Лечебни заведения крият вътреболнични инфекции

България все още няма план за борба с антибиотичната резистентност, коментира проф. Ива Христова

В Европа 35 000 загиват от тези инфекции

Бактериите са изключително устойчиви и изискват щателна дезинфекция

Вътреболничните инфекции продължават да бъдат сериозен проблем у нас, но се крият от лечебните заведения. Страната ни все още няма приет план за борба с антимикробната резистентност, предупреди директорът на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Ива Христова.

Тя коментира и разпространението на бактерията Klebsiella pneumoniae, която все по-често се свързва с тежки инфекции в болнична среда и с която нашите лечебни заведения са пълни.

“Това е нормален обитател на чревния тракт, но извън него причинява редица инфекции - тежки пневмонии, инфекции на рани, хирургични разрези, менингити, сепсиси”, обясни проф. Христова. По думите й при хоспитализирани пациенти рискът е по-висок заради отслабения имунитет.

Шефът на НЦЗПБ подчерта, че средата в лечебните заведения е контролирана, но “далеч не е стерилна”, а стерилността изисква строго разписани и спазвани правила. Въпреки това България остава единствената страна в Европа без официално приет национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност. “Години наред планът е изготвен, коригиран многократно, но не е приет”, предупреди по БНТ директорът на НЦЗПБ.

Според проф. Христова вътреболничните инфекции у нас са силно подценени в отчетите. “Една голяма част от лечебните заведения ги скриват или не ги диагностицират. Докладваният процент е нереално нисък”, каза тя и определи практиката като опасна, тъй като пациентите често напускат болниците без да знаят, че са носители на бактерии.

Проф. Христова подчерта значението на скринингите - при постъпване, на персонала, както и при изписване, за да се предотврати пренасяне на бактерии между лечебни заведения. “Това са устойчиви бактерии, които се задържат по повърхности и изискват много щателна дезинфекция - навсякъде, включително решетки на канали и мивки”, уточни тя.

По отношение на антибиотичната употреба проф. Ива Христова предупреди, че резистентност се развива не само при прекомерна употреба, но и при по-кратки курсове или по-ниска доза. Тя посочи, че електронните рецепти са намалили употребата с около 20%, но това е само първа стъпка.

“В сравнение със Западна Европа при нас антибиотиците се леят за щяло и нещяло, особено при вирусни инфекции. Обаче няма вирусна инфекция, която да се лекува с антибиотици”, заяви директорът на НЦЗПБ и припомни масовото неправилно изписване по време на COVID.

По думите й най-новите и ефективни стратегически антибиотици не са достъпни у нас, защото за търговците “пазарът е малък и нерентабилен”. Въпреки това, те са необходими при тежки случаи с мултирезистентни щамове, а смъртността в Европа от подобни инфекции надхвърля 35 000 души годишно.

Проф. Христова настоя за спешно приемане на национален план и за стриктно спазване на болничните политики, които ограничават употребата на определени антибиотици, за да се забави развитието на резистентност.