Гърция е на ръба

“Не мислите ли, че те искат да фалираме?” Този въпрос чувах непрестанно по време на кратката си визита в Атина. Моят отговор беше, че няма “те”; че Гърция всъщност не е изправена пред монолитен блок от непреклонни кредитори, които по-скоро биха искали да предизвикат фалита и излизането на Атина от еврозоната, отколкото да оставят лявото правителство да успее; че от другата страна на масата за преговори има много повече добра воля, отколкото много гърци могат да предположат, коментира икономистът Пол Кругман.

Тръгнах си от Атина със страха, че Гърция и Европа може да пострадат от ужасен инцидент – ненужна раздяла, която ще хвърли дълга сянка върху бъдещето.
Историята дотук е следната: в края на 2009 г. Гърция се сблъска с криза поради две причини – високият дълг и повишените цени и разходи, които направиха страната неконкурентоспособна. Европа реагира със заеми, които дадоха на Гърция средства, но при условието, че страната ще проведе крайно болезнени реформи. Те включваха намаляване на разходите и увеличение на данъците, които, ако бяха наложени на САЩ, биха възлезли на около 3 трилиона долара на година. Бе договорено и намаляване на заплатите в мащаби, които е трудно да бъдат осмислени, а средната надница бе понижена с 25%.

Тези огромни жертви трябваше да доведат до икономическо възстановяване. Вместо това ударът по покупателната способност задълбочи спада, създавайки гръцката голяма депресия, която предизвика страдания и огромна хуманитарна криза.

Това бе един безкраен кошмар, в който гръцкото политическо управление продължаваше да изпълнява програмата година след година, поради опасенията за последствията от фалита и излизането от еврозоната. И накрая гръцкият народ не можеше да понесе повече. Докато кредиторите искаха още икономии, и то в мащаби, които можеха да сринат икономиката с още 8% и да изведат безработицата до 30-процентно ниво, страната гласува за СИРИЗА – автентична лява партия, която обеща промяна на курса.

Може ли сега излизането на Гърция от еврозоната да бъде избегнато?
Да, може. Иронията е, че победата на СИРИЗА дойде в момент, в който е възможен ефективен компромис. Излизането от еврозоната би било крайно скъпо и разрушително за Гърция и би породило огромни политически и финансови рискове за останалата част от Европа. Това трябва да се избегне, ако има поне наполовина по-приемливо решение. И има, или поне би трябвало да има.

До края на 2014 година Гърция успя да постигне малък “първичен” бюджетен излишък, след като събраните данъци надвишиха разходите, ако не се смятат плащанията по лихвите.

Сега форматът на сделката е ясен – преди всичко без нови мерки за икономии, а Гърция трябва да се съгласи да прави големи, но не непрекъснато увеличаващи се плащания към кредиторите си. Подобно споразумение би поставило основите на икономическото възстановяване – може би бавно в началото, но в крайна сметка такова, което би донесло някаква надежда.

Точно сега обаче това споразумение сякаш изглежда далечно. Може би кредиторите са прави, като казват, че постигането на договорки с новото гръцко правителство е много трудно. Какво обаче очаквате, когато партии, които нямат опит в управлението, поемат руля от дискредитираните партии? Още повече че кредиторите искат неща – големи намаления на пенсиите и на работните места в държавния сектор, които новоизбраното ляво правителство не може да приеме, за разлика от реформите като подобряване на данъчния контрол, на които е съгласно. А гърците виждат тези изисквания като опит или за свалянето на правителството им, или за това страната им да бъде дадена за пример какво ще се случи на останалите длъжници, ако се опитат да откажат суровите рестриктивни мерки.

И сякаш за да се влоши положението, политическата несигурност се отрази на данъчните приходи, което вероятно ще стопи трудно постигнатия първичен излишък. В тази ситуация е важно да се засвидетелства търпение – ако и когато бъде постигнато споразумение, несигурността ще намалее, а бюджетът отново ще се закрепи. Във всепроникващата атмосфера на недоверие обаче търпението бързо се топи. А не трябва да бъде така. Наистина, за да се избегне назрялата криза, кредиторите трябва да влеят огромни количества пари, при това пари, които биха потънали веднага в погасяване на дългове. Алтернативата обаче е последното, от което Европа има нужда – да разбуни духовете с предизвикването на нова катастрофа, този път напълно неоправдано.

* От The New York Times със съкращения