Предложение: Добавки да се приемат след консултация с лекар или фармацевт
Лекарства като анаболни стероиди се продават във фитнес центрове и електронни сайтове, а законът разрешава медикаменти да се предлагат само в аптеките.
Това заяви вчера на форума на „Труд“ и „24 часа“ доц. Асена Стоименова, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).
Д-р Султанка Петрова, депутат от Патриотичния фронт, допълни, че търговията с медикаменти върви също на територията на плувни басейни, тенис кортове и други места за спортуване, което е недопустимо и застрашава здравето и живота на българите.
„Анаболните стероиди, разработени през 30-60-те години на миналия век, не са хранителни добавки, а лекарства и се изписват при апластична анемия и дефицити. Например САЩ налагат контрол на употребата им със специален акт през 1990 г. и тогава някои от тях се приравняват с амфетамините“, обясни доц. Стоименова. За да изваят телата си обаче млади българи, без да се замислят приемат анаболи като станозолол. У нас той няма разрешение за употреба, но всъщност без никакви пречки се предлага във фитнесите.
„Станозолол е противопоказен при високи нива на холестерол, а при неконтролиран прием води до фатални чернодробни проблеми“, посочи доц. Стоименова. Според нея абсурдно е служителите във фитнесите да консултират подопечните си как да приемат такива препарати. ИАЛ е установила, че в някои сайтове станозолол се предлагал и като ветеринарен продукт. Желаещи да натрупат мускули приемали и местеролон, също лекарство. „Той е разработен още през 1934 г. и повишава холестерола с повече от 60%. Затова, ако човек има сърдечносъдов риск, се стига до фатален край. Уви, напоследък у нас имаше точно такива смъртни случаи“, припомни доц. Стоименова.
Третият анаболен стероид, продаван във фитнесите макар в много държави да е забранен, е метандиенонът. През 2001 г. употребата му е обявена за нелегална и затова през 2005 г. се изтегля от българския пазар.
„ИАЛ неведнъж е била сезирана по конкретни случаи и сме установявали, че декларираният състав на опаковката на хранителната добавка не отговаря на съдържанието“, отсече доц. Стоименова. Така м.г. става ясно, че хранителна добавка за отслабване съдържа лекарство, което е изтеглено от България.
По тази причина д-р Султанка Петрова, депутат от ПФ, предлага контролът на хранителните добавки от агенцията по храните, както е в момента, да премине към агенцията по лекарствата. Т.е. от земеделското към здравното министерство. „А приемът им трябва да става след допитване до консултиращ лекар, помощник-фармацевт или фармацевт“, каза още д-р Петрова.
Сегашната нормативна уредба позволява на пазара да има и хранителна добавка, и лекарство с едно и също активно вещество в състава им. Типичен пример е гинко билобата. При анализ се оказва, че в продаваните медикаменти активното й вещество е 40 мг, а в хранителната добавка - 120 мг. Т.е. когато човек приема добавката на своя глава, той не знае до какви странични и нежелани ефекти може да се стигне особено ако пие и други медикаменти, казаха още депутати. Те припомниха, че никой не контроли и рекламата на хранителните добавки в медиите, заради което се разпространяват подвеждащи послания, че лекуват и могат да се използват вместо медикаменти.
Проверка показала още, че нито един от 295-те фитнеса в София не са се регистрирали по здравна наредба, че продават добавки.
Смисълът на провелия се дебат е обществото да започне да разглежда проблема с хранителните добавки. Беше важно да чуем изпълнителните органи, за да разберем като законодатели дали има дефицит в законовата уредба. Аз лично оставам на разположение на експертите, които имат предложения за тази област.
Сегашната уредба е ясна - хранителните добавки са на уведомителен режим, само че трябва да се предлагат в точно определени от закона за храните и за лекарствата места. А контролните органи трябва да преценят дали фитнес центровете, които си позволяват да ги предлагат, са регистрирани по чл. 12 от закона за храните.
Проблем има и с последващия контрол, т.е. къде да се извършват изследванията на съдържанието им.
Когато се дадат всички нужни отговори, ще се избистри дали законодателят да гласува промени и дали контролът на хранителните добавки от земеделското министерство да мине към здравното.
Със стратегията на спортния министър Красен Кралев държавата ще има ангажимент за наблюдението и контрола върху разпространението на забранените вещества в елитния спорт. Второ - фитнесите ще бъдат проверени дали са лицензирани, дали там работи квалифициран персонал, дали в тях се предоставят, продават или рекламират определени продукти, те хранителни добавки ли са, забранени за употреба ли са или са медикаменти по лекарско предписание.
Поставените въпроси засягат различни материи - едната тема е свързана с лекарства, които не са разрешени у нас и съгласно законодателството МЗ чрез ИАЛ трябва да ги контролира. Другата тема е свързана с хранителните добавки, но тя се върна към 2010 г., когато имаше спор дали земеделското или здравното министерство да се натовари с контрола им. Сега се намесва и спортното ведомство. Затова след обсъждания трябва да посочим кой държавен орган ще контролира описаните процеси.
Знам, че съществува налегален канал за внос на нелегални лекарства, конкретно за професионалния спорт, който обслужва спортните федерации. Това е истината! Не е проблемът в хранителните добавки, това просто е прах в очите на хората! Прехвърля се проблемът от здравата на болната глава и той е в безконтролната употреба на медикаменти по лекарско предписание, насърчавана от федерациите, тъй като тя е част от тренировъчния им цикъл.
Съществува схващането, че в силовите спортове не може да постигнеш резултати, без да употребяваш стероиди. Затова ги приемат всички. Обаче само българите не знаят как да ги вземат без фатални последици за организма и без да погазват спортните регламенти.
Спортната медицина у нас, уви, стана спортна химия. Пият се немислими количества например В12, дори растежни хормони, а някои спортисти си преливат и еритроцитна маса.