къде се намира в момента българското правосъдие. Да, сега се говори изключително много за реформи. Но в конкретния случай ние трябва да излезем на първо място като реформирани изцяло. Все пак това е изследването за предходните три години. Нямам никакви забележки към колегите, които работят в областта на административните съдилища. Този резултат се дължи и на всеки един от тях.
- По индикатора “независимост” на правосъдната система обаче сме на дъното в класацията. Делим последното място със Словакия. Например Румъния, с която България се сравнява най-често заради годишните доклади по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) по независимост на съдебната система, се е изкачила нагоре...
- Да, така е. Всъщност този показател се формира на базата на анкети и интервюта, но едва 11-13% от анкетираните са имали практически личен опит в съдебната система. Останалите черпят информация от медиите. Колко са обективни те? Не желая да коментирам. Нека сериозно да помислим доколко са обективни личните възприятия на анкетираните лица.
- Да разбирам ли, че сте спокоен за независимостта на Върховния административен съд?
- Да, защото независимостта може да се обозначи в няколко аспекта. Първо, независимост от кого - от административните ръководители на отделните съдии или независимост на съдиите, решаващи конкретните дела, които да се абстрахират от медийния натиск. А когато медийният натиск бива реализиран при решаването на един казус, то невинаги води до независимост. По отношение на административните ръководители - жалко, ако има такъв, който упражнява натиск върху колегите си.
- В изследването пише, че “качестовото и независимостта на съдебната система у нас остават предизвикателство”.
- Съдебната система е изключително динамична. Въпросът е тази тенденция, която в момента съществува в административното правосъдие, да се запази, предвид очевидно добрите резултати. Винаги могат да се търсят методи, които да изменят общественото мнение в по-благоприятно. Това е предизвикателство. Може би това е приоритет и пред ВСС.
- А предизвикателство ли са пред вашия съд делата за отнмането на лиценза на КТБ? Неотдавна премиерът Борисов заяви от парламентарната трибуна, че докато се бави назначаването на синдик, имуществото на банката се разграбва. А за да може да бъде назначен синдик на КТБ, трябва решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката да влезе в сила.
- Делата за отменяне на лиценза на КТБ бяха 40. Някои от тях са обединени. По 28 дела решенията са влезли в сила, т.е. били са разгледани. Остават още 12. Разбира се, в съответните срокове ще бъдат разгледани. Няма каквато и да е било забавяне.
- Какво се случва с проекта за внедряване на електронното правосъдие у нас, който разработва ВАС?
- ВАС ще е пилотният орган, който в рамките на следващите 5 месеца ще въведе електронното правосъдие в България, дефакто оттук нататък техническата обезпеченост на самата система е осигурена, чакаме само изменения в Закона за съдебната власт и Административно-процесуалния кодекс. Разбира се, това не измества хартиения носител на делата. В момента се разработва и единна деловодна информационна система на ВАС, която включва всички административни съдилища в обща деловодна система. Т.е. създава се електронна папка, която ще върви от инстанция на инстанция по електронен път. Всичко това ще е възможно, след като станат законодателните предпоставки.
- Единственият юрист, успешно издържал външния конкурс за съдии във ВАС, е Мария Радева - досегашен главен секретар на съда и съпруга на евродепутата от ГЕРБ Емил Радев. За двете свободни места за върховни съдии се състезаваха 17 кандидати, но единствено Радева е успяла да изкара оценка с 10 стотни над минималната по закон (4.50). Как ще коментирате?
- За съжаление в тази процедура съм само страничен наблюдател. Ако проследите измененията на Закона за съдебната власт ще видите, че правомощията на административните ръководители да предлагат на ВСС конкретни магистрати за членове във ВАС, вече не съществуват. В процеса за избор на съдии - като започнем от формирането на комисия, която е изцяло на компютърен принцип, до последващото гласуване административният ръководител няма право дори на преценка.
- А това, че Радева няма нито един ден стаж в съдебната система не е ли опасно?
- Комисията би трябвало да отговори. Личното ми становище е, че не би следвало да има външни назначения за върховните съдилища.
- В магистратските и политическите среди се спряга вашето име за конституционен съдия. Така ли е? Тази година изтича мандатът на четирима от 12-те членове на Конституционния съд.
- Такъв разговор с мен не е провеждан и не мога да кажа, че това е така.