Труд
Автор:
Труд news
Искаме да откажем вредните храни, обаче ги ядем
Най-голямото здравно проучване в Европа
Резултатите от най-голямото здравно проучване в Европа, направено по поръчка на STADA, показва интересни парадокси, отнасящи се до българската народопсихология и начина ни на живот. Те бяха дискутирани на специално събитие “Здравето в числа: Как оценяваме и се грижим за здравето си? България в глобалното здравно огледало”. Проучването е осъществено през пролетта на 2025 г. и в него участват онлайн 27 хил. души между 18 и 76 години от 22 държави, включително 1000 души от България.
Според получените резултати по-малко от половината българи - 40%, декларират, че водят здравословен начин на живот. В Европа този процент е 51. Най-здравословно живеят испанците (68%) и това кореспондира с най-високата продължителност на живота в тяхната страна - средно 84 години. У нас мъжете живеят с 10 години по-малко от испанците, а жените - с 5. На този фон ние твърдим, че сме в добро или много добро физическо и психично здраве.
13% от българите признават, че живеят нездравословно. От тях 31% нямат мотивация да го правят и също толкова нямат време през деня. Положителна тенденция се забелязва при младите и по-интелигентни хора, които имат и по-високи доходи. Те се грижат за здравето си, спортуват и внимават как се хранят. Употребяват и все по-малко алкохол. 58% от 18-25-годишните искат да променят начина си на живот.
В топ 3 на нездравословните навици попадат употребата на кафе и енергийни напитки (77% от европейците и 86% от българите), тютюнопушенето (съответно 31% и 50%), алкохолът (34% в ЕС срещу 40% у нас). Цигарите служат срещу стрес, алкохолът - за отпускане и добър сън, обясняват нашенци.
Въпреки че сме в дъното на класацията по здравословен начин на живот (след нас има само 4 държави), две трети от българите твърдят, че са в много добро и добро физическо здраве, което е над средното за страните, участвали в проучването (56%), а 80% - и в добро психично здраве. Въпреки последното 60% признават, че са били близо до бърнаут (прегаряне).
Приемаме здравни съвети най-често от членове на семейството (60%), партньор (56%), лекари и приятели (44%). По интернет се “лекуват” 22%, а 10% се влияят от инфлуенсъри. Най-честите мерки, които взимат българите, са: добри хигиенни навици (69%), прием на витамини и добавки (66%), здравословна диета (52%), физическа активност (50%). По отношение на здравословното хранене се наблюдава голяма пропаст между осъзнаването и реалните действия. 87% от европейците и 85% от българите смятат, че здравословното хранене помага за предотвратяване на заболявания. В същото време здравословно се хранят 57% от европейците и 52% от българите.
Жените са по-активни и посещават задължителните профилактични прегледи (73%), от мъжете го правят 53%, като най-редовни са хората над 55 г. Не ходят при личния си лекар 37% и по това сме около средните данни за Европа. Причините да не посещаваме лекар варират от “нямам нужда” и “нямам време” до страх от лоша диагноза.
Проучването показва, че доверието в здравната система е крехко. Едва 37% от българите, при средно за Европа 58%, са доволни от системата на здравеопазване. Като цяло, българските граждани нямат усещането, че имат равен достъп до медицински грижи и услуги. Само 28% смятат, че здравната система е справедлива, при 51% средно за Европа. С най-голямо доверие се ползват общопрактикуващите лекари (56%), учените (55%) и фармацевтите (48%), следвани от други медицински специалисти (45%), Google (28%) и изкуствен интелект (17%).
Две трети от българите не биха настанили свой близък човек в дом за възрастни хора, но 20% биха го направили. В Европа 47% са благосклонни към подобни заведения. Лично за себе си 78% от българите не биха обмислили да живеят в старчески дом.
