Кака Стихия - Поли и децата художници

Анелия УЗУНОВА

Тя е нежна, мъничка, усмихната, пълна с вълшебна енергия и има крила! Тя учи децата да летят и да създават птици. И се нарича Стихия, Арт Стихия. Така фината кака Поли е кръстила своето студио, събрало ято малки художници. Поля е заимствала името от една нейна ученичка с необичайното име Стихия, защото това име пасва на всичко, което прави художничката.

Тя е истински артист и прекрасен учител, завършила е „Сценичен и екранен дизайн“ в НАТФИЗ и „Начална училищна педагогика“ в СУ„Св. Климент Охридски“. Преподава на деца от две столични детски градини не просто рисуване, а изкуство. И нещо повече - съвременно изкуство - онова далечното и често неразбираемо за повечето от нас, което от поне половин век шества по света. В нейните групи децата създават и обичайни неща като кукли от дървени лъжици, рисувани копринени шалове за мама, икони на Богородица с младенеца. Но и фантастични предмети - стиропорът се превръща в армия от роботи, а семплите пластмасови закачалки за дрехи, облечени в пластове хартия, политат като щъркели и чайки – и се получава вълшебна въздушна инсталация. Тя полетя в престижна столична галерия. Преди дни изложбата "Птиците" увенча завършека на учебната година за малките таланти от арт студиото. Деца между 4 и 10 години видяха работите си, изложени в истинско арт пространство и се почувстваха като големите.

Но прекрасната изложба, която би била комплимент за всяко обществено място, остана само спомен за едно вълшебно мигновение. Тя беше вернисаж - само за една вечер, защото галерияте е отворила вратите си безплатно само за тези два-три часа. Всяко следващо оставане на произведенията би струвало скъпо.

А феята Поли не могла да направи магия и да намери спонсори, които да помогнат на детските Птици да покажат полета си пред повече очи. Тя месеци наред търсеше екоорганизации, които работят по проекти, свързани със защита на птиците. И намери такива, но не се стигнало до някакво сътруничество. И така не мога да се сбъдне идеята на художничката - изложбата да стане пътуваща и да разнесе идеите за творчеството и за съхраняването на крилатите видове в поне няколко града. През седмицата кака Поли раздаваше хартиените скулптури и картините на техните автори в детската градина. Защо? "Защото никой не се интересува от детско изкуство", горчиво каза тя.

Но пък когато говорим за новото поколение учители, можем да се радваме, че има такива феи вълшебници, които не пестят енергия, за да запалят огъня на творчеството в малчуганите.

А дали крилата на Стихията са само метафора? Не! Кака Поли така прекрасно се разбира с децата, защото тя е и аниматор на детски празници. Кака Поли се появява не в някоя от онези леко раздърпани, купени от магазина за втора ръка, готови костюми на принцеси, а в искряща, прелестна, саморъчно ушита предишната нощ виолетова рокличка. Тя е от блестяща коприна, с пола от тюл, с дантели, а на гърба й пърхат най-ефирните крила на фея. И момиченцата са в абсолютен възторг. Майките им - също. За бащите - да не говорим! Всички възрасти немеят в захлас и двата часа на партито отлитат за миг. Може в детския клуб да има екран, на който да върви мач на Григор Димитров, който татковците уж следят, но после да ги питаш с колко сета води Гришо, няма да знаят. Защото Поли лети и пърха сред децата и шоуто е толкова интересно, че никой друг не може "да вземе думата". Накрая децата са останали без дъх, родителите са се забавлявали от сърце да ги гледат и да се радват на леещия смях и на летящата Стихия.

Много й помага и талантът й на художничка. Всеки малък гост се сдобива с прекрасна рисунка на лицето - не от онези недоразумения, от които децата се превръщат в кучета и котета с черни носове и нелепи мустаци. За минута-две тя прави прекрасни рисунки като за конкурс - асиметрични цветни мотиви, механистични фантазии, които карат малките да си представят, че са метален човек, дракон, русалка. Лицата им греят като изложба. Пътуваща изложба от усмихнати птици!