Кой казва, че не можем да направим изложба на Кристо?

ВЛАДИМИР ГАДЖЕВ

Неотдавна в Прага бе закрита изложбата “Христо и Жан-Клод”, с която се отбеляза 80-годишнината на именития художник Христо Явашев, известен по света като Christo. Експозицията, подредена в галерията на Българския културен институт (БКИ) в чешката столица, включваше копия на шест негови учебни етюда, правени при следването му в Националната художествена академия (НХА) в София, и 23 отпечатъка на рисунки, колажи и фотоси на някои от най-известните общи опаковъчни проекти на Жан Клод и Кристо. Всичките са собственост на НХА, която през 2005 г. се сдоби с дарени и подписани от художника постери и други материали от различните арт изяви на семейството по света.

В съпътстваща изложбата програма бяха показани два документални филма за Кристо, дело на български автори. Организацията на сериозното културно събитие обедини усилията на посолството ни и БКИ в Прага, Националната художествена академия в София и Architecture Week Prague. Предвид голямата относителна тежест на българското участие в изложбата би могло да се каже, че нашата държава достойно е уважила сериозната годишнина на Христо Явашев- Кристо. Но дали е така и защо все пак в Прага?

Чешката столица не е случаен град в биографията и творческото развитие на Христо Явашев, преди той да се превърне в Кристо. Нека оставим настрана неговата кръвна връзка с тази страна (бабата Анна Труничкова е чехкиня, женена за българина акад. Анание Явашов), макар да изиграва известна роля. По-важно е да си припомним онзи епизод от 1956 г., когато младежът Христо Явашев пристига в Прага, за да продължи образованието си по дизайн.

Местният артистичен живот много по-бързо от софийския се освобождава от менгемето на сталинския военен комунизъм, което импонира на българина. Попаднал в среда със стари културни традиции, той завързва редица познанства с изтъкнати фигури на чешкото и европейското изкуство. Сред тях е Емил Франтишек Буриан (1904-1959), композитор, режисьор, писател и драматург, близък съратник на Бертолд Брехт. През 30-те години на ХХ век Буриан е създател на пражкия театър D-34, който ръководи и след Втората световна война, превръщайки го в своеобразна лаборатория за синтез на различни изкуства.

Изследователите на вече знаменития художник Кристо са сигурни в твърденията си, че именно по покана на Буриан той е участвал в създаването на няколко спектакъла по текстове на Владимир Маяковски. Всъщност това не бива да ни изненадва, защото интересът на юношата Христо Явашев към театралното изкуство се събужда още в началото на 50-те години в Габрово. По инициатива на най-малкия от тримата братя Явашеви - Стефан, започва да се списва и разпространява сред приятели месечното "Театрално списание".

То представлява стандартна ученическа тетрадка, в която ръкописно се синтезира информация за сценичния живот в града и страната. Подкрепяната от любовта към изкуствата и ентусиазма младежка дързост си позволява да пише дори и отзиви за някои от тях, дело на Стефан, а по-късно и на третия брат Анани, оставил трайни следи в националното ни театрално и филмово изкуство. Корицата и илюстрациите на това уникално списание, естествено, се правят от Христо Явашев, отрано ориентиран към рисуването. Стартът на любителското списание, което според възприетата днешна терминология би трябвало да наречем “самиздат”, е през януари 1950 г. В този период в дома на Явашеви се изнасят и представления, дори се продават билети за някои от тях.

Предвид сравнително краткото пребиваване на Христо Явашев в Прага, изследователите на неговия житейски и творчески път не уточняват със сигурност и за друго негово сътрудничество с трупата на театър D-34, в който Буриан поставя произведения на Хашек, Брехт и още писатели и драматурзи от подобен мащаб. Но един факт е неоспорим - за Христо Явашев животът в чешката столица е първият много важен етап в търсенето на абсолютната творческа свобода, заради която сетне го срещаме във Виена, Париж и Ню Йорк.

София, разбира се, не остана равнодушна към годишнината на Кристо. Своевременно от Института за съвременно изкуство и от Софийската градска художествена галерия излязоха с предложение и готовност да организират

юбилейна изложба на артиста. Но той отказва! На въпроса дали са издирвани негови ранни рисунки, етюди и картини у нас, които да са достатъчни за една представителна експозиция на младия художник, от Съюза на българските художници отговориха отрицателно. Което ни въодушеви да свършим поне част от тази работа предвид множеството следи, оставени от Христо Явашев както при следването му в София, така и в ученическите му години в Габрово.

В свое интервю братът на Христо, популярният български актьор Анани Явашев, разказва за онова мрачно следвоенно време (бащата на тримата братя е в затвора) и получената безкористна помощ от няколко артистични софийски фамилии. По думите му точно това са истинските меценати на изкуството в онова време. Самият Анани е бил подпомогнат от Мара Пенкова, основателката на кукления театър и леля на багоналиста Джони Пенков. А в първите си студентски години в театралната академия близо година актьорът е живял и в дома на известната изследователка на българския музикален фолклор Райна Кацарова.

Стефан, най-малкият брат, единствен наследил бащината си професия на инженер химик, е бил под крилото на народната артистка Олга Кирчева. А самият Христо Явашев три години живее във фамилния дом на рода Кукудови на днешната ул. “Велико Търново” (тогава “Георги Георгиу Деж”), в който Райна Кацарова е снаха. Точно там са останали и грижовно запазени десетки рисунки с молив на станалия по-късно знаменит художник.

Тогава Гео Кукудов е най-младият в дома и студент в Музикалната академия. Сега сладкодумно и с най-големи подробности разказва за съвместния живот с Христо Явашев: “Той рисуваше непрекъснато, дори след като вече се е върнал от вечерния акт в академията. Очевидно съветите на Иван Мърквичка към неговите първи ученици - да се рисува поне по 12 часа дневно - не са отишли напразно. И са се превърнали в професионален закон за следващите поколения млади студенти, но особено за Христо.”

Не случайно и до днес в артистичните среди се разказват легенди за неговата работоспособност, упоритост и неизменна последователност при усъвършенстване на таланта. Мнението, че поне през първото следвоенно десетилетие той е бил най-добрият рисувач на Художествената академия, се споделя единодушно. Приживе убеден в това бе и знаменитият оперен артист Никола Гюзелев, който е с една година по-млад от своя състудент, но се съревновавал с него. Вече като Кристо, художникът и досега не изоставя този свой работен режим и както сподели неотдавна в едно интервю, в ателието си в Манхатън работи по 17 часа дневно.

Гео Кукудов съхранява най-внимателно голямата портретна галерия, нарисувана от Христо Явашев. В нея е подредена цялата фамилия, начело с дядото генерал Димитър Кукудов, свидетел на Априлското въстание и герой от двете Балкански и Първата световна война. Но не липсват и личности от артистичния живот на столицата, чести гости в този фамилен дом, съборен по-късно заради построяване на кооперацията за висшия партиен ешелон на БКП.

Ако Националната художествена академия се гордее със запазените шест учебни етюда на Христо Явашев, какво да кажем за в пъти по-голямата колекция от рисунки с молив, наследена от Гео Кукудов. Още повече че всяка от тях музикантът може да оживи с конкретен спомен за създаването й. Което показва едно - индивидуалната памет много често е по-силна и нравствено извисена от институционалната. Доказват го и други произведения на Христо Явашев, вече с маслена техника, пръснати в различни софийски апартаменти.

Дали институциите ще се сетят да се обърнат към притежателите им? И дали СБХ ще се престраши да излезе с предложение Кристо да бъде удостоен с високо национално отличие?