Започват преговори НЗОК да плаща от догодина консумативите за инсулиновите помпи за деца и възрастни с диабет. А доставчиците им - да даряват устройствата на пациентите, както е в Германия.
Това съобщи зам. здравният министър и член на Надзорния съвет на касата д-р Ваньо Шарков на кръглата маса в парламента „Епидемията диабет - как да я овладеем?“. Форумът бе организиран от в. „Труд“ и бе под патронажа на председателя на 43-тото народно събрание г-жа Цецка Цачева. В момента единствени в ЕС болните българи плащат от джоба си и помпите, чиято цена варира от 3500 лв. до 8000 лв., и консумативите, които месечно са 150-500 лв. Около 130 са децата и над 400 са възрастните пациенти у нас, които са на помпена терапия.
„Ще проведем разговори с доставчиците на инсулиновите помпи и ще им кажем: „Ние ви осигуряваме дългосрочни приходи, а вие дайте безплатно помпите на пациентите!“, каза още д-р Шарков. Той добави, че употребата им е доживот, но тъй като медицината не спира да се развива, в един момент може да се открие още по-модерна терапия.
„Има случаи родители на деца в първи клас да отиват по 4-5 пъти на ден до училището, за да им поставят инсулин с писалка, защото малките не могат, а и не се сещат. Докато инсулиновата помпа дава нормален начин на живот“, разказа Петя Раева, бившата депутатка от ДПС, която в момента е председател на асоциация „Докосни дъгата”. Тя и останалите пациентски организации до една апелираха НЗОК да започне да плаща консумативите, а фирмите - устройствата, за които в момента масово родители и болни теглят заеми.
„Друг проблем е, че учителите по физическо агитират родителите да изключат децата си (които са с диабет) от спортните занятия, дори ги спират от екскурзии и зелени училища“, добави София Колева от Сдружение за инсулиновите помпи. Според нея необходимо е персоналът в учебните, но и в медицинските заведения, да се обучи да борави с помпите. А това може да стане, когато НЗОК сключва договор с доставчиците им, да ги задължава и да провеждат важните обучения.
Най-много от заболелите са в Монтана и Враца
- Проф. Ивона Даскалова: Помпи - за бременни и пациенти с лабилен диабет
- Модерните терапии намаляват риска от усложнения и смърт
461 644 са българите с поставена диагноза диабет, показват данните на националния регистър. Това съобщи вчера доц. Димитър Чаръкчиев, спомогнал за създаването на регистъра. Специалистът е съветник на здравния министър.
До точния брой се стигнало, след като се обработили 39 166 527 амбулаторни листове на 5 190 419 здравноосигурени у нас. Според анализа най-много са заболелите във възрастовата група от 60 до 74 г., а най-голям брой пациенти с диабет има в областите Монтана, Враца и Силистра (виж графиките).
„Българите с диабет имат достъп до всички модерни и иновативни лечения“, добави проф. Генка Петрова, зам.-ректор на Медицинския университет в София. А изводите от проучванията са, че новите терапии (става дума за двете групи медикаменти GLP-1 и DPP-4) намаляват риска от смърт и усложнения от диабета. Единият клас медикаменти в най-висока степен понижават опасността от сърдечна недостатъчност, ампутации и загуба на зрение. А другият - от ампутации и загуба на зрение.
Председателят на Българската диабена асоциация и началник на клиниката по ендокринология във ВМА проф. Ивона Даскалова се спря на въздействието на излишните килограми за появата на захарна болест. „У нас 60 % от хората над 18 г. са с наднормено тегло, а 20% - със затлъстяване“, посочи проф. Даскалова. Тя подчерта, че е изключително важно да се организира ранен скрининг, а категорично бременните и пациентите с лабилен диабет да бъдат поставени на помпена терапия.
Проф. Сабина Захариева: Вече имаме диабетен регистър
България бе на 27-о място в ЕС по грижи за болните с диабет до миналата година, когато все още нямаше диабетен регистър. Днес, след 8-годишни усилия, той е факт, но още нямаме национална диабетна програма. Това заяви вчера проф. Сабина Захариева, национален консултант по ендокринология и директор на столичната болница по ендокринология.
„Диабетът засяга 50 млн. души в ЕС, като 50 % от случаите са недиагностицирани. Годишно той струва на Евросъюза 50 млрд. евро“, посочи професорката. Лечението на усложненията е 4 пъти по-скъпо, отколкото на самото заболяване. В световен мащаб то убива толкова хора, колкото СПИН, а много други остават инвалиди заради застигнали ги инфаркт, инсулт, бъбречни заболявания, слепота и ампутации.
„Европа не може да се справи с диабета, ако не разполага със сигурни данни, затова са толкова важни диабетните регистри“, каза още проф. Захариева. Останалите действия, които помагат за овладяването му, са превенцията и мониторирането на болестта.
Променят наредба по сигнал на родители
Сестри ще могат да поставят инсулин в училище
„В наредбата за здравните кабинети в детските заведения и училищата от 2000 г. не е разписано медсестрите в тях да могат да следват назначен терапевтичен план или режим, предписан от лекар ендокринолог. Т.е. да поставят инсулин. А в същото време са правени поправки, че могат да сменят електрическа крушка“, алармира вчера Иванка Стоянова от Сдружението за инсулиновите помпи.
По тази причина родители на българчета с диабет буквално дежурят пред детските градини и училищата, и тичат да поставят животоподдържащото лекарство на децата си. „С подходящото обучение медсестрите лесно ще се справят с проблема, стига властта да го разреши“, каза още Стоянова.
Комисията по здравеопазване също е била сезирана от родители, а зам. здравният министър д-р Ваньо Шарков обеща да се намери решение. „В момента наредбата е отворена и ще се промени. Учуден съм, а и не е разбираемо от медицинска гледна точка как така една сестра може да извърши поставяне на урбазон при алергична реакция, но не и на инсулин?!“, каза д-р Шарков.
Нов ТЕЛК от догодина
Напълно нов ще е редът за ТЕЛК от догодина, съобщи още зам.-здравният министър д-р Ваньо Шарков. Обсъждала се и възможността някои документи за експертизата за работоспособността да се подават онлайн.
“В годишната профилактиката на българина да се включи изследване на кръвната захар”, предложи Елисавета Котова, председател на Националната асоциация на децата и младите хора с диабет. Тя поиска от здравните власти още достатъчно платени от НЗОК тест ленти за измерването на кръвната захар. За децата те са 1100 годишно, но пораснат ли и станат ли на 18 г., количеството им пада на 300. Преди форума на „Труд“ деца от асоциацията измерваха кръвната захар на депутати.
А какво казаха пациентските организации - виж материала "Пациентите искат програма за профилактика"
Подкаст с Виктор Блъсков: Неизбрани чужденци диктуват на български медии - Соня Момчилова