Генерал Акън Йозтюрк: Метежникът

Докато теориите и спекулациите какво точно се случи около опита за военен преврат в Турция от 15-16 юли, едно име беше изведено на преден план като основен лидер на пучистите - главнокомандващият турските военновъздушни сили, армейски генерал Акън Йозтюрк. Дори и той самият да отрича всякакво съучастие и да се закле във вярност на шефа на генщаба на армията.

Наравно с него като лидери на преврата паднаха още петима висши офицери, най-високопоставеният от които генерал Адем Худутъ, командващият Втора турска армия, която отговаря за отбраната на границите на Турция с Иран, Ирак и Сирия. Отделно хиляди военнослужещи и младши офицери бяха задържани по обвинение за съучастие във „водения“ от генерал Йозтюрк преврат.

Любопитен факт, който изтъква „Зюддойче цайтунг“, е, че всеки един от задържаните генерали и по-голямата част от останалите офицери са били пред предсрочно пенсиониране или освобождаване от армията заради предполагаеми контакти с архиврага на президента Реджеп Тайип Ердоган, базирания в САЩ умерен мюсюлмански духовник Фетулах Гюлен. Версията на властта е, че пучистите са решили да действат, докато разполагат с влияние, преди да бъдат свалени от постовете си. По-широката теория обаче е, че обвинените за организирането на опита за метеж са били подведени и нарочно набедени, за да бъде съкрушена и последната съпротива във висшия ешелон на въоръжените сили срещу диктата на държавния глава.

А и генерал Йозтюрк създава впечатление да е от онази „стара гвардия“ висши турски офицери, възпитани в достойнството на униформата като гарант за светското политическо бъдеще на страната. Което знаем, че не се припокрива напълно с разбиранията на президента Ердоган за държавно или дори демократично управление.

Роден през 1952 г. в Гюмюшхане, недалеч от град Трабзон, достъпната информация за ранното детство на генерала е ограничена. Завършва средното си образование в Ерзинджан, преди да постъпи във военновъздушната академия на Турция, откъдето излиза през 1973 г. с чин младши лейтенант. Две години по-късно се квалифицира за пилот на изтребители и до 1985 г. поетапно се специализира в пилотаж на машини Ф-100 и Ф-4. След поредна специализация в Военновъздушния колеж на САЩ, откъдето излиза през 1987 г., в следващите години вече майор Акън Йозтюрк ще яхне и изтребителите Ф-16.

През 90-те години подполковник Йозтюрк ще поеме първата си командна позиция начело на 141-ва ескадрила на турските ВВС, преди да продължи като офицер по планирането в щаба на бойната авиация. За две години ще заема и поста на военен аташе в посолството на Турция в Израел - със сигурност един от най-стратегическите военни постове зад граница за турската национална сигурност.

С началото на ХХІ век започва кариерното израстване на Йозтюрк по генералската стълбица, като преминава през началник на учебния център на щаба на ВВС, командващ военновъздушна база, началник на военновъздушното разузнаване и други отговорни и престижни постове. През 2009 г., когато е повишен в звание генерал-лейтенант, служи като заместник-командващ ВВС, преди да поеме през 2011 г. командването на подготовката на кадрите на военновъздушните сили. С получаването на чин армейски генерал през 2013 г. Йозтюрк става 30-ият главнокомандващ военновъздушните сили на Турция. Официално мандатът му на този пост изтича през август 2015 г., но генерал Акън Йозтюрк продължава да изпълнява задълженията си като част от Върховния военен съвет на страната, който два пъти годишно обединява командванията на всички видове въоръжени сили. Според наблюдатели между август 2015 и лятото на 2016 г. генерал Йозтюрк е бил непрекъснато на предната линия на бойните действия, водени едновременно срещу сепаратистите от кюрдската работническа партия (ПКК) в Югоизточна Турция и екстремистите от Даеш през границата със Сирия.

На 16 юли 2016 г. генерал Йозтюрк беше арестуван заедно с хиляди други - в мнозинството си офицери от военновъздушните сили, но също така от сухопътните войски, военната полиция, районни и високопоставени магистрати. Къде е скрита цялата истина, със сигурност едва ли ще разберем скоро.

Над 5800 летателни часа на борда на 30 вида апарати

За общо 43 години, прекарани във военновъздушните сили на Турция, генерал Акън Йозтюрк е покрил над 5800 летателни часа. За същия период се е издигал и в командването, като голяма част от кариерата му е минала като инструктор на млади пилоти на изтребители Ф-16, Ф-4, Ф-5, Ф-100, „Юрофайтър“, „Сааб-Грипен“, „Боинг-Стратотанкер“ и хеликоптери от най-различен клас и разряд, включително АС 532 „Кугър“ и двувитловия Т-129 турско производство.

ЗА НЕГО

Уж не беше враг на Ердоган

Сред задържаните лидери на опита за преврат висши турски офицери е и генерал Акън Йозтюрк, бивш командващ военновъздушните сили и бивш военно аташе в Израел през 1998-2000 г. Макар и досега да не беше обявяван за враг на турските власти и особено на президента Реджеп Тайип Ердоган, допреди опита за метеж на 15 юли той (Йозтюрк) беше смятан за уважаван военен лидер, носител на множество медали - включително най-висшите отличия на собствените си въоръжени сили, но също така и на НАТО.

Редакционен коментар, в. „Йедиот Ахронот“, Израел

Йозтюрк натисна бутона

Генерал Акън Йозтюрк беше този, който натисна бутона в 22 ч през нощта в петък и даде начало на операцията, която започна в авиобазата, въоръжена с изтребители Ф-16 край Анкара. Тази част от бойните действия е била ръководени от сина на Йозтюрк, подполковник Хакан Караку, от базата на 141-ва ескадрила на турските ВВС. Последно за него бяхме чували преди две години, когато предизвика масово сбиване с дипломати в посолството на Кувейт в Анкара.

Проправителственият в. „Акшам“, Турция

Без смъртна присъда, засега

Генерал Йозтюрк и неговите предполагаеми съучастници ще бъдат съдени по обвинения в държавна измяна, съобщи главният прокурор на Турция. Премиерът на страната Бинали Йълдъръм обяви пред държавната телевизия, че за заговорниците няма да бъде търсена смъртна присъда, защото е противозаконна според турската конституция. Въпреки това добави, че се предвиждат изменения в основния закон на страната, които ще бъдат разгледани като превантивни мерки срещу бъдещи преврати.

Израелският в. „Аарец“