Лекарства се продават във фитнеси, басейни и тенис зали

Лекарства се продават във фитнеси, басейни и тенис зали

Предложение: Добавки да се приемат след консултация с лекар или фармацевт

Лекарства като анаболни стероиди се продават във фитнес центрове и електронни сайтове, а законът разрешава медикаменти да се предлагат само в аптеките.

Това заяви вчера на форума на „Труд“ и „24 часа“ доц. Асена Стоименова, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).

Д-р Султанка Петрова, депутат от Патриотичния фронт, допълни, че търговията с медикаменти върви също на територията на плувни басейни, тенис кортове и други места за спортуване, което е недопустимо и застрашава здравето и живота на българите.

„Анаболните стероиди, разработени през 30-60-те години на миналия век, не са хранителни добавки, а лекарства и се изписват при апластична анемия и дефицити. Например САЩ налагат контрол на употребата им със специален акт през 1990 г. и тогава някои от тях се приравняват с амфетамините“, обясни доц. Стоименова. За да изваят телата си обаче млади българи, без да се замислят приемат анаболи като станозолол. У нас той няма разрешение за употреба, но всъщност без никакви пречки се предлага във фитнесите.

„Станозолол е противопоказен при високи нива на холестерол, а при неконтролиран прием води до фатални чернодробни проблеми“, посочи доц. Стоименова. Според нея абсурдно е служителите във фитнесите да консултират подопечните си как да приемат такива препарати. ИАЛ е установила, че в някои сайтове станозолол се предлагал и като ветеринарен продукт. Желаещи да натрупат мускули приемали и местеролон, също лекарство. „Той е разработен още през 1934 г. и повишава холестерола с повече от 60%. Затова, ако човек има сърдечносъдов риск, се стига до фатален край. Уви, напоследък у нас имаше точно такива смъртни случаи“, припомни доц. Стоименова.

Третият анаболен стероид, продаван във фитнесите макар в много държави да е забранен, е метандиенонът. През 2001 г. употребата му е обявена за нелегална и затова през 2005 г. се изтегля от българския пазар.

„ИАЛ неведнъж е била сезирана по конкретни случаи и сме установявали, че декларираният състав на опаковката на хранителната добавка не отговаря на съдържанието“, отсече доц. Стоименова. Така м.г. става ясно, че хранителна добавка за отслабване съдържа лекарство, което е изтеглено от България.

По тази причина д-р Султанка Петрова, депутат от ПФ, предлага контролът на хранителните добавки от агенцията по храните, както е в момента, да премине към агенцията по лекарствата. Т.е. от земеделското към здравното министерство. „А приемът им трябва да става след допитване до консултиращ лекар, помощник-фармацевт или фармацевт“, каза още д-р Петрова.

Подвеждаща и опасна реклама на добавките

Сегашната нормативна уредба позволява на пазара да има и хранителна добавка, и лекарство с едно и също активно вещество в състава им. Типичен пример е гинко билобата. При анализ се оказва, че в продаваните медикаменти активното й вещество е 40 мг, а в хранителната добавка - 120 мг. Т.е. когато човек приема добавката на своя глава, той не знае до какви странични и нежелани ефекти може да се стигне особено ако пие и други медикаменти, казаха още депутати. Те припомниха, че никой не контроли и рекламата на хранителните добавки в медиите, заради което се разпространяват подвеждащи послания, че лекуват и могат да се използват вместо медикаменти.

Проверка показала още, че нито един от 295-те фитнеса в София не са се регистрирали по здравна наредба, че продават добавки.

Д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ), председател на здравната комисия:

Трябва да се дадат много отговори на проблеми с добавките

Смисълът на провелия се дебат е обществото да започне да разглежда проблема с хранителните добавки. Беше важно да чуем изпълнителните органи, за да разберем като законодатели дали има дефицит в законовата уредба. Аз лично оставам на разположение на експертите, които имат предложения за тази област.

Сегашната уредба е ясна - хранителните добавки са на уведомителен режим, само че трябва да се предлагат в точно определени от закона за храните и за лекарствата места. А контролните органи трябва да преценят дали фитнес центровете, които си позволяват да ги предлагат, са регистрирани по чл. 12 от закона за храните.

Проблем има и с последващия контрол, т.е. къде да се извършват изследванията на съдържанието им.

Когато се дадат всички нужни отговори, ще се избистри дали законодателят да гласува промени и дали контролът на хранителните добавки от земеделското министерство да мине към здравното.

Десислава Атанасова (ГЕРБ), зам.-председател на правната комисия:

Трябва да посочим кой държавен орган да поеме контрола

Със стратегията на спортния министър Красен Кралев държавата ще има ангажимент за наблюдението и контрола върху разпространението на забранените вещества в елитния спорт. Второ - фитнесите ще бъдат проверени дали са лицензирани, дали там работи квалифициран персонал, дали в тях се предоставят, продават или рекламират определени продукти, те хранителни добавки ли са, забранени за употреба ли са или са медикаменти по лекарско предписание.

Поставените въпроси засягат различни материи - едната тема е свързана с лекарства, които не са разрешени у нас и съгласно законодателството МЗ чрез ИАЛ трябва да ги контролира. Другата тема е свързана с хранителните добавки, но тя се върна към 2010 г., когато имаше спор дали земеделското или здравното министерство да се натовари с контрола им. Сега се намесва и спортното ведомство. Затова след обсъждания трябва да посочим кой държавен орган ще контролира описаните процеси.

Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеките:

Федерациите имат нелегален канал за внос на лекарства

Знам, че съществува налегален канал за внос на нелегални лекарства, конкретно за професионалния спорт, който обслужва спортните федерации. Това е истината! Не е проблемът в хранителните добавки, това просто е прах в очите на хората! Прехвърля се проблемът от здравата на болната глава и той е в безконтролната употреба на медикаменти по лекарско предписание, насърчавана от федерациите, тъй като тя е част от тренировъчния им цикъл.

Съществува схващането, че в силовите спортове не може да постигнеш резултати, без да употребяваш стероиди. Затова ги приемат всички. Обаче само българите не знаят как да ги вземат без фатални последици за организма и без да погазват спортните регламенти.

Спортната медицина у нас, уви, стана спортна химия. Пият се немислими количества например В12, дори растежни хормони, а някои спортисти си преливат и еритроцитна маса.

Най-четени