Ако си силен в залата, ще си силен и в живота

Когато усетих силата на другия и видях, че мога да го преборя, си казах: харесва ми – разкрива Мария Оряшкова, трикратна световна и 7-кратна европейска шампионка по самбо. – Така единоборствата ме грабнаха и останах в залата, макар че никога не съм мислила да ставам голям спортист.”

По спорта Мария се пали покрай по-големия си брат Стоян, който по-късно се отказва. Но пък талантът на момичето е забелязан от именития треньор Иван Нетов, №1 в света и Европа по джудо и самбо, 6-и от олимпийските игри Атланта'96.

Така, 12-годишна, Оряшкова започва всеки ден да пътува за тренировки от родното си село Бъта до Панагюрище, което е на 8 км от града. Дъжд, сняг, мрак – нищо не отказва момичето.

Тренира и двата спорта – самбо и джудо, а след кратко време става републиканска шампионка, после №1 на Балканите, следват куп медали от големи първенства.

А за да й спести натоварването от пътуването, треньорът пригодява стаичка в залата, в която тийнейджърката живее няколко месеца, преди да завърши гимназия.

„Още от пръв поглед видях в нея изразените й заложби, както е при Станка Златева – казва Нетов. – В никакъв случай не омаловажавам труда й. Но, ако го нямаш таланта, колкото и да работиш – не се получава. А при Мария той е съчетан и с голяма доза упоритост. Затова тя успя да стане толкова пъти шампионка.”

Оряшкова признава, че най-ценната й титла е първата. През 2006-а става световна шампионка, и то пред родна публика в Зимния дворец в столицата. На финала детронира миналогодишната №1 на планетата - Анастасия Матросова (Украйна).

„Беше чудо, никой не можеше да повярва – спомня си Мария. – Аз все едно бях едно бебенце, което постигна невъзможното – победих една от най-титулуваните състезателки тогава.”

А две години по-късно става отново №1 на планетата, и то в родината на самбото – Русия. Триумфът идва в Санкт Петербург. Пред 7000 зрители българката побеждава на финала в категория 80 кг представителката на домакините Анна Соботина, и то пред погледа на руския президент Владимир Путин.

„Руската публика е много особена, уважават победителите – казва шампионката. – Когато спечелих, цялата зала стана на крака и ме аплодира. Определено, когато се боря там, се чувствам страхотно.”

Като всеки спортист и Оряшкова признава, че е имала критични моменти и е мислила за отказване. Преломен е първият й лагер на Белмекен. Тогава Нетов е старши треньор на мъжкия национален отбор по джудо, но решава да вземе и 14-годишната Мария със себе си, за да потренира с батковците и какичките.

„Натоварванията за мен бяха огромни – признава шампионката. – Броях всеки ден, кога всичко това ще свърши. Накрая не издържах. Събрах си багажа и се прибрах у дома. Но след два-три дни дойде моят треньор и ми каза: Ако искаш цял живот да си никоя си, стой вкъщи, ако искаш да ставаш човек – тръгвай с мен!” И аз тръгнах.”

На старта на бляскавата си кариера обаче Мария изживява и най-тежкия си момент. Тръгва за европейско за девойки, но когато пристига в Латвия, научава тъжната вест, че майка й е починала.

„Бяхме готови веднага да й вземем самолетен билет за връщане, но тя отказа. - разкрива Нетов. – Остана, бори се и стана за втори път европейска шампионка за девойки. Невероятно силен дух има това момиче!”

А силния си дух Мария проявява и на последното световно в Казабланка през ноември. Още от България заминава със сериозна травма – разкъсани връзки на коляно. Но решава, че не може да загърби целия сезон, през който се е готвила. Тръгва за шампионата, печели 3 срещи и взима сребърния медал. Сега се възстановява от прекараната операция и тренира деца в залата на НСА.

„Искам да ги науча да са силни, да са борбени – казва Оряшкова. - Ако се справят с трудностите в залата, ще се справят и с трудностите в живота. Именно тези деца дойдоха да ме посрещнат на летището. И бяха повече от друг път, когато съм се връщала като шампионка. Разплакаха ме…”

Като повечето силни жени и Мария има нежна душа. Може да се разчувства от дребен жест, но и да бъде наранена от предателство.

„Много държа на приятелите си и за щастие не съм имала разочарования”, казва шампионката, която завършва магистратура „Спорт и сигурност” в НСА.

Обиколила е почти цял свят, но признава, че най-добре се чувства в България. И след състезание бърза да се прибере, за да види близките си.

А мечтите не са й фиксидея. Много й се иска да отиде на олимпиада, но ако самбото влезе в програмата на игрите за 2020-а. Може и да удържи, но не на всяка цена.

„Преди мечтаех да уча магистратура – разкрива Оряшкова. – Е, случи се. После мечтаех да имам приятели. Имам ги. Може би е време да си създам нови мечти…”