Рекордно скъпо розово масло – 8 300 евро за килограм

Розовият цвят, набран в България тази година, ще е наполовина на нормалната реколта. Добрата новина за производителите на розово масло обаче е, че българското ще счупи рекорда по скъпотия, защото търсенето му е голямо. Производителите очакват да го продават за рекордните 8300 евро за килограм. Така цената му се увеличава с над 25% спрямо миналогодишната, която беше 6600 евро за килограм и също се считаше за доста висока.

“Слабата реколта ще вдигне сериозно цената и на международните пазари гюлът ще се търгува на рекордните 8000-8300 евро за килограм“, посочи производителят от района на Казанлък Стефан Иванов. Вече има обявени продажни цени за сделки на зелено около тази стойност. Иванов дори е готов сам да купи розово масло от конкуренцията, ако отнякъде се появи на по-ниски цени.

"Миналата година добивът от декар беше средно 450-500 кг, а сега е едва около 200 килограма", твърди Иванов. Според него студените дни през април, когато се развиват розовите храсти, и последвалите високи температури без дъжд са повлияли на цъфтенето. Заради слабата реколта розоберът в неговия регион официално приключил на 10 юни, което е твърде рано.

Никога не съм виждал толкова нищожна реколта, заяви и Веселин Ганчев, производствен директор на фирма „Катеко“, която е собственик на розоварни в Стрелча и Зелениково. „Цели микрополета, засети с маслодайни рози, не родиха нито един цвят, въпреки че стопаните извършиха съвестно всички необходими процедури по пръскане, окопаване и торене. Крайните резултати обаче са много лоши, вероятно заради обилните дъждове и измръзването на горния почвен слой вследствие на големия сняг, който падна през март в долината около Карлово и съседните села", каза Ганчев.

Слаба е и реколтата в градините на Института по розата и етерично-маслените култури, където има 500 дка роза дамасцена. “Добивът в нашите градини е с 30-40% по-нисък сравнено с предходния сезон", каза шефът на института доц. Георги Чаушев. В района на Казанлък и Павел баня добивите са дори с 60% по-ниски.

ЗАТРУДНЕНИЯ

Другата причина за слабата реколта е, че в разгара на сезона много от берачите са се преместили в черешовите масиви заради по-добрите условия на труд и по-късното ставане, което е създало трудности на производителите.

Оказва се също, че голяма част от земеделските стопани, които се прехранват с отглеждане на маслодайни рози, отказват да сключват договори с фирми, изкупуващи продукцията им. "Явно повечето от тях предпочитат да работят на черно, което създава сериозни проблеми в бранша, тъй като големи фирми като нашата работим 100% на светло и плащаме данъци за всеки грам произведено розово масло", коментира Веселин Ганчев, шеф на фирма-производител.

Бонус - субсидия от 100 лева за декар

За първи път от тази година в новия програмен период производителите на традиционните български сортове маслодайна роза ще получат допълнителна подкрепа. Тя ще е в размер на 100 лв. на декар, които стопаните ще получат към 30-те лева за обработването на градините. Това съобщи земеделският министър Десислава Танева.

От думите й стана ясно, че произведеното у нас розово масло задоволява 40% от световното търсене. „Отбелязва се траен тренд на увеличаване на площите с българска маслодайна роза“, каза още министърът. Тя обясни, че са предвидени допълнителни средства за производителите на традиционни български сортове.

През октомври миналата година България успя да защити българското розово масло като продукт със защитено географско обозначение в Европейския съюз. От години производителите настояват за държавен контрол в сектора.

"За първи път, след като защитихме пред Брюксел географското указание, производителите, които искат да го слагат на етикетите си, ще трябва да бъдат проверени от сертифициращ орган", посочи Филип Лесичаров от сдружение "Българско розово масло”.

Производителите продължават да се оплакват, че смески менте се представят в Китай или Франция за българско розово масло и подбиват цената на истинския български продукт наполовина.

Робот с вакуум къса розите

Робот може съвсем скоро да замени розоберачите. "Тази година от Института по механизация към института „Пушкаров“ експериментираха машина за бране на розов цвят", разказа доц. Георги Чаушев. Създателите на робота са направили тестово изпитание в розовите масиви на Института по розата, за да могат да усъвършенстват машината. Тя работи на принципа на вакуум, чрез който роботът откъсва цветовете от храста.

Всички производители са на мнение, че отдавна е трябвало да се промени и законодателството, за да позволи наемането на берачи с еднодневни трудови договори, затова и приветстват готвените в тази насока промени в Кодекса на труда. Чрез ваучери земеделските производители могат да наемат безработни за прибиране на реколтата от градините.

Изкупните цени на самия розов цвят първоначално в Пловдивска и Пазарджишка област стартираха от 2,20 лв./кг, минаха през 2,50 и 3 лв./кг и достигнаха до 4,20-4,30 лв./кг, като берачите, предимно от ромски произход и безработни, получаваха средно по 65-70 стотинки за 1 кг. В отделни села на двете области розовият цвят се изкупуваше по 4,50 до 4,80 лв./кг заради изключително слабата реколта.

КОЗМЕТИКА
Родното масло отива в “Шанел” и “Нина Ричи”

Основен пазар за родното розово масло продължава да бъде елитната парфюмерия и козметика. То остава основна съставка за успеха на ароматите на "Живанши", "Шанел", "Кристиан Диор", "Нина Ричи" и др. В Япония слагат нашия гюл и в лечебни хранителни добавки и бонбони.

България е лидер в розопроизводството и като количество, и като качество. Според ръководителя на Института по розата доц. Чаушев, най-големият ни конкурент е Турция, но никога няма да ни измести от пазарите.

"Съседите ни могат и да ни минат като количество, но е невъзможно да произведат същото качество масло заради климатичните особености. Нашето е като скъпо ферари, което не всеки може да си позволи", казва доц. Чаушев.

ДЕБЮТ
Розовите царици на Казанлък ги тачат и в Япония

Покрай ароматния гюл Розовата долина привлича ежегодно хиляди туристи за Празниците на розата, чиято кулминация в Казанлък бе на 7 юни. Градът вече 112 години спазва традицията да организира фестивал на ароматното цвете, а от 47 години избира и Царица Роза.

Тази година това е абитуриентката от Природоматематическата гимназия "Никола Обрешков" Цветелина Иванова. Освен че води тържествата в родния град, тя е задължителен гост на Празниците на розите в японските градове Фукуяма и Мунаката, където наистина боготворят красотата на родните царици и още с короноването им връчват самолетните билети до Страната на изгряващото слънце.

Подобни конкурси се правят във всяко кътче на Розовата долина.

През миналата година бе организиран и конкурс за Царица на Долината на розите, на който се явиха красавици от всички градове, свързани с розобера. Само една обаче е патентованата Царица и тя е на Казанлък. Общината преди година обяви, че е защитила в патентното ведомство правата за конкурса "Царица Роза".

От тази година пък започна кампания Празниците на розата да влязат в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Над 80 хил. туристи са посетили Казанлък в един ден по време на миналогодишния Фестивал на розата. За трите пикови дати на тържествата броят на гостите е достигнал до 150 000, отчете преди дни министърът на туризма Николина Ангелкова. „В подкрепа на тази политика е и решението на Министерския съвет да бъдат отпуснати половин милион лева за изграждане на нова сграда за Музея на розата в Казанлък“, каза министър Ангелкова.